Кистран; това можеше да се приеме двузначно, тъй като един от изразите за правене на любов на Шака’ански беше „забавлявам се“. И това очевидно предизвикваше завистта на Карис и Сайра, тъй като заявиха, че ще се хвърлят на врата на първия мъж, когото срещнат, след като се приземят. И двете бяха опитали да предизвикат интереса на Джад за правене на секс, но той пък бе решил, че ако не може да има Шанел, няма да има никоя жена.
Шанел също изпитваше малко завист към щастието на Яри, но не толкова голяма, колкото другите две момичета, тъй като, за разлика от тях, тя не знаеше какво пропуска. Беше прието дипломантите да опознават секса още през първата нощ след завършването и тази групичка бе направила точно това. С изключение на Шанел. Тя бе прекарала нощта на дипломирането в компанията на Гар Се Бернн, директора на Кистран за трети пореден десетгодишен мандат. Именно той бе допуснал младата жена в часовете по Откриване на света и на Службите за сигурност, правейки услуга на Тедра. А всеки път, когато Шанел се чувстваше самотна, го посещаваше. Той я развеселяваше с истории за майка й, тъй като някога е бил шеф на Тедра.
Беше се наложило да промени доста свои възприятия, макар Марта да я бе подготвила за напредналата култура на Кистран. Тъй като идваше от друг свят, от нея не се искаше да живее в комплекса на Учебния център като останалите студенти, затова бе имала възможност да общува ежедневно с възрастните кистранци и да се убеди, че всичко, което майка й и Марта й бяха казвали за Кистран, е вярно.
Там действително гледаха на любенето по-различно от обитателите на която и да било друга планета. Наричаха го „правене на секс“ и, тъй като бяха открили, че е здравословно, сега то бе задължително за всички граждани, с изключение на учащите се, за които пък бе забранено до дипломирането. Дори имаха закони за секса, дотолкова неотделим от тяхната култура беше той.
Всичко това обаче никак не допадаше на Шанел. За жалост същото важеше и за родния й свят. Именно поради това все още не можеше да приеме факта, че няма да има думата при избора на своя другар, който щеше да контролира напълно живота й оттук нататък.
Единствената причина все още да е сама, беше намесата на Тедра, която все намираше кусури на воините, предлагани от Чалън. После майка й бе постигнала своето и по въпроса за обучението за управление на аеробуси. Тя обаче нямаше да може да отлага повече това важно събитие. Шанел бе прескочила с две години средната възраст за създаване на семейство. Нямаше да се учуди, ако при завръщането си у дома откриеше, че решението вече е взето.
Трябваше да помоли Марта да се свърже с Тедра и да я попита. В такъв случай може би най-добре щеше да бъде изобщо да не се връща…
Божичко, какво да стори? Може би нейната майка й бе направила лоша услуга, като я бе окуражавала да мисли със собствената си глава. Ако бе имала друга майка, сега щеше да бъде щастлива да остави баща си да решава бъдещето й без ни най-малко съмнение, че той ще направи възможно най-добрия избор за нея, тъй като желае щастието й. Истината обаче бе, че предпочиташе философията на Тедра, когато ставаше дума за правене на секс.
Макар да бе възпитаничка на кистранската култура, майка й не одобряваше всичко в нея. Онова, което тя подкрепяше, бе индивидуалният избор. Шанел също искаше да избира и бе готова да го направи, готова да открие какво бе ощастливило Яри, какво бе ощастливявало и майка й през всичките тези години.
Беше готова. Просто все още не бе намерила мъжа, способен да я накара „да си изгуби ума“, дори нямаше представа какво точно представлява това. Тедра я бе уверила, че ще разбере, когато се случи и тогава можеше да се възползва, ако желае. Изборът щеше да бъде неин. На баща й му оставаше единствено да го приеме или да не го приеме. Тедра очевидно смяташе, че ще се размине леко с недоволството на Чалън. Шанел се надяваше, че майка й е права.
В този момент й зададоха някакъв въпрос и тя бе принудена да насочи вниманието си отново към разговора. Бяха приключили с последното хранене за деня и се бяха събрали в Салона за свободни занимания. На нея й се искаше да се оттегли, но приятелките й бяха прекалено развълнувани, за да спят.
— Какво казахте?
— Сайра иска да знае дали ще може да опита местните изделия — повтори Карис.
— Изделия?
— Варварите.
Младата жена изпъшка наум. Наистина предпочиташе да си легне. Въпреки това леко се усмихна.
— Шака’анците не обичат да ги наричат „варвари“, тъй като вече знаят какъв смисъл влага в това напредналият свят, А и те не са истински варвари, макар и да не е изключено на пръв поглед да се сторят такива някому. Ти обаче можеш да правиш секс с някой от воините, ако събудиш интереса му. Само че предварително трябва да му кажеш, че си под закрилата на шодана, така ще избегнеш всякакви недоразумения.
— За какви недоразумения говориш? — намеси се Сайра. — Споменати ли са в законите и правилата, които ни даде Марта?
— Марта ви даде стандартната информация, предлагана на всички посетители, но както вече сте си дали сметка, вие сте особен случай. Обикновено единствените посетители, на които се позволява да напуснат Центъра, са тези, които имат аудиенция при шодана. Ако той се съгласи да се срещне с тях, Охраната на Центъра ги придружава до двореца. Там си свършват бързо работата и се връщат веднага, все така съпроводени от охрана. Ако в групата има жена, тя не може да спре, за да прави секс с някой от воините, така че във въпросната стандартна информация няма причина да се засяга подобен въпрос.
Зелените очи на Карис се разшириха.
— Звезди мили, имаш предвид онази работа с искането, за която ми спомена веднъж, нали?
— Страхувам се, че е точно така — отговори Шанел и заобяснява на Сайра и Яри. — Ако някой воин реши, че не си защитена и не те придружава мъж, той е в правото си да те поиска и тогава никой от моята или вашата планета не може да се намеси. Кажете ли му обаче, че се намирате под закрилата на някой воин, той трябва да се увери, че говорите истината, преди да предяви някакви претенции.
— Сигурна ли си? — попита Сайра.
Явно желанието им да опитат местните мъже охладняваше. Шанел нямаше намерение да ги разубеждава да не се забавляват на Шака’ан, а просто да бъдат по-предпазливи.
— Само две посетителки са били пожелани през всички тези години и при това и двете са искали да ги пожелаят, така че това не е разстроило никого, най-малко пък въпросните жени. А споменаването, че вече си имаш покровител, върши работа, тъй като в такъв случай онзи, който пожелае жената с покровител, ще трябва да се бие с него, а воините не се бият заради жени.
— Защо? — заинтересува се Яри.
Шанел бе очаквала реакцията й със смесица от страх и отвращение.
— Всеки воин би отговорил, че не знае какво е ревност… или любов.
— О, хайде, Шани — промълви с недоверие Карис. — Ти каза, че баща ти обичал майка ти, а всички знаем, че той е воин.
— Баща ми е изключение. Може да се каже, че майка ми му е повлияла зле.
Карис и Сайра се засмяха, а Яри рече:
— Аз пък мисля, че това е страхотно. Представете си, няма да се налага да се разправяме с ревност и чувство за притежание.
— Така ли? — намеси се с лека досада в гласа Дрен. Той беше по-нисък от Шанел и с двойно по-тесни рамене от нея, но въпреки това бе най-красивото момче в класа им. — Нямаш намерение да опиташ някой от тези воини, нали?
Яри се засмя и се притисна към него. И тя бе нисичка. Всъщност най-високото момиче достигаше едва метър и шейсет и пет и този факт понякога караше Шанел да се чувства неудобно заради високата си пищна фигура.
— Не унивай, скъпи — измърка дребната брюнетка. — Както разбирам, тези воини са прекалено големи за мен. Искам кожата ми да бъде бяла и гладка, а не на сини и черни петна.
— По дяволите, не бях се сетила за това — изпъшка Сайра.
Шанел се засмя и се облегна, разклащайки чашата си с вино.
— Точно това не трябва да ви тревожи. Никой не е по-нежен с жените от воините, тъй като те винаги
