Пътят към Гандолфо

зад него дочуваха неясно тананикане, идващо от блажените му уста. Всеки си мислеше, че това е някаква стар псалм, известен само на най-просветените. Защото толкова знаеше ерудитът папа Франческо.

— Che… gelida… manina… a rigido esanime-e-e… ах, ла, ла-лааа… тра-ла, ла, ла… ла-ла- лааа…

ГЛАВА ПЪРВА

— Кучият му син! — бригаден генерал Арнолд Саймингтън фрасна с всичка сила преспапието върху стъклото, покриващо бюрото му в Пентагона. То се пръсна и ситни стъкълца се разхвърчаха в различни посоки. — Наистина ли го е направил?

— Да, сър — отговори уплашеният лейтенант, прикрил с ръка очите си от канцеларската канонада. — Китайците са много ядосани. Самият премиер е издиктувал текста на оплакването пред дипломатическата ни мисия. Вестник „Хунг циа“5 е пълен с редакционни статии на тази тема, а Радио Пекин ги препрочита на всеки кръгъл час.

— Брех, тяхната мама! — Саймингтън извади стъкълце от кутрето си. — И какво казват? „Прекъсваме програмата, за да съобщим, че американският военен представител генерал Макензи Хоукинс отнесе ташаците на триметрова статуя от нефрит на площад «Сун Тай»“? Абсолютна глупост! Пекин няма да допусне такова нещо, много е неприлично.

— Те го предават по друг начин, сър. Казват, че е разрушил исторически паметник от ценен камък в Забранения град. Според тях било равносилно на това някой да взриви Паметника на Линкълн.

— Има разлика между двете статуи! Линкълн е облечен и ташаците му не висят отвън! Не е същото!

— Въпреки това в Белия дом смятат, че сравнението е оправдано, сър. Президентът иска Хоукинс да бъде разкаран, по-точно да бъде разжалван. С военен съд, както си му е редът. И публично.

— Господи, това не може да стане — Саймингтън се отпусна в креслото си и пое дълбоко дъх, за да се поуспокои.

Протегна ръка и взе доклада от бюрото си.

— Ще го прехвърлим. С едно мъмрене. Ще изпратим копие от заповедта за наказание — така ще го наречем — на Пекин.

— Няма да е достатъчно, сър. Държавният департамент бе пределно ясен. Президентът е на същото мнение. Предстоят търговски споразумения, знаете…

— За Бога, лейтенант — прекъсна го бригадният генерал. — Няма ли кой да му каже на оня пумпал в Овалния кабинет, че не може да е отгоре навсякъде по света. Мак Хоукинс бе избран. Измежду двайсет и седем кандидати. Много добре си спомням какво каза президентът. Дословно. „Роден за този пост“. Така се изрази.

— Това в момента не важи, сър. Той смята, че търговските споразумения са над всякакви съображения — лейтенантът започна да се поти.

— Ще ме уморите, копелета недни — рече Саймингтън и гласът му замря застрашително. — Направо ми смразявате кайсиите. Как я мислите тая? Да не важи, имам предвид. Сега Хоукинс може да е трън в дипломатическия ви задник, но това не може да затрие онова, което важеше преди. Копелето стана герой още във футболния отбор на Академията „Уест Пойнт“6. А ако даваха медали за това, което направи в Югоизточна Азия, самият Мак Хоукинс нямаше да издържи под тежестта им! Джон Уейн пред него е като кокона. Мак е от плът и кръв и затова онзи ку-ку от Овалния кабинет избра точно него!

— Според мен, независимо какво е мнението ви за този човек, президентът като главнокомандващ…

— Мам-ка му! — изрева бригадният генерал, натъртвайки всяка сричка, и ругатнята му прозвуча като строева команда. — Опитвам се да ви обясня — с най-убедителните думи, които зная, че човек като Макензи Хоукинс не може да бъде изправен публично пред военен съд, за да се удовлетвори някакво оплакване на Пекин, независимо колко са пикливите ви търговски споразумения. И знаете ли защо, лейтенант?

Младият офицер отговори спокойно, убеден, че е прав:

— Защото ще раздуе работата. Пред всички.

— Евалла — похвали го Саймингтън. — Хора като Хоукинс се ползват с широка подкрепа в тази страна, лейтенант. Именно затова нашият главнокомандващ го избра! Той е политически фактор. И ако си мислите, че Мак Хоукинс не го знае, е, добре — не сте го назначавали вие, а аз.

— Подготвени сме за такава реакция, генерале — едва чуто промълви лейтенантът.

Бригадният се наведе напред, като внимаваше да не опре лактите си върху натрошеното стъкло.

— Не чух.

— Държавният департамент очакваше остро противопоставяне. Ето защо трябва да реагираме твърдо срещу него. Белият дом съжалява за тази наложителна мярка, но смята, че в този момент само така може да се преодолее назряващата криза.

— Точно това си мислех, че ще ми сервирате — промърмори Саймингтън по-тихо и от лейтенанта. — Я ми обяснете как точно смятате да го прекарате.

Лейтенантът се поколеба, преди да отговори:

— Простете, генерале, но целта не е да прекараме генерал Хоукинс. Попаднали сме в много деликатна ситуация. Китайската народна република иска удовлетворение. В интерес на истината генерал Хоукинс е извършил груба, дори вулгарна постъпка. И на това отгоре отказва да се извини публично.

Саймингтън погледна към доклада, който още държеше в дясната си ръка:

— Пише ли тук защо?

— Генерал Хоукинс твърди, че било капан. Показанията му са на трета страница.

Бригадният разгърна папката и зачете. Лейтенантът измъкна от джоба си носна кърпа и попи потта по брадата си. Саймингтън остави внимателно доклада върху натрошеното стъкло и вдигна очи:

— Ако е вярно това, което казва Мак, наистина е било капан. Разпространете неговата версия за случката.

— Няма такава, генерале. Бил е пиян.

— Мак твърди, че бил дрогиран, а не пиян, лейтенант.

— Пили са, сър.

— И са го дрогирали. Предполагам, че Хоукинс може добре да различи едното от другото. Виждал съм го как изпразва бутилки.

— Но не отрича обвинението.

— Отрича, че е съзнавал какво върши. Хоукинс беше най-добрият разузнавателен стратег в Индокитай. Лично е дрогирал куриери и пощальони в Камбоджа, Лаос, Северен и Южен Виетнам, а навярно и отвъд границите на Манджурия. Той знае каква е разликата.

— Опасявам се, че неговите знания в случая не могат да променят нещата, сър. Кризата се разраства и сме принудени да отстъпим пред исканията на Пекин. Търговските споразумения са от изключително значение за нас. Честно, сър, трябва ни газ.

— Господи! Мислех, че поне това не ви липсва.

Лейтенантът прибра носната си кърпа в джоба и се усмихна скръбно:

— Лекомислието се наказва. Но имаме само десет дни да оправим нещата и да се измъкнем сухи от цялата история.

Саймингтън се втренчи в младия офицер:

— Какво имате предвид?

— Не ми е приятно да го кажа, но генерал Хоукинс постави личните си интереси над служебния си дълг. Трябва да му дадем урок. Това ще е от полза за всички.

— Урок ли? Затова че искаме истината да излезе наяве?

— Има по-висш дълг от истината, генерале.

— Зная — уморено рече бригадният. — Търговските споразумения. Газта.