изрита с всичката си сила в пищялите и той подскочи от болка, а сребристата му перука отскочи назад. Мъжът изруга и злобно я удари по тила. — Проклета крадла, направи го още веднъж и ще те накарам да съжаляваш!
Катрин вирна упорито глава:
— Удари ме още веднъж и, обещавам ти, ти ще съжаляваш!
— Е, достатъчно, спрете. — Схватката бе прекратена от плътен глас и двамата мъже мигом замръзнаха по местата си. Едва сега Катрин забеляза високия, внушителен мъж, който стоеше в сянката на каретата — господарят най-вероятно. Беше облечен в тесни черни панталони, дълъг черен фрак и идеално скроена черна жилетка със сребърни нашивки. На гърдите му се къдреше жабото на снежнобялата му риза, а от ръкавите му се подаваше изящна бяла дантела. Кожата на лицето му бе тъмна, а още по-тъмна бе косата му — леко чуплива, прихваната отзад с широка черна лента.
— Пусни момичето, Седрик. Изглежда ми напълно способна да говори. Длъжни сме да й дадем този шанс.
Мъжете го послушаха, очевидно с огромна неохота, и отстъпиха само крачка назад.
— Как ти е името? — попита високият мъж. — И какво, по дяволите, правиш в багажното отделение на моята карета?
Катрин обходи с поглед раменете му. Опитваше се да не мисли каква жалка гледка представлява самата тя, с прашната си, изпокъсана нощница и мръсна тъмна коса, сплъстена и рошава около лицето й. Тя за последен път прехвърли наум лъжата, която си бе съчинила за подобен случай, а когато най-сетне заговори, думите се изплъзнаха от устните й с изненадваща лекота.
— Казвам се Катрин Грей и ви уверявам, че не съм крадла или просякиня. Аз съм добре възпитана дама, която за съжаление се натъкна на огромни неприятности. И ако вие сте истински джентълмен, какъвто изглеждате, ще ви помоля да ми помогнете.
Черните му вежди се сключиха над буреносно тъмните му очи. С последните лъчи на залязващото слънце в тях сякаш проблясваха сребристи пламъчета. Той я измери с поглед от главата до петите, попивайки всяка подробност от тялото й. Гледаше я толкова настойчиво, че Катрин несъзнателно вдигна ръце да прикрие гърдите си.
— Влезте в дома ми. Ще поговорим в моя кабинет.
Внезапната му благосклонност я изненада. Вероятно изглеждаше отблъскващо — от мазната си, несресана коса, до стъпалата на босите си, изранени крака. И със сигурност противната воня на онази долнопробна лудница се бе пропила във всяка пора на изтощеното й тяло. Пренебрегвайки невярващите погледи на лакеите, Катрин си наложи да го последва в дома му, който всъщност представляваше огромен каменен замък, построен преди стотици години. Но в преддверието се закова на място.
— Оценявам вашата любезност, милорд, но бих искала да ви помоля за една услуга.
— Все още не си ме осведомила коя си, а вече ме молиш за услуга? Която и да си, явно нямаш навика да говориш със заобикалки. И какво ще бъде желанието ти?
— Топла баня, милорд. Трудно ми е да разговарям с вас, когато се чувствам толкова мръсна и така облечена. Ако ми позволите да се изкъпя и бъдете така добър да ми заемете някакви чисти дрехи, сигурна съм, че и двамата ще се почувстваме по-удобно.
Измина един безкраен миг, в който мъжът насреща й я изучаваше с поглед, сякаш претегляше думите й, сравняваше изисканата реч с жалкия й външен вид. Катрин също не пропусна да забележи изсечените черти на лицето му, внушителните рамене и тесния му ханш. Изключително привлекателен мъж, отбеляза си мислено тя, но видът му излъчваше и някаква непреодолима строгост, както и желязна воля, която я караше да бъде нащрек.
— Така да бъде, мис Грей, ще имате вашата баня. — Той се обърна към иконома, който стоеше само няколко крачки встрани. — Рийвс, извикай мисис Пендъргас. Кажи й да подготви банята за нуждите на тази дама и след това да я доведе при мен.
После отново се обърна към Катрин:
— Ще ви чакам в кабинета си. — Тъмните му очи проблеснаха заплашително. — И помнете, че ако се опитате да ми пробутате някаква лъжлива история, ще ви изхвърля навън като парцал. Ясно ли се изразих?
По тялото й премина ледена тръпка.
— Да, милорд. Съвършено ясно.
Той кимна и понечи да върви.
— Милорд?
От устните му се откъсна провлечена въздишка.
— Да, мис Грей?
— Опасявам се, че все още не съм узнала името ви.
Веждите му подскочиха в подигравателна гримаса. Той й отправи нисък, официален поклон:
— Люсиен Рафаел Монтен, пети маркиз Личфийлд, на вашите услуги. — Устните му се извиха в иронична усмивка. — Добре дошла в Касъл Ранинг.
Той се обърна и отмина, и този път тя не понечи да го спре. Миг по-късно се появи прислужницата, мисис Пендъргас, и я въведе в елегантна спалня на втория етаж. Катрин се опитваше да не обръща внимание на неодобрителния поглед на пълничката жена, защото най-после имаше възможност да се поотпусне.
Сега, след като се чувстваше далеч по-добре, тя стоеше неподвижно до прозореца и търпеливо чакаше да приготвят топлата й баня. Оттук се разкриваше прекрасна гледка към двора. Замъкът беше внушителен, с грамадни назъбени кули и вековни каменни стени, непокътнати от времето, гордо ограждащи онова, което някога вероятно бе представлявало външен двор.
Самата къща очевидно беше изключително поддържана. Спалнята, в която се намираше в момента, бе обзаведена в кралскосиньо и украсена с изящни ориенталски предмети от слонова кост. Катрин не можеше да отрече, че маркизът има вкус.
Гласът на прислужницата внезапно наруши тишината.
— Банята ви е готова. Не знам коя сте и как успяхте да спечелите благоразположението на негова светлост, но ще ви посъветвам да не се опитвате да се възползвате от това. Господарят ми е благороден и вежлив, но не и слабохарактерен. За ваше добро е да запомните това.
Разбира се, че щеше да запомни. Един поглед в онези тъмни очи й бе достатъчен, за да прецени, че този човек е всичко друго, но не и слабохарактерен.
— И ако бях на ваше място, не бих се размотавала — добави жената насреща й. — Негова светлост едва ли ще остане очарован, ако го накарате да чака. —
Катрин взе предупреждението на сериозно и бързо свали от гърба си дрипавата одежда, доволна, че това все пак беше собствената й бродирана нощница, а не отличителната униформа на клиниката с червена лента около врата. Съвсем гола, тя прекоси стаята почти без сянка от смущение и се отпусна в димящата, медена вана. Горещата вода проникна в скованите й мускули, отми потта и прахоляка и кожата й пое аромата на уханни рози. Отпуснала глава на металния ръб, Катрин мълчешком се наслаждаваше на простичкото удоволствие да седи в тази топла сапунена вана, която нямаше нищо общо с месечната баня в „Сейнт Бартоломю“.
Мисис Пендъргас излезе и я остави да търка до насита косата си с ухаещия на рози сапун, да я сресва и отново да лежи в топлата прегръдка на юдата. След броени минути щеше да облече дрехите, които прислужницата успееше да изрови от някой забравен шкаф, и да се изправи очи в очи с тъмнокосия маркиз. А преди да слезе, щеше да преповтори лъжата, която си бе намислила. Но засега можеше да се остави на върховното удоволствие да лежи в топлата сапунена вода, каквато не бе виждала вече близо цяла година.
Удобно разположен зад огромното бюро в кабинета си, Люсиен Монтен, маркиз на Личфийлд, се облегна на тапицираното кожено кресло. Мислите му не се откъсваха от жената, която в момента се къпеше някъде на втория етаж. Беше по-скоро момиче, едва ли имаше повече от двадесет години. Макар да беше дрипава и мръсна, в нея имаше нещо… нещо интригуващо. Вероятно това усещане се предизвикваше от
