вълнение, което нямаше нищо общо със завръщането й у дома. Разполагаше със златна възможност и щеше да се възползва от нея… но не поради причината, която имаше предвид компютърът. Там щеше да има не само много воини, а и много посетители от други планети, вероятно каймакът на каймака. Това спестяваше много време и енергия. Вместо да се налага тя да ходи до техните планети, за да ги открие, те идваха на нейната.
— Е? — настоя Марта.
— Ами, може и да опитам някой воин, просто за да разбера от какво бягам.
— Ето това се казва ум и дух.
— Или пък някой посетител…
— Подиграваш се с Марта, така ли? — смъмри я компютърът.
— Не мислиш ли, че е възможно?
— Добре е известно, че Шакаанските мъже превъзхождат всички останали хуманоиди.
— Опашата лъжа. И ти го знаеш много добре — засмя се Шанел. — Всеки свят разполага със своите превъзходни екземпляри от мъжки род.
— Ти така и не откри някой, който да те привлече на Кистран, нали? А и как би могла, след като си се разглезила от това, с което си свикнала у дома?
— Не останах там достатъчно дълго, Марта, нито пък съм излизала от Галион Сити, за да обикалям из останалата част на планетата.
— Добре, добре — отвърна раздразнено компютърът. — Няма смисъл да спорим. Аз ще наглеждам състоянието на жизнените ти функции, докато си там долу, така че ще разбера съвсем точно кога либидото ти се увеличава.
— Добре, но пази тази информация за себе си. Бих искала да го усетя сама.
Началникът на Центъра за посетители беше дошъл да поздрави Шанел със завръщането й на родната планета. Това я изненада, тъй като обикновено господин Рампон напускаше плюшения си офис само тогава, когато в Центъра се появяха Чалън или Тедра, или се очакваше някой наистина важен посетител.
— Добре дошли, госпожице Ли-Сан-Тер, добре дошли! Вашата майка ви купи аеробус, и то много добър. Наличните не смогват да превозят всички желаещи. По някои линии има истински задръствания. Можете ли да повярвате?
Единственото, което младата жена чу, бе, че си има свой аеробус и на лицето й се появи бляскава усмивка.
— Майка ми каза ли ви, че няма да имам нужда от пилот?
— Да, спомена и това е добре дошло, тъй като точно в момента всичките ни пилоти са заети. Тя спомена също така, че в близко бъдеще може да започнете да летите за нас.
— Напълно е възможно — усмихна се до уши Шанел.
— Добре. Ако минете отсам, ще впиша лично вашите гости, за да ви спестя време.
Поредната изненада.
— О, благодаря ви, господин Рампон.
— Само го попитай какво иска, Шани.
Гласът на Марта прозвуча от колана на младата жена, където бе прикрепена връзката с компютъра.
Бузите на Шанел порозовяха, но не толкова, колкото бузите на господин Рампон. Той се изкашля смутено и рече:
— По една случайност аз наистина искам да ви помоля за една малка услуга. Току-що пристигна един от Високопоставените крале на Сентури III. Успяхме да го превозим, заедно с неговата свита, до аеробусната спирка под Шака-Ра, но пилотът се върна, за да ме информира, че наземният транспорт не разполага с повече свободни за даване под наем хатаари.
— Искате да кажете, че е принуден да чака на спирката?
— Точно така. А както знаете пътят оттам до града никак не е къс и на всичкото отгоре е по нанагорнище. А такава една изтъкната особа не би и помислила да ходи пеш, нито пък ние бихме се осмелили да й предложим подобно нещо. Високопоставените крале се засягат много лесно.
Младата жена си представи важен дебелак, който се поти по стръмния път към Шака-Ра, и едва не се засмя.
— Не, не можем да го оставим да ходи пеш.
— Значи няма да имате нищо против да го вземете с вас, заедно с цялата му свита?
— Ни най-малко. На един хатаар могат да се настанят съвсем удобно двама, дори трима души.
— Слава Богу! Ценя жеста ви. Приемам го като лична услуга.
Шанел го увери, че това изобщо не е проблем. После остави приятелите си на неговите грижи, а те с Корт отидоха да огледат новия й аеробус, паркиран пред Центъра.
Целият комплекс беше огромен и изцяло задръстен с космически кораби от десетки различни светове.
— И въпреки това не могат да извозят неколцина човека до Шака-Ра — промърмори Шанел.
Марта не я попита за какво говори, просто изрече и своето мнение по въпроса.
— Баща ти едва ли ще позволи приземяването на аеробуси в града. Това е закон за цялата планета. Шака-Ра е единственото място, където все още могат да идват външни посетители.
— Знам законите, Марта.
— Тогава престани да се оплакваш.
— Не съм се оплаквала. Просто ми се струва, че ако баща ми възнамерява да ги допусне в града за състезанията, би трябвало да улесни придвижването им дотам.
— Да си чувала някога той да е опитвал да улесни с нещо посетителите?
Младата жена се засмя. Това беше вярно. Дори преди затварянето на планетата Чалън не се разбираше с мъжете от другите светове. Веднъж Тедра го бе казала много добре:
— Посетителите са или прекалено уплашени от воините и следователно — прекалено сервилни, или прекалено снизходителни, смятайки ги за най-обикновени варвари, които имат нужда от малко цивилизоване.
— Но с тях трябваше да се общува. Естествените ресурси на планетата се търсеха много, особено гаалските камъни; беше се оказало, че те са невероятен енергиен източник, дори изместиха кризилиума, като скъсиха наполовина времето за космически пътешествия на големи разстояния.
— Шака’анците използваха гаалските камъни необработени, само за осветление. Напредналите светове разполагаха с технология, благодарение на която един-единствен камък бе достатъчен да захранва цял град или космически кораб с размерите на транспортния Роувър. И всеки камък беше неизтощим; енергията в него никога не намаляваше. Нищо чудно, че бедните на енергийни източници светове бяха готови да воюват срещу Шака’ан, ако предлагането на гаалски камъни престане. А семейство Ли-Сан-Тер притежаваше най- голямото находище — половин планина, в резултат на което се бе превърнало в едно от най-богатите семейства на цели две звездни системи.
Но когато се появи заплахата от война, тя не дойде от външните светове, а отвътре. Твърде много посетители бяха нарушавали законите — бяха ходили там, където не ги желаеха; бяха си позволявали да имат жени, които не им бе позволено да имат; бяха крали ресурсите на планетата, вместо да ги купуват. Шанел не беше сигурна кое точно бе възпламенило искрата, тъй като тогава бе малка. Но знаеше, че огромна армия воини от намиращата се на изток страна Ба-Хар-ан се бе отправила към Кан-ис-Тра. Несъмнено щеше да последва кървава разправа с посетителите, ако виновниците не бяха открити и планетата не бе затворена.
Разбира се, не напълно. Трябваше да се правят компромиси. Затова аеробусните спирки бяха преместени извън градовете. Там се изпращаха транспортните средства. Откарваха Шака’ански търговци до Центъра за посетители и след това ги връщаха обратно. Посланиците вече не отиваха сами да търсят онова, което им бе нужно, а чакаха, с надеждата то да дойде при тях.
— Ти знаеше ли за него, Марта? — попита Шанел, като погледна към чисто новия, лъскав, небесносин транспортен аеробус.
— Разбира се. Тедра го поръча непосредствено след като ти замина за Кистран. Естествено, преди да
