това приличаш на нея повече, отколкото си даваш сметка. Просто ти трябва малко повече време да осъзнаеш желанията си.
Шанел се засмя и излезе грациозно от застланата с омекотяваща материя част на залата.
— Ето защо сега това противно момченце пътува с нас към Шака’ан.
— На теб още не ти е писнало съвсем от него, понеже знаеш, че няма да се опита да вземе онова, което желае, както би постъпил истинският воин. Решила си да оставиш Чалън да запознае хлапака с някои страни на живота в Шака’ан, а баща ти никога няма да те даде на мъж, който не е в състояние да те защитава. Но най-същественото е, че си поласкана, задето смехотворните ти страхове, че само воините те намират привлекателна, се оказаха неоснователни.
Младата жена се взря в интеркома. Фактите наистина бяха такива.
— Марта, кога, по дяволите, ще престанеш да четеш хорските мисли?
— Не се налага да чета мисли, момичето ми. Само разпознавам мотивите още преди вие самите да сте си дали сметка за тях.
— Знаещ какво възнамерявам да направя?!
— Аз най-върховният пример за онова, което може да постигне в наши дни технологията ли съм, или какво? — попита Марта с присъщия си тон, който караше другите да се чувстват по-низши.
Шанел се приближи до един стол и се отпусна тежко отгоре почти без да усети движението му, докато той се приспособяваше към извивките на тялото й. Корт застана зад нея и започна леко да масажира напрегнатите й вратни мускули.
— Мисля, че поне веднъж можеше да запазиш нашата малка тайна…
От интеркома долетя съвършена имитация на кратко изкискване.
— Майка ти не е глупава. Но не ме гледай така нещастно. Тя иска същото, което и ти. Не си ли го разбрала още? Ти си нейното момиченце, Шани, нейното творение. Тя не предполагаше какво означава това, докато не се появихте вие двамата, и чувствата, които я изпълниха, я свариха напълно неподготвена. Тя може да обича баща ви до дъното на душата си, но няма да се замисли, ако трябва да му се противопостави заради теб или брат ти. Това се нарича майчинство и то обсеби Тедра.
— Случаят е по-различен.
— Защо? Кой тероризира баща ти цели шест месеца, за да ти позволи да отидеш на Кистран и да изучаваш науката за полета? Кой спори с него, кой го оборва и дори го предизвиква и в крайна сметка се съгласи цял месец да изпълнява всяко негово желание? А ако смяташ, че майка ти не е наясно за истинските причини за желанието ти да ходиш да учиш на Кистран, значи нищо не разбираш.
Младата жена виновно се размърда на мястото си.
— Това бе разумно извинение…
— Може би преди пет години наистина щеше да бъде — Марта изсумтя. — Но ти знаеш, и аз знам, и тя знае, че вече не искаш да управляваш аеробусите единствено за да караш тук воините за размяна. Ти искаше обаче да отидеш на Кистран, за да се научиш да управляваш дълбоко пространствените кораби.
— Тя знае ли истинската причина?
— Тя има очи. Вижда как страниш от воините на Чалън. Вижда колко те разстройва фактът, че ги привличаш. Вижда и как се затваряш в стаята си всеки път, когато се разчуе, че някоя от жените е наказана от своя воин по онзи специфичен начин. Вижда също така как не разговаряш с баща си седмици наред в редките случаи, когато и той я е наказал така.
Шанел скочи.
— „Този начин“ за един воин е да подлуди жена си от сексуално желание и да я остави. Може да продължи часове…
Единствено другарят в живота или любовникът имаше право да налага подобно варварско наказание, така че Шанел все още не го бе изпитвала на свой гръб. Но пък беше чувала предостатъчно истории, които жените споделяха помежду си, за това колко унизително било, как плачели и умолявали, но без резултат. Един от най-големите й страхове беше, че някой ден и на нея ще й се наложи да страда така. Познаваше много други култури и знаеше със сигурност, че този Шака’ански обичай е изключително примитивен. Предусещаше, че колкото и да обичаше своя другар в живота, щеше да го намрази заради това. Не беше като майка си, която по-късно си връщаше на Чалън. Нейната майка…
— Как може да й причинява това… На нея! Понякога го мразя!
— Не, не го мразиш. — Марта пак се изкиска. — Обичаш го всеотдайно, така, както те обича и той самият. Просто и ти като Тедра не можеш да приемеш тази страна от Шака’анския живот.
— Та той я кара да крещи, Марта!
— Не от болка, момичето ми, просто от безсилие. А не си ли забелязвала, че едрият ти като мечка баща често е в синини? Той вече не успява да се отърве безнаказано, освен в случаите, когато Тедра не може да отвърне заради загуба на предизвикателство.
„Загуба на предизвикателство“ беше периодът от време, през който победеният трябва да служи на победителя. Обикновено се изразяваше във физически труд. За майка й обаче това бе, и винаги щеше да бъде, пълно подчинение в спалнята.
— В наши дни се отнасят пренебрежително към загубата на предизвикателство — обяви Шанел.
— Не го вярвай. Майка ти приема сериозно всички предизвикателства заради онова странно нещо, което нарича чест.
— Но тя е от Службите за сигурност I. Знае както да дава, така и да получава. А аз не знам.
— Не ти пречи да опитваш. Корт ми каза, че си посветила почти толкова време на упражненията в Службите за сигурност, колкото и на пилотирането.
Беше вярно. Щом бе разбрала, че има начини да се хвърлят и разрушават големи предмети, които по принцип не могат да се помръднат, тя бе пожелала да научи как да го прави. Всичко беше в движението, в тласъка и в изненадата. Кистранийците го наричаха „поваляне“. Само че не бе имала достатъчно време да усъвършенства техниките. Щеше да остане още в Кистран именно с тази цел, ако семейството й не я очакваше в точно определен ден.
— Колко пъти те хвърли на задника ти тази сутрин, Корт? — измърка Марта.
— Три.
Дори Шанел не се сдържа и се усмихна.
— Това не се брои, Марта, и ти го знаеш много добре. Той няма право да използва силата си срещу мен, така че няма нищо общо с бъдещите ми противници.
— Тук вече ме хвана натясно. Майка ти отказваше да те научи на своя боен стил; смяташе, че няма да ти донесе нищо добро. Това обаче не ти попречи да го изучиш самостоятелно, нали?
— Не.
— И тя те остави да го направиш.
Шанел направи физиономия и се отпусна отново на стола.
— Всичко това няма да струва и пет пари, когато стане дума за моя другар в живота. Няма да посмея да го нараня. Вече го виждам как се залива от смях, преди да започне да ме наказва.
— Е, Тедра не е имала представа какви ще бъдат чувствата ти към воините, когато реши, че трябва да овладееш бойните умения. Тя само искаше да можеш да се защитаваш особено след като те отвлякоха при онова внезапно нападение, когато беше само на десет. Баща ти се справи бързо с положението. Той е свикнал. Знаеше, че ще може да те откупи. Майка ти обаче едва не полудя.
Шанел не обичаше да й напомнят за най-ужасяващото преживяване в живота й. То трябваше да се превърне в най-обикновено нападение, от което нямаше защо да се страхува. Предводителят Кийдън просто искаше купчина гаалски камъни срещу нейното връщане и бе сигурен, че ще я получи. Един от неговите воини обаче, Хогар, не бе съвсем нормален — обичаше да причинява болка. Шанел бе принудена да язди цял ден с него и както беше със запушена уста, никой не чу виковете й, когато той злобно я щипеше по цялото тяло. От ужас и болка изгуби на четири пъти съзнание. Оттогава изпитваше дълбок, всепроникващ страх от болката.
След като се прибра у дома, така и не разказа на никого какво бе правил с нея Хогар, дори на майка си.
Марта обаче нямаше представа, че е пробудила толкова мъчителни спомени, и продължи:
— На Тедра й бе непоносима мисълта за твоята безпомощност, ако един ден някой негодник реши да се
