домогне до теб, въпреки Корт, чиято основна задача е да те пази. Той действително е страхотен, но не и срещу воин с меч. Могат да го накълцат като истински човек.
Младата жена прикри очи с длан. Приличаше на майка си в много отношения, но в едно се различаваха напълно — Тедра бе роден боец и обичаше да предизвиква мъжете, особено своя другар в живота, макар да нямаше шанс да го победи. Шанел пък избягваше да влиза в каквито и да било схватки, и физически, и словесни. Първият тип битки предизвикваха болка, а вторият — изнервеност и безпомощност, тъй като с воините не можеше да се спори. Те не се ядосваха и рядко отстъпваха по какъвто и да било повод.
Тедра обаче бе настояла дъщеря й да се научи да се бие. Вместо обаче да я обучи на своя стил, който вършеше много добра работа в другите светове, но беше почти безполезен срещу варварите, тя бе решила, че Шанел трябва да се науча как да върти меча. Това бе нещо нечувано за Шака’ан, тъй като според местните закони жените нямаха право да употребяват оръжие. Ала то не бе спряло Тедра. Бяха й необходими цели две години, но най-накрая бе накарала Чалън да се съгласи с думите:
— Нима искаш дъщеря ти да бъде оставена на милостта на някой воин само защото той има право да държи меч, а тя не, някой като Фалдър Ла-Мар-Тел?
Фалдър бе от хората, с които Чалън никога не се бе разбирал и неговото име се оказа капката, от която чашата преля. А щом баща й се бе съгласил, Шанел вече не можеше да се противи.
Тя обаче мразеше тези уроци. Не искаше да учи подобни неща. В крайна сметка се научи да не се страхува от няколко синини — часовете по решителност и по поваляне бяха свършили своето. Но и досега предпочиташе да избяга, вместо да използва меч. Ненавиждаше конфронтациите. А в момента между нея и Марта ставаше нещо подобно. Човек не можеше да спори, а още по-малко да обори компютър Мок II, също както и Шака’ански воин. Всички те бяха изключително твърдоглави.
— Може би онова, което научи в часовете по поваляне, някой ден ще ти влезе в работа…
— Изплюй камъчето!
— Тедра неведнъж е казвала, че ти е направила лоша услуга, научавайки те да гледаш на нещата като нея. Не си чувала други Шака’анки да недоволстват от начина, по който се живее тук, нали?
— Аз обаче съм отгледана и възпитана иначе. Освен това знам, че към жените на другите планети не се отнасят така. Дори на Кистран…
— Там намери ли мъж, с когото би желала да правиш секс? Вече си на двайсет години и майка ти ти даде с цялото си сърце карт бланш да постъпиш както искаш по този въпрос, стига да знаеш какво искаш, независимо дали баща ти одобрява или не. И така, откри ли го?
— Ти имаш отговор за всичко — изпъшка Шанел. — Ти ще ми кажеш.
— Добре, момичето Шака’анските мъже може и да те плашат, но ти и харесват. Ти цениш снажните им едри фигури и в това отношение приличаш на Тедра. Все пак си израснала сред тях. Свикнала си да виждаш около себе си само този тип мъже. Всъщност, ако един мъж не надминава метър и осемдесет и не е два пъти по-широк в раменете от теб, няма никакъв шанс да привлече интереса ти.
— Съществуват стотици планети и аз вече мога да ги посещавам Марта. Да не искаш да кажеш, че няма да намеря други високи мъже с повечко мускули на нито един от всички тези други светове?
— Разбира се, че ще намериш. Но нека обърнем отново внимание на онова, което не ти харесва в твоя свят — начина, по който воините се отнасят към своите жени, ако нарушат правилата.
— То е влудяващо, унизително…
— Но абсолютно безболезнено. В някои светове нарушителите на закона все още се екзекутират. Или пък ги тикват до живот в затвор. Съществуват светове, където шибат провинилите се с камшици, докато по гърбовете им не остане кожа. На други места пък са изобретили съвършени методи да причиняват ужасна болка, без да оставят следи. И това са само малка част от красотите, които ще откриеш, когато отидеш да търсиш твоя идеален другар в живота. Май това, което Шака’нците правят, е най-милостиво и безвредно.
— Но има и светове, където насилието е непознато и където няма толкова много смехотворни правила.
— Ти си възпитана да не нарушаваш правилата. Чалън се погрижи за това. Не виждам за какво всъщност се тревожиш.
— И аз не желая да говоря повече по този въпрос.
Както обикновено, Марта чуваше само онова, което й харесва.
— Питала ли си се някога защо майка ти се примирява с наказанията, от които се плашиш толкова, както и с всички останали недостатъци на този свят?
— Защото обича баща ми.
— Точно така, както и поради факта, че я е накарал да си изгуби ума още когато го е видяла за първи път, и продължава да я кара да си губи ума всеки път, щом легне с нея. Заслужава си да се примириш с някои дреболии, за да се радваш на подобно щастие до края на живота си. А може би онова, което не харесваш, всъщност не е чак толкова лошо, колкото си мислиш.
— Не е само то — измънка Шанел.
— Да не искаш да кажеш, че пропиляхме всичкото това време, за да разискваме само част от проблема?
— Хайде, хайде, Марта. Щом знаеш толкова много, значи знаеш и какъв е главният проблем. Нито едно от твоите високотехнологични основания и обяснения не може да отрече факта, че воините не изпитват любов. Те са похотливи, но не обичат така, както обичат жените и преди да си успяла да заявиш, че баща ми изпитва любов, нека ти кажа — знам колко е трябвало да се бори майка ми, за да го накара да я признае. А и татко е изключение. Няма друг воин като него. Дори брат ми споделя, че не разбира какво чувства баща ни. Той никога не е изпитвал любов, макар че е Шака’анец само наполовина.
Мълчание.. Защо си бе помислила, че Марта ще бъде в състояние да оспори този неоспорим факт от живота на Шака’ан? Марта изучаваше и анализираше воините от двайсет години. Ако и тя не можеше да успокои Шанел, значи действително нямаше с какво да бъде успокоена. А тя не желаеше да се обвързва за цял живот с мъж, способен да й предложи единствено страхотен секс и малко обич. Тя искаше нещо повече. Искаше онова, което бе намерила майка й, но нямаше да го открие на Шака’ан.
Глава 2
— Не знам как е при теб, Шани, но аз самата толкова се вълнувам от перспективата да видя твоя свят, че едвам се сдържам.
Шанел и сама го виждаше. Лично тя не би избрала да посети Шака’ан. Вероятно визитата бе така вълнуваща за приятелката й, защото бе забранена за средните граждани на другите светове.
Карис потвърди предположенията й, обръщайки се към Яри и Сайра.
— Известно време планетата е била отворена за туризъм — непосредствено след като била открита от майката на Шани. Неколцина идиоти обаче не се подчинили на местните закони и трябва да благодарим на тях, че сега Шака’ан е толкова недостъпна за всички нас. Днес тя е здраво пазена от един от онези Глобални щитове, които не позволяват дори на най-съвършените космически кораби да навлязат в атмосферата на определеното Космическо пристанище. За да се приземиш, трябва да получиш разрешение от Центъра за посетители и ако не си търговски посланик или не се намираш в някаква особено опасна ситуация, изобщо не се надявай. Без твоята покана, Шани, никога нямаше да имаме такава възможност. Надявам се знаеш колко сме ти благодарни.
Подобни излияния караха Шанел да се чувства неудобно. Единствената й заслуга бе, че покани неколцина приятели за през ваканцията, тъй като дипломантите не успяваха да спечелят достатъчно Разменни знаци, за да си позволят да напуснат планетата, докато тя разполагаше със своя транспортен Роувър — космически кораб, достатъчно голям, да осигури удобства за хиляда човека. Той нямаше нужда даже от екипаж, тъй като Марта беше в състояние да го управлява съвсем сама.
Шанел обаче беше поканила само трите момичета — Карис, Яри и Сайра. Двамата младежи, Джад и Дрен Се Рост — първият и единствен мъж, с когото Яри бе правила секс, — се бяха самопоканили; Джад сам си знаеше защо, а Дрен, тъй като не можеше да си представи да се раздели с Яри — очевидно правенето на секс бе ново и прекрасно преживяване и за двамата.
Те бяха неразделни и се бяха забавлявали страхотно през двете седмици, откакто бяха напуснали
