каза в мегафона:
— Слушай заповед! Изтегляйте се към трета рампа, в района на коридор „А“ има абордажен тунел. Опитайте се да влезете в техния кораб! Край.
В коридора пред лейтенанта стоеше самотник с по един бластер във всяка ръка. Три лъча се преплетоха върху гърдите на земния офицер.
Кръстосвам ръце на гърдите си и поглеждам към дявола с един от по-твърдите си погледи. Той е седнал до мен и както винаги на лицето му грее лъчезарна усмивка, каквато имат само малко от най-добрите актьори и даже звездите в Холивуд.
Чак сега се сещам защо носи униформа — това е като във вица: работата на лейтенанта е да върши работа, а на полковника — да разваля чуждата. А моя партньор се занимава тъкмо с това.
— Ти удържа на думата си, душата на твоето лейтенантче е тук — потупва се той по нагръдния джоб — и аз ще удържа на своята — и ми подава гланциран сборник с научна фантастика. Един бегъл поглед отзад е достатъчен за да видя, че последният ми разказ за лейтананта е вътре, а годината на издаването ее-е… ще настъпи след век и половина.
— Държа да ти кажа — продължава дяволът, че напоследък взе да се повтаряш, поизбледняха твоите герои, взеха да си приличат един на друг, не забелязваш ли?
— Не — отсичам аз. Не е хубаво да го оставям да се развилнее, но пък и не ми се спори следднешния тежък ден. За пръв път през моите четиридесет и осем години се чуствувам стар като египетска пирамида. Човек е млад докато не започнат да умират връстниците му и само най-щастливите си отиват първи.
— Доволен съм, че най-после ме разбра, човече. — Обажда се дяволът. Чел е мислите ми, мръсникът, но това няма да му помогне. От възбуда не се сещам, че е излишно да говоря, викам на глас:
— Има изход, мой човек, има! Гледай сега!
Бластерът в ръцете ми носи успокоение със своята кротка тежест и толкова миролюбиво проблясва на меката светлина на аварийното осветление, че ми е трудно да повярвам: ей сега ще изляза с претъркаляне в коридора, по които се носи насам трирък и немиролюбив Самотник. Ще стрелям в противната му сплескана глава, ще притичам до дупката, която той е прорязал в стената за да влезе в „Херкулес“ и ще вляза в неговото собствено корабче. А после — каквото сабя покаже. Какво щастие е да носиш леката и удобна униформа на лейтенант!
Нейде отзад полковникът-дявол ме предупреждава:
— Ще си умреш лейтенант, човече!
Информация за текста
© Валентин Иванов
Източник: http://sfbg.us
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/883]
Последна редакция: 2006-08-06 15:30:53
