наслаждаваше на доволството на Марта. Бе поканен да се свърже с нейния терминал по-рано, когато бе обзета от пристъп на великодушие.
— Твоите жени са много доволни от моите мъже.
— Не го ли заслужаваха?
— Но Шанел ще дойде при госпожица Корт, струва ми се?
— Защо? — възкликна Марта. — Шани се научи как да получава всичко, което иска, от своя воин.
— Така е, но сега, след като вече не се нуждае от Корт, той ще бъде върнат на твоята Тедра, нали?
— Предполагам.
Настана кратко мълчание, прекъснато от неувереното предложение на Брок.
— Бихме могли да си сътрудничим за създаването на един нов Корт за Шанел. Моят кораб разполага с Дубликатор.
Марта инжектира цяла доза изненада в гласа си.
— Да не би да искаш да си направим бебе, Брок?
Той пък вкара леко недоволство в своя тон.
— Споделих с теб само едно предложение.
— Да не би думите на Фалон за дете да са ти повлияли, скъпи? — не устоя на изкушението да го подразни Марта.
— Не съм заслужил сарказма ти, жено.
— Знаеш ли, идеята ти не е чак толкова безсмислена. Можем да програмираме този Корт още от началото така, че да бъде уникален и съобразен единствено с Шани. Но ще изглежда съвсем като Корт и това ще подразни огромния й варварин.
— Значи си съгласна?
— Защо не? — отвърна меко Марта, сякаш идеята не я бе поласкала, макар да бе точно обратното.
Брок обаче бе толкова доволен, че опита да направи нещо, което бе научил съвсем скоро. Изпрати й толкова много енергия, че Марта се почувства на върха. Изуми я фактът, че май си бе „изгубила ума“.
— Как, по дяволите, го направи?
Брок се засмя.
Енергията идваше от неговия кораб, но той бе дошъл на нейния, за да я почувства заедно с нея.
— Беше необходимо да се съобразя със способността ти да ми отказваш достъп — отвърна самодоволно той. — Може би сега вече няма да желаеш да го правиш.
Беше прав. Тя никога не бе изпитвала подобно нещо и вече й се искаше да го усети отново. Вбеси се обаче, задето той се бе сетил за нещо, което на нея не й бе минало през ума. Опита да симулира стореното от него но не беше същото. Не можеше да става и дума за сравнение. Брок се засмя отново, разбрал за неуспешния й опит.
— Ако искаш да го изпиташ пак жено, ще се наложи да ме помолиш.
— Не разчитай на това, воине — отвърна Марта с най-подигравателния тон, който успя да намери.
Но и двамата знаеха, че ще го направи.
Информация за текста
© 1993 Джоана Линдзи
© Красимира Матева, превод от английски
Johanna Lindsey
Keeper of the Heart, 1993
Сканиране: ???
Разпознаване и начална редакция: Xesiona, 2009
Издание:
Джоана Линдзи. Синеокият варварин
Оформление на корицата: Петър Христов
ИК „Бард“
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/13562]
Последна редакция: 2010-04-05 09:14:33
