— Не само не се съобразяваш с желанието ми да не идваш тук, ами си и въоръжена?
Тедра вирна брадичка.
— Носенето на оръжие е разрешено тук.
— Ти не си се сдобила с него тук, жено, а в Кан-ис-Тран, където не е разрешено.
— Ако ще се заяждаш за дреболии, не трябва да пренебрегваш факта, че не си ме хванал да го нося в Кан-ис-Тран.
— Но ще го носиш, когато те отведа у дома.
Тя присви очи.
— В такъв случай просто ще го оставя тук.
— Не, няма да го оставиш — намеси се Фалон и привлече всички погледи към себе си. — Не ме интересува дали това, за което говорите, е оръжие. Тук обаче не може да остава свръзка с Марта. Аз забраних на този компютър да говори…
— Нека изясним едно нещо, воине — прекъсна го с нетърпеливия си тон Марта. — Ти не си забранил на мен, а на Шани. Това бе единственото, което можеше да сториш, тъй като аз не се поддавам на заповеди. Мисля, че вече си го разбрал. И колко време още ще ни се сърдиш на двете с моята Тедра само задето защитавахме твоята другарка в живота, преди ти да бе получил правото да го правиш? Ти би ли допуснал някой почти непознат воин да се промъкне в стаята й посред нощ?
Лицето на Фалон пламна особено когато Чалън насочи към него не особено доволния си поглед. В този момент Шанел не изпита никаква жалост.
— Сега вече видя какво става, когато разсърдиш Марта, воине!
Тя най-неочаквано си го връща.
— Вече говориш ли ми, Шанел?
Младата жена сви рамене.
— Можеш да благодариш на майка ми. Тя ме разубеди да не ти се сърдя много. Така че сега съм ти само полуядосана.
— Защо си била ядосана, Шанел? — поиска да разбере баща й.
Тя съжали, че не си бе държала устата затворена. Но не й се наложи да отговаря.
Направи го Ван’иър и то без ни най-малко смущение.
— Този изгрев сметнах за необходимо да я накажа.
— Аха… — Чалън кимна. — Сега и аз съм изправен пред същата необходимост с моята собствена жена.
— Това вече е прекалено — изпъшка Тедра. — Детето ми се измъчваше, а в такъв случай всички забрани за мен отпадат. Трябваше да видя сама колко големи са щетите и да й изчета едно конско, задето бе принудила Фалон да й ги нанесе. Няма причина да бъда наказана, воине.
— Ще бъдеш! Ако си знаела, че тя се нуждае от нас, трябваше да дойдеш при мен. А ти ме предизвикваш и идваш тук, където не си желана. А и не виждам по дъщеря си никакви доказателства за това, което според теб те е накарало да дойдеш… Шанел, защо носиш тези дрехи?
В първия момент младата жена не успя да реагира на внезапната смяна на темата и само безмълвно примигна.
— Тук жените се обличат така, татко. Носят и мечове. Ти сигурно ще се изумиш от различията… — Погледна настойчиво към своя другар в живота. — Фалон?
Той бе разбрал точно какво очаква от него. И макар да не му се искаше да го направи, в момента бе готов да изпълни всяко нейно желание, само и само да се сдобрят.
— След като вече си тук, шодан, каня ви двамата с твоята другарка в живота да ни погостувате.
— Много смело от твоя страна — отвърна гостът и за това бе възнаграден със смях от своя домакин и с поредно смръщване — от своята другарка в живота.
— Не сипвай сол в раната, воине! Заради някакво си дребно предизвикателство, което той даже не прие сериозно, все още не ми даваш мира. Е, струва ми се, че играхме достатъчно дълго на „Тедра е лошо момиче“. Аз одобрявам другаря в живота на моята дъщеря. Не е нужно да се тревожи, че ще тръгна отново срещу него, стига да продължава да изпълнява обещанието си да прави Шани щастлива. А той го отстоява, въпреки наказанието, което тя напълно си заслужи. Затова ме освободи от примката, преди да съм побесняла наистина.
Златистите вежди насреща й се вдигнаха.
— Да не искаш да кажеш, че гневът ти през всичките тези дни не е бил истински?
— Нищо подобно на истински.
— В такъв случай по-добре да си припомним липсата на уважение, съпровождала неистинския ти гняв.
— Чудесно — сопна се Тедра. — Продължавай. Но когато времето за изкупление на загубата на предизвикателство приключи, ще се погрижа да се изравним.
— Друго не може и да се очаква от жена-воин — отвърна Чалън. — Но по-добре си припомни миналите затруднения от изравняването. Не можеш да нараниш единствената си любов,
— О, млъкни!
Глава 43
Шанел бе доволна, че Фалон се бе съгласил да приеме родителите й за няколко дена. Баща й бе отказал да останат по-дълго, тъй като той самият очакваше пристигането на своите родители в Шака-Ра до една седмица. Дори Тедра не се оплака от това, тъй като обичаше родителите му, особено майка му, която бе заместила нейната собствена. Ако нещо предизвикваше недоволството на Тедра, то бе фактът, че Чадар и Халесте Ли-Сан-Тер никога не оставаха дълго в Шака-Ра. Чадар обаче бе Пазител на годините и това бе свързано с много пътуване из страната в търсене на важни събития, заслужаващи да бъдат записани в историята, а Халесте пътуваше с него.
Шанел се питаше дали нейният другар в живота щеше да й разреши да се прибере у дома поне за няколко часа, за да види баба си и дядо си по време на престоя им в Шака-Ра. След като бе получила разрешение Древан да започне да използва учебната конзола и да взема уроци по бой с меч, след като измоли любимият й фембеър да бъде трансфериран в дома на Фалон, бе стигнала до извода, че нямаше да й бъде отказано нищо, стига да го поиска точно днес. Нейният другар в живота несъмнено страдаше заради онова, което й бе причинил. Не от чувство за вина, тъй като вярваше, че е постъпил по най-справедливия начин, а от съжаление. И явно изпитваше нужда да се реваншира.
Младата жена с напредването на деня бе стигнала до извода, че наказанието й в крайна сметка не е чак толкова лошо. Сега вече усещаше само леко напрежение в задните си части и известно неудобство при сядане. Всъщност дори си бе заслужавало да го изпробва, за да разбере, че изтърпяването на наказание от ръцете на нейния воин съвсем не е ужасът, който бе очаквала. Във всеки случай вече знаеше, че може да живее спокойно с това, стига, разбира се, да го е заслужила. Но ако някой ден решеше, че е била наказана несправедливо, тогава щеше да се наложи да изпробва доколко е добра в кистранското поваляне.
През този ден изпита и друг вид неудобство. Преди да излезе да разгледа Ка’ал с Фалон, баща й я дръпна встрани. Видът му бе изключително сериозен и й напомни, че когато бе напуснала Шака’ан, всъщност не му се бе подчинила.
Но изпита голямо облекчение, тъй като той рече:
— Бях сигурен, че съм ти избрал подходящ другар в живота, способен, както да те закриля, така и да те направи щастлива. Да не би да съм сгрешил?
— Не — побърза да го увери Шанел. — Добър избор, татко.
— Но въпреки това не можах аз да те поверя на неговите грижи.
Младата жена сведе глава.
— Знам. Съжалявам… Но ме измъчваха толкова много у страхове, че нямах смелост да се изправя срещу тях.
— Погрижиха ли се за страховете ти?
— Да.
