влязох, но ти си ненадминат в изкуството да ме ядосваш.
Тя се приближи до своята страна на леглото. Разтърси рамене, остави нощницата да се свлече и побърза да се пъхне под завивките. Но не го направи достатъчно пъргаво, тъй като сините му очи я наблюдаваха напрегнато. Чу го как си пое рязко въздух и преди да разбере какво става, се озова легнала по корем.
— Сега разбирам, че просто си искала да ми спестиш гледката на последствията от онова, което ти сторих.
Тонът му бе изпълнен с толкова себеомраза, че Шанел започна да го успокоява:
— Не е толкова лошо, колкото… — Спря, тъй като Фалон я вдигна на ръце и се запъти към вратата. — Къде ме носиш?
Той обаче не отговори и тя реши да му се довери и да не го пита повече. Влязоха в някаква стая, в която бе поставен медитех.
— Нищо не разбирам, Фалон?
Той се наведе и я целуна нежно, преди да затвори капака. Минута по-късно медитехът се отвори сам. Вече нямаше и следа от наказанието. Ван’иър я вдигна и я понесе обратно към спалнята. Младата жена обви ръце около врата му. В този момент бе безкрайно доволна от своя воин.
— Както виждам си променил намеренията си — усмихна му се тя.
— Понякога на един воин може да му се прииска кожата на неговата другарка в живота да не е толкова деликатна.
Изпусна многострадална въздишка, сякаш тя нарочно се бе снабдила с лесно ранима кожа, просто за да му причинява мъка. Шанел се засмя и го стисна още по-силно за врата.
— Наистина не е чак толкова зле. До вечерта дори престанах да трепвам при сядане.
— Искаш да ме увериш, че ще бъдеш в състояние да издържиш бъдещите наказания? Това вече ми е известно,
— Ах, негодник такъв! — Удари го по рамото през смях. — Какво сърце само имаш. Най-вероятно никога повече няма да се налага да ме наказваш. Защо просто не заровим тази тема в земята?
Фалон се усмихна лукаво, постави я на леглото и се надвеси над нея.
— Аз обаче имам друго нещо, което трябва да бъде заровено първо.
— Не си прави труда да обясняваш, воине. — Нейната усмивка бе още по-дяволита. — Само ми покажи.
— Той защо нарече майка ти жена-воин?
Шанел въртеше между пръстите си кичур от косите на Фалон, сгушена до него. И двамата бяха изморени, но това бе напълно разбираемо в края на един изпълнен с толкова крайни емоции ден.
— Защото тя е специалистка в борбата без оръжие и то в нейния най-смъртоносен вариант. Преди се е била с воини и ги е побеждавала. Как си обясняваш, че се озова с такава лекота във водата?
Ван’иър настръхна.
— Как разбра?
— Брок казал на Марта, а Марта на мен. Трябва да свикнеш с това, Фалон. Почти е невъзможно да се скрие нещо, когато наоколо има Мок.
— Те няма да бъдат дълго наоколо.
Младата жена разтвори очи.
— Шегуваш ли се? Как според теб майка ми е разбрала точно кога да дойде? Марта ме е наглеждала още от пристигането ми тук.
— Как мога да сложа край на това наглеждане?
— Все още не се чувствам напълно щастлива тук, Фалон. Докато стане това, съмнявам се, че Марта ще се откаже да ме следи.
— Все още ли ми се сърдиш заради наказанието?
— Не.
— Защо тогава не си щастлива?
Едвам се удържа да не се усмихне — той изглеждаше толкова раздразнен.
— Има нещо, което ти така и не ми каза. — Гласът и се изпълни с тъга. — И може никога да не ми го кажеш.
Ван’иър обхвана нежно лицето й и промълви:
— Шанел, не бих те лишил от някакви си слова, ако те ще те направят щастлива. Ти си пазителката на моето сърце, единствената, която обичам и ще обичам. Обясни ми, какво трябва да ти кажа…
— Току-що го каза… струва ми се. — А след това допълни невярващо: — Обичаш ли ме, Фалон? Ба- хар-анските воини наистина ли изпитват любов?
— Онези, които имат късмет да открият пазителката на своето сърце. Но не ми казвай, че си искала да чуеш това, жено, тъй като вече съм ти го споделял.
— Не си. Не бих пропуснала нещо толкова важно.
— Когато те помолих да бъдеш пазителка на моето сърце, аз всъщност те молех да приемеш любовта ми.
— Откъде можех да го знам? — възкликна Шанел. — Трябва да ми обясняваш тези неща, Фалон.
— В такъв случай нека ти обясня — заяви той, като я завъртя така, че да заеме най-любимата му поза. — Моят живот е твой. Моето сърце е твое. А сега ти давам също и детето си.
Младата жена хлъцна при тези думи, а след това хлъцна отново, когато той проникна в нея, мъчително и същевременно — прекрасно бавно. После вече не бе в състояние да издава какъвто и да било звук, тъй като той я целуваше страстно; чувствата, едва позатихнали след предишното им сливане, се разгоряха отново. И съвсем скоро Шанел достигна сладката кулминация, без да изпитва и капка съмнение, че нейният воин е изпълнил обещанието си и през тази нощ я е дарил със своето дете.
Когато по-късно той се изтърколи до нея на една страна, тя пропълзя върху гърдите му, за да заеме своята най-любима поза.
— Не искаш ли да чуеш как ти го казвам?
— Кое?
— Че аз също те обичам?
— Та аз вече го знам, жено. Аз не съм лишен от интуиция като теб.
— Така ли? — изпъшка с привиден гняв тя. — В такъв случай май няма да бъде нужно да го казвам.
— Не бих имал нищо против от време на време да ми бъде припомняно и показвано.
— Не се опитвай да поправиш сторената грешка…
Думите заседнаха в гърлото й, тъй като в този момент прозвуча писък, изпълнен с ярост, в който разпозна без проблеми гласа на майка си. Младата жена изохка, запуши уши с длани и завря лице в гърдите на Фалон.
— Съжалявам,
В същия миг чуха смеха на Тедра. Шанел скръцна със зъби и издаде недоволен звук, задето я бяха накарали да се почувства така неудобно.
— Кълна се, напоследък не мисля, че баща ми се отнася особено сериозно към наказанията.
Ван’иър се засмя.
— Ако си живял толкова дълго със своята другарка в живота, колкото е живял той, ти я познаваш достатъчно добре, за да си наясно кога изпитва искрено съжаление за грешката си.
Младата жена се отдръпна и се намръщи.
— Да не искаш да кажеш, че ще трябва да чакам толкова дълго, преди да понамалиш силата на наказанията?
— Напълно е възможно.
„Искаш ли да се обзаложим?“ — помисли си тя.
Роувърът висеше над планетата и комуникационната му система жужеше с тих, мъркащ звук. Брок се
