Българинът в Букурещ

Ламби светят, бляскат,
улици гърмят,
камшиците пляскат,
каруци трещът.

Пиенци лудуват,
народ кат порой,
биржарите псуват,
вик, плясък и бой.

Брат губи сестра си,
а майка — синът,
тоз пуща жена си,
а тя пък — мъжът.

Но ней се обажда
конте изведнъж
и нежно замяща
любезният мъж!

VIII

Но веч толкоз стига!
Сбогом, Букурещ!
Не остана книга;
ща си ида пеш!

В теб от твар се лесно
виждам отърван,
казвам си го честно:
нямам нито бан!

1871

,

Информация за текста

Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

Набиране: Преслав Марков

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/8407]

Последна редакция: 2008-07-02 22:30:00