Залезът на боговете (Или как се философства с чук в ръка)

— 15 —

Такива като мен, чиито трудове ще бъдат издавани след смъртта им, биват по-трудно разбираеми от съвременниците, но по-добре чути. И по-точно: ние никога няма да бъдем разбрани — оттук и авторитетът ни…

— 16 —

Между жени. — „Истината? Нима не я познавате? Не е ли тя атентат срещу цялата ни срамежливост?“

— 17 —

Обичам онзи артист, който се съобразява със своите потребности — всъщност той иска само две неща: своя хляб и своето изкуство — panem en cirken2.

— 18 —

Онзи, който не умее да вложи волята си в нещата, той влага в тях поне още един смисъл: т.е. вярва, че там вече е вложена воля. (Принцип на „вярата“.)

— 19 —

Какво? Вие избирате добродетелта, а окото ви е в привилегията на благонадеждния, на благородника? Но с приемането на добродетелта ние се лишаваме от привилегията… (Към един антисемит, застанал на прага.)

— 20 —

Съвършената жена се отнася към литературата както към малък грях — плахо, мимоходом, оглеждайки се дали някой я забелязва и че я забелязва…

— 21 —

Да се впуснеш в трудностите, където няма псевдодобродетели, където по-скоро — както въжеиграчите — или падаш, или стоиш, или преминаваш…

— 22 —

„Злите хора нямат песни.“ — А защо руснаците пеят?

— 23 —

„Немският дух“ — от осемнадесет години той е contraditio in adiekto3.

— 24 —

Ако търсиш винаги началото, се превръщаш в рак. Историкът гледа само назад: накрая вече вярва заднешком.

— 25 —

Задоволеността предпазва от простуда. Случвало ли се е жена, която се чувства добре облечена, да настине? — Имам предвид случай, когато е гола.

— 26 —

Нямам доверие на систематиците и ги избягвам. Волята за изграждане на система означава липса на почтеност.

— 27 —

Смятат жената за задълбочена — защо? Защото никога не можеш да стигнеш до основата й. Не познавам „плитки“ жени.

— 28 —

Ако жената притежава мъжки добродетели, трябва да избягаш от нея; ако ги няма, тя сама ще избяга…

— 29 —

Как хубаво гризеше съвестта преди! Какви прекрасни зъби имаше! А днес — какво ли стана? — Въпрос на един зъболекар.

— 30 —

Рядко се прибързва само веднъж. Първия път обикновено се прави нещо в повече… Затова обикновено се предприема още едно прибързване — и в него се върши по-малко…

— 31 —

Настъпеният червей се извива. Това е умно. По този начин той намалява вероятността да бъде настъпен отново. Или, казано на морален език — смирение.

— 32 —

Против лъжата и притворството съществува омраза, породена от засягането на честта; има и омраза, породена от страха, доколкото лъжата е забранена с божия заповед. Прекалено страхлив, за да лъже…

— 33 —

Колко малко е необходимо, за да си щастлив! Един звук на гайда! Без музика животът би бил заблуда. Немецът сам си измисля пеещ бог!