Джоана Линдзи
Синеокият варварин
Глава 1
Шанел Ли-Сан-Тер така се стовари по гръб върху омекотения под на залата за тренировки, че за момент дъхът й секна. Точка за Корт. Беше казала на андроида да не я жали и той очевидно бе приел думите й буквално.
— Защо позволяваш да се отнася така към теб?
Шанел издиша и въздухът от дробовете й почти изсвистя. Джад Се Моер я ядосваше; двамата бяха прекарали заедно последните девет месеца в Откриване на света. Когато импулсивно бе поканила неколцина от своите нови приятели у дома за цялата ваканция, не бе предполагала, че някое от момчетата ще приеме.
Както повечето дипломанти от нейния клас, с изключение на нея самата, Джад беше само на осемнайсет. При това и нисък, почти колкото дарашците — слуги на родната й планета Шака’ан. Имаше съвсем момчешки вид. Когато брат й Далден навърши осемнайсет, вече приличаше на истински мъж. Вероятно русоляво кестенявите коси на Джад, сивите очи и обичайното му пламенно изражение, както и нетактичните забележки, като тази отпреди минута, й пречеха да види в него нещо друго, освен хлапак.
Шанел седна и преметна златната си плитка върху рамото. После впи присвитите си кехлибарени очи в кистранеца.
— Господин Се Моер… за мен Корт е почти като член на семейството.
Не беше трудно да разбере, че я бе ядосал. Тези големи бадемовидни очи го смущаваха, когато се присвиеха така. А и ръстът й… Беше висока почти колкото него, а Джад със своите метър и седемдесет и пет надминаваше средната за кистранците височина. Шанел обаче бе само по майчина линия кистранка. Баща й бе шака’анец, а всички знаеха, че това бе кастата на воините.
Последното желание на Джад беше да предизвиква недоволството й. На студентите им беше забранено да правят секс помежду си. И това го бе подлудявало — да бъде в един клас с Шанел, а да не може да я докосне. Сега продължаваше да го подлудява, тъй като тя категорично му отказваше. Но той беше упорит. Шанел несъмнено бе най-красивата жена, която бе виждал.
Така и не разбра кое точно бе предизвикало гнева й, тъй като понятието „семейство“ му бе чуждо. Не знаеше какво значи да имаш майка и баща. Бе учил за подобни неща в часовете, когато ги запознаваха с онова, което биха могли да видят на други планети. На Кистран децата се раждаха в изкуствени утроби и се отглеждаха в Центрове. На Шакаан — по най-варварския начин, от жени.
— Хайде, Шанел, твоят андроид е само една машина. Дори аз знам, че семействата се състоят от живи хора — обяви Джад.
— Затова казах „почти като“. А Корт не само изглежда като жив; компютърът на майка ми, Мок II, посвети години на усъвършенстването на неговата програма, така че сега той мисли почти толкова свободно, колкото и ние. Освен това е мой компаньон и покровител от деня на раждането ми.
„Покровител“ беше по-скоро архаична дума, за разлика от „компаньон“; беше достатъчно да погледнеш красивата външност на андроида, за да разбереш за какво бе създаден — за забавление на жените. На истинските мъже им беше страшно трудно да се състезават с нещо толкова съвършено. Черна коса, зелени очи и нечуваната височина от метър и деветдесет. Най-големият ръст, достиган от кистранците, беше метър и осемдесет, и всеки такъв гигант биваше привличан в Службите за сигурност. На Джад му беше чужда суровостта, която изискваха там. Струваше му се обаче, че Шанел я имаше. Майка й, Тедра Де Ар, бе работила в Служба за сигурност I и бе един от най-добрите й служители. Преди двайсетина години дори геройски бе повела армия от варварски воини, за да освободи Кистран от лудия диктатор. Един от тези варвари бе бащата на Шанел.
Сега вече на Джад му се струваше, че разбира защо тя многократно бе отхвърляла предложенията му. Имаше си машина, чието главно задължение бе да доставя удоволствие на своя собственик. Как би могъл той да се състезава със съвършенството?
Погледна андроида с безсилна ярост.
— Трябваше да ми кажеш, че ти е компаньон. Карис спомена, че бил собственост на майка ти, затова предположих, че ти няма да правиш секс с него, но…
Мекият й смях прекъсна излиянията му. Мелодичен и заразителен, този смях, караше да се усмихват дори случайно минаващи непознати. А сега охлади ревността, тъй като в него се долавяше истинска радост, а не сарказъм или присмех.
— Извинявай, Джад, но ако познаваше баща ми, нямаше да направиш подобно прибързано заключение. Кажи му, Корт.
— Чалън Ли-Сан-Тер — отвърна безизразно андроидът, — ме допусна до дъщеря си едва след като Марта се съгласи да ме препрограмира. Вече не съм способен да правя секс.
— Значи не ти е леко, Корт — усмихна се с облекчение Джад.
— На твое място не бих ликувала. — Шанел се приближи, също усмихната. — Преди да разреши Корт да ми стане покровител, баща ми настоя за още нещо. Никой да не прави секс с мен, докато не ме дадат на моя другар в живота. Ако не вярваш, само опитай да ме докоснеш в присъствието на моя покровител и ще разбереш какво означава да те стъпчат.
— Но това е… това е… Не може да бъде! Програмирането на андроидите така, че да могат да нараняват хора, е против законите на Сентура Лийг. Те са изключително силни, десет пъти по-силни от най-силните хора. Атакуват ли, неминуемо убиват!
— Вярно е, но Корт е програмиран не да убива, а само да понатупа порядъчно виновника. Точно това имаше предвид баща ми, когато настоя за вкарването на тази програма.
— Но законите…
— Не важат в Шака’ан, Джад. Ние не сме в Сентура Лийг, а баща ми е шодан на Шака-Ра, закон в закона. А и онова, което Корт би сторил на мъжа, който ме докосне, ще е нищо в сравнение с реакцията на баща ми или брат ми, ако само чуят нещо такова. — Спря за момент и направи физиономия. — Разбира се, ако не го одобрят.
Извънредно варварско. Карис, тяхната обща приятелка, му бе казала, че Шанел споменала нещо подобно и пред нея. Бащата трябвало да одобри мъжа, на когото ще я дадат, или да го избере сам, независимо от нейното мнение.
Именно поради тази причина Джад бе предприел пътуването до Шака’ан. Възнамеряваше да се срещне с баща й. Ако получеше разрешението му, тя щеше да бъде негова, без да може да се възпротиви. Щеше да бъде негова…
— Мислите ти сякаш са изписани на екран, господин Се Моер. — От интеркома на стената зад тях се разнесе изпълнен с презрение женски глас. — Нима наистина мислиш, че баща й ще ти я даде само защото си му я поискал? Неговите собствени воини безуспешно я искат вече няколко години; Защо смяташ, че той ще удостои с подобна чест един хилав кистранец с жълто около устата?
Джад се изчерви от унижение. Преди да се качи в транспортния Роувър на Шанел, не бе и предполагал, че е възможно човек да мрази компютър. През изминалите две седмици обаче бе открил, че това е напълно възможно.
— Ще се видим за вечеря, Шанел — заяви сухо той и излезе от гимнастическата зала.
Младата жена го изпрати с поглед, а после насочи очи към интеркома.
— Не беше много любезно от твоя страна, Марта.
— Не съм програмирана да бъда любезна, момичето ми. Колко пъти още ще трябва да отказваш на това момче, преди да разбере? Майка ти никога не би се примирила с подобна дразнеща настойчивост. Защо я търпиш?
Шанел въздъхна.
— Прекалено меко сърце имаш. Не че и Тедра не става отстъпчива в определени случаи… но никога не позволява другите да го забележат.
— Марта, нямам настроение да изслушам още една лекция за собствените си недостатъци. Кога ще се откажеш от опитите си да ме превърнеш в копие на моята майка?
— А ти кога ще разбереш, че дори не бих опитала да направя подобно нещо? Не е необходимо. И без
