Ето го отново Карлсон от покрива

— Опитах се да те отървавам доколкото можех — каза Дребосъчето. — Наистина бдях над тебе. Но сега просто не знам какво ще стане по-нататък.

Карлсон взе една кифличка от кесията и я глътна цяла.

— Колко си глупав! Никой вече не може да ме предаде в редакцията на вестника, за да получи купища петачета. Аз им пресякох пътя и те останаха с пръст в уста — Филе и Руле и цялата банда. Не разбираш ли това!

Дребосъчето също си взе кифличка и замислено отхапа от нея.

— Не, глупав си ти! — възрази той. — Целият Васастан положително ще гъмжи от хора. Тълпи глупаци ще идват да видят как летиш, ще се опитват да ти откраднат мотора и какво ли не.

Карлсон се ухили.

— Наистина ли мислиш така? Ако си прав, от време на време ще прекарваме по някоя забавна вечер.

— Забавна вечер! — разсърди се Дребосъчето. — Никога вече няма да ни оставят на мира. Нито теб, нито мен. Нали ти казах.

Карлсон се ухили още по-доволно.

— Ама наистина ли мислиш така? Хайде дано да си прав! Дребосъчето истински се разсърди.

— Но ти как ще се оправиш? — разгорещи се той. — Как ще се оправиш, ако тук пристигнат пълчища от любопитни?

Карлсон наклони глава и погледна Дребосъчето изпод вежди.

— Нали знаеш, че има три начина: гнервиране, мразнене и фигуриране. Смятам да използувам и трите.

Той изглеждаше така лукав, че Дребосъчето не се сдържа и се разсмя. Най-напред тихо се закиска, но после смехът му заклокочи и колкото повече се заливаше, толкова по-възторжен ставаше Карлсон.

— Хой, хой — провикна се той и така тупна Дребосъчето, че момчето насмалко не се изтърколи по стълбата надолу. Дребосъчето се разсмя още повече и си помисли, че може би едва сега започва голямата веселба.

А Карлсон седеше на стълбата и влюбено разглеждаше почернелите пръстчета на краката си, които се подаваха от скъсаните му чорапи.

— Не, няма да си ги продам — заяви той. — Стига си ме врънкал, Дребосъче! Тези пръсти на краката принадлежат на най-големия богаташ в целия свят и вече не са за продан.

Той пъхна ръка в джоба си и доволно задрънка с многото си петачета.

— Хой, хой, един богат, красив, много умен и прилично дебел мъж в разцвета на силите си, това съм аз. Най-добрият Карлсон в целия свят във всяко отношение, разбираш ли това, Дребосъче?

— Да — каза Дребосъчето.

Но в джоба на Карлсон освен петачета имаше и друго. Там се криеше един малък пистолет и преди Дребосъчето да успее да спре приятеля си, над цял Васастан вече ехтеше изстрел.

„Да, ето че започва“ — помисли си Дребосъчето, когато видя прозорците на съседните къщи да се разтварят и чу възмутени гласове.

А Карлсон пееше и отмерваше такта с малките черни палци на краката си:

Нека да гърми и да се веселим,
хайде босе, бисе, басе, бисе, бум-тралала!
И на рождения си ден аз кифлички да ям,
хайде босе, бисе, басе, бум!
Да има хопа-троп, да има там-тарам
и нека всички хора да са мили с мен.
Хайде хой, хой, хой!
Хайде вой, вой, вой!
Хайде босе, бисе, басе, бисе, бум!

,

Информация за текста

© 1968 Астрид Линдгрен

© 1979 Вера Ганчева, превод от шведски

Astrid Lindgren

Karlsson pa taket smyger igen, 1968

Сканиране и разпознаване: moosehead, 2007

Публикация:

АСТРИД ЛИНДГРЕН

ТРИ ПОВЕСТИ ЗА КАРЛСОН

Шведска, II издание

Превод Вера Ганчева

Редактор Лилия Рачева

Коректор Албена Николаева

Художник Илун Викланд

Формат 16/60/90 Печатни коли 18

Издателство ОТЕЧЕСТВО, София, бул. „Георги Трайков“ 2 А,

Raben & Sjogren, Stockholm

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/3592]

Последна редакция: 2007-10-05 08:00:00

,

1

Скансен — голям увеселителен парк със зоологическа градина в Стокхолм — Б. пр.

2

В Швеция пощенските кутии се намират от вътрешната страна на вратите на апартаментите и писмата се пускат в тях през цепнатината на самата врата. Б. пр.

3

Вестерьотланд — област в Западна Швеция, Б. пр.

4

Лидингьо — квартал в Стокхолм. Б. пр.