нетактично от моя страна, ако още сега ви поканя да закусим заедно?
И семейство Матеви седна да закусва с Каспарян и котарака.
Котаракът се държеше до немай-къде прилично поднасяше храната към устата си с лапичка, обръщаше учтиво към този, който приказва, и… само дето не вземаше участие в оживения разговор.
Марта и Каспарян се харесаха изведнъж, почнаха да се изясняват с някакви недомлъвки, а Матев се почувствува изолиран, протегна ръка и погали котарака. На свой ред котаракът вдигна лапа, съчувствено я сложи върху рамото му и красноречиво въздъхна.
Матев преодоля стъписването си и попита Каспарян:
— Как ги дресираш? Спомням си, когато бях малък, един от тях ми носеше изгубените играчки…
— С търпение и обич — се усмихна загадъчно Каспарян, а Марта съвсем съзаклятнически и хлапашки намигна на котака.
После стана дума, че Каспарян /заедно с котака/ скоро ще се изсели при роднини в Америка, защото бил вече стар и сам.
— Стар ли? — много весело повтори думите му Марта, когато те с Матев се прибраха у дома.
— И сам?
— Жена му почина, нямаха деца — поясни Матев.
— Никак не е стар. Само се преструва. Разполага с хиляди пехи! Обзалагам се, че малко след „заминаването“ му ще се чуе за неговата смърт, а след това, някъде из Индонезия или Аляска ще се появи млад юначага, на име Каспарян, с котарак, който се казва Балтасар. Събитията на Схак са взели добър обрат. Могъщия явно е обезсилен. Звездоброеца изпраща на Каспарян енергия, а той поддържа връзката със Земята, защото му доставя удоволствие да служи на Схак, но да живее тук и, доколкото може, да помага на човечеството…
— И какво още ще съчиниш на тая тема? — със снизходителна усмивка я прекъсна Матев.
— Аз му говоря безпределни истини… а той… Нищо, мисли си каквото ти се ще. Важното е, че аз съм под тяхна закрила.
— Да не си животно от изчезващ вид?
— Аз съм нещо още по-ценно — човек от изчезнал вид. Устройството на мозъка ми е необикновено, при това аз знам да използувам възможностите му и… само дето нямах „защита срещу глупаци“. Не мигай нарочно и предизвикателно. Известно ти е, че най-сложните електронни устройства имат система, която блокира действията им при некомпетентна намеса и така ги предпазва от повреждане. На това му викат „защита против глупаци“. А аз най-сложното устройство на света, което на всичко отгоре може и да пее, бях съвсем беззащитна! Каспар и Балтасар ме наблюдаваха /отдавна аз ги усещах/ и преди да ме оставят да действувам сама, ми дават най-големия подарък — неприкосновеност. На мен ми предстои да попадам в най-необичайни положения, а тази защита ме прави неуязвима. Ще видиш. Отсега ще има да се случват… разни случки с мен… Ох…
Увлечена в речта си, Марта стъпи в рохкавата пръст край цветята и докато Матев успее да я задържи, тя се облегна върху розов храст, мъжът и с мъка я освободи от бодлите, а тя вдигна силно издрасканата си ръка и невъзмутимо продължи, като бършеше кръвта с кърпичка:
— Неуязвимият човек е готов на всякакви подвизи, като Ахил, като Зигфрид…
— А геройство ли е да вършиш подвизи, след като знаеш, че си неуязвим? Лично аз не уважавам застрахованите герои от божествен произход и с оръжия, изковани от боговете.
Матев доведе жена си до домашната аптечка и се зае да я лекува, Налепи я с разни пластири, целуна подред пръстите й и се опита да я похвали:
— Но ти си истински герой. Търпиш болки безропотно… и едва ли си неуязвима, щом и цветята могат да те нараняват.
— На мен, Матьо, ми е дадена защита срещу глупаци, а не срещу рози. Нали не трябва да ти разяснявам, че глупаците са много по-опасни от розите, защото розите бранят своята цялост, а глупаците не се бранят, а нападат и са готови да унищожат всичко, което не се вмества в рамките на тяхната глупост.
Отвъд разтворената врата на преддверието се зачуха ръкопляскания:
— Браво, Мартичка, браво! Чудесна реч произнесе, само не разбрах за каква защита против глупаци става дума.
— Нели! — викна Марта и изтича да посрещне приятелката си.
Доктор Жлебинска поднесе поздравления и подаръци, а огромния букет от рози задържа, и нареди:
— Дайте ваза и вода, сама ще се погрижа за цветята, макар че са съвсем безопасни, оранжерийни.
После изслуша с любопитство Мартините предположения относно Каспарян и котарака и се надигна от креслото:
— Я, моля, разведи ме из градината и, ако може, покажи ми гоя котарак.
В това време влезе Матев с бутилка и чаши в ръка. Поднесе аперитив и помоли: — Хайде да оставим тези фантасмагории поне днес. Марта така настойчиво ми внушава измислиците си, че понякога се чувствувам като участник в експеримент, за чийто добър край никой не гарантира. Марта много сериозно, отвърна:
— Може би имаш право. Може би не Нели, а този Каспарян си прави с мен опити, срещнал ни е, накарал ме е да се влюбя в тебе…
— А, не, не! — запротестира Матев. — Това е непоносимо!
— Не можеш да ме понасяш още отсега? — нежно и съкрушено рече Марта.
Матев потърси с очи помощ от Нели Жлебинска, но тя се усмихна коварно:
— Ти пък защо не поискаш от бившия аптекар чудодейно средство, което дарява търпение?
Като в лош стар филм с призраци някой почука на рамката на отворената врата, появи се Каспарян. След като му представиха Нели, той с най-благодушна усмивка подзе:
— Без да ща, чух последните ви думи, мила госпожо доктор. И в отговор мога само да ви уверя, че моето добро момче Матьо няма нужда от еликсира на търпението, защото притежава нещо много по- силно — любов. Любовта дава и сила, и търпение, и… да изреждам ли всички добродетели, които носи любовта? — И я погледна по детски закачливо. — А дали на вас да не подаря прастарата рецепта на търпението, една от тайните рецепти, останали от великия Авицена? При вашата работа… може да ви послужи…
И Каспарян спокойно каза:
— Балтасаре, донеси я.
Няколко минути минаха в мълчание, различно за всички. Марта тържествуваше, Матев притеснено наливаше аперитив с лед, доктор Жлебинска разглеждаше стария аптекар, като се стараеше настойчивостта й да не изглежда обидна, а Каспарян безгрижно разклащаше течността в чашата си и се вслушваше в звъна на ледените късчета.
Чу се меко тупване. От прозореца зад гърба на Жлебинска скочи котаракът Балтасар, захапал пръчица от слонова кост.
Оказа се, че това е тънка тръбичка. От нея Каспарян извади много добре запазено късче хартия и го подаде на доктор Жлебинска.
Тя го зачете и вдигна глава:
— Но то е написано на непознат език.
— Ах, мила госпожо доктор — — отвърна Каспарян, — за търпението и за любовта няма непознати езици, ни писмена. Имайте търпение, имайте любов и всичко непознато ще бъде във ваша власт на вашите услуги.
— На вашите услуги! — повтори многозначително котаракът Балтасар и се поклони изискано пред доктор Жлебинска.
Тя онемя.
А Каспарян галено му се скара:
— Ах, Балтасар, ах, Балтасар! — и бащински прегърна Нели. — Не предполагах, че ще ви изплаша. Никога ли не ви се е случвало да срещнете вентрилог, тоест човек, който умее да говори със затворена уста? На младини бях избягал от моето почтено семейство, за да скитам с един пътуващ цирк. Оттам научих да правя доста чудеса — и той обгърна с ласкав поглед всички — и трябва да ви призная, мои мили хора, че
