Пищните отели бляскат във огън, навред загръмтели шум, музики, звън. Но някои красни от шум се бойът и вече безгласни с амурите спйът. V Ей ни в Чишмеджиу! Лабиринт горист, сенки, самотия, вир кристален, чист! Народът в алеи се разхожда с шум и в въздух се лее сладостен парфум. Музика гръмлива весело ехти и духа упива в най-страстни мечти. Хубави Диани, всите a’la bras, пълнят с обаянье таз страна добра. Тамо до буфета мъжете седът, чай, бира, кафета пият и гълчът. Какъв вид! А ето сред лъскавий свет деколте напето с най-нежен корсет. Кокетка се лута и иде насам, но в тая минута усмихна се там. И ето почтено един офицер с копи позлатено става й кавалер. А татък в гъстака през тихият вир, де в сенките, в мрака владей вечен мир, ти можеш угади, съгледа едвам някои дриади, що крият се там! VI Тука за жената още думи две: тя краси земята, ангел — пък небе. Ак и тъй прехвален, но без красний пол, Букурещ е кален, подивял и гол. VII Късно веке става! Време е за сън, мен ми се доспава: из театра вън!
