лиановата пръчка през бедрата й.
Госпожа Лу закрещя неистово, гърчейки се на пода. След десетия удар съдията даде знак да спрат.
— Сега отговорете на въпроса ми — студено каза той. Госпожа Лу вдигна глава, но не можа да проговори.
Най-после произнесе:
— Никога!
Съдията вдигна рамене и пръчката отново изсвистя във въздуха. По кърпата върху бедрата на госпожа Лу избиха кървави петна. Изведнъж тя притихна. Началникът на стражниците спря. Помощниците му я обърнаха по гръб и започнаха да я свестяват.
Ди заповяда:
— Доведете втория свидетел!
Пред масата застана набит младеж. Главата му беше ниско остригана, носеше прост кафяв халат. Лицето му беше приятно и честно.
— Кажете името и професията си! — нареди съдията.
— Покорният ви слуга — почтително отговори младежът — се казва Мей Чън. Бях помощник на учителя Лан в продължение на повече от четири години и съм боец от седма степен.
Съдията кимна.
— Кажете ми, Мей Чън — рече той, — какво сте видели и чули една вечер преди около три седмици.
— Както обикновено — отвърна боецът — покорният ви слуга се раздели с учителя си след вечерните упражнения. Точно когато се канех да отворя входната врата на дома си, се сетих, че съм оставил желязната топка в залата за упражнения. Върнах се да я взема, защото щеше да ми трябва за сутрешните занимания. Тъкмо влизах в предния двор, когато забелязах, че учителят затваря вратата зад някакъв посетител. Можах да забележа смътно само черните му дрехи. Тъй като познавах всички приятели на учителя, знаех, че няма да попреча, и се насочих към вратата. Тогава чух женски глас.
— Какво каза жената? — попита съдията.
— Не можах да разбера ясно думите през вратата, Ваша Милост — отговори боецът, — пък и гласът й ми беше съвършено непознат. Но тя изглеждаше разгневена, че той не я посещавал или нещо такова. Когато учителят отговори, ясно го чух да споменава думата „котенце“. Не желаех да се меся в работите му и веднага си тръгнах.
Съдията кимна с глава на писаря да прочете записаните думи на Мей Чън. Боецът постави под документа отпечатъка от палеца си и Ди го освободи.
Междувременно госпожа Лу беше дошла в съзнание и бе коленичила, поддържана от двама стражници. Съдията удари с чукчето си по масата и каза:
— Съдът твърди, че жената, посетила онази вечер учителя Лан, е била госпожа Лу. По един или друг начин тя е успяла да влезе под кожата му и той й се е доверявал. После се е опитала да му стане любовница, но той вероятно е отказал. В озлоблението си тя го е убила, като е поставила в чаената му чаша жасминов цвят, поръсен със смъртоносна отрова, докато той си е почивал в банята. Влязла е преоблечена като млад татарин. Вярно, че преди няколко минути тримата свидетели не можаха да я разпознаят, но тя е добра артистка. Когато е искала да мине за татарин, се е държала като мъж, докато току-що съвсем безсрамно изложи на показ женските си прелести. Но това няма да й помогне много, защото сега ще ви покажа как учителят Лан сам е оставил следа, която води право към тази покварена жена.
Откъм залата долетяха възклицания на изненада.
Съдията почувствува, че настроението на зрителите се променя в негова полза. Показанията на честния млад боец бяха направили добро впечатление. Той даде знак на Тао Ган, който веднага донесе квадратната черна дъска, направена по указания на съдията непосредствено преди заседанието. На дъската бяха забодени с карфици шест парчета от бял картон. Най-малкото от тях бе широко повече от две стъпки, така че всички зрители можеха ясно да ги виждат. Тао Ган изправи дъската върху подиума и я подпря на писарската маса.
— Тук виждате — продължи съдията — шест от седемте картончета, наредени така, както ги намерихме върху масата в кабината на учителя Лан. — Той вдигна едно триъгълно картонено парче и додаде: — Седмото картонче — този триъгълник — бе намерено в стиснатия десен юмрук на починалия. От ужасното въздействие на жестоката отрова езикът му е бил подут и той не е можел да извика. Затова с последни сили се е опитал да ни насочи към убиеца си, като е използувал седемте картончета, които е подреждал, преди да изпие фаталната чаша… За нещастие гърчовете са започнали, преди да успее да довърши фигурата. А докато се е свличал на пода в предсмъртна агония, ръката му, изглежда, е закачила картончетата и е разместила три от тях. Но като променим малко положението на тези три картончета и добавим триъгълника, намерен в ръката му, се получава фигура, която може да бъде разпозната без всякакво съмнение.
Съдията стана и забоде три от картончетата в малко по-различно положение. А когато добави и четвъртото, върху дъската се появи сполучливото изображение на котка. Зрителите ахнаха от изненада.
— С тази фигура — заключи съдията, седнал обратно на стола си — учителят Лан посочва госпожа Лу като свои убиец.
Изведнъж се чу крясъкът на госпожа Лу:
— Това е лъжа!
Тя се отскубна от ръцете на стражниците и пропълзя на колене към подиума. Лицето й бе разкривено от болка. С нечовешко усилие се покатери върху подиума и стенейки, се сви край масата на писаря. Като се задъхваше, тя се вкопчи с лявата си ръка в ръба на черната дъска и разтреперана от ярост, промени положението на трите картончета, разместени от съдията. После огледа залата, притиснала четвъртото картонче към гърдите си, и извика дрезгаво:
— Вижте, това е измама!
Изправи се на колене със сподавен стон и забоде картонения триъгълник в горния край на фигурата.
После извика:
— Учителят Лан е искал да изобрази птица! Изобщо не се е опитвал да остави… следа…
Изведнъж лицето й стана бледо като на мъртвец и тя се свлече на пода.
— Това е дявол, а не жена! — извика Ма Жун, когато се събраха в личния кабинет на съдията.
— Тя ме мрази — каза Ди, — защото мрази всичко, което аз олицетворявам. Тя е зла жена. И все пак трябва да кажа, че нейната невероятно силна воля и бързата й мисъл ме възхитиха. Да решиш с един поглед как котката може да се превърне в птица, при това, когато си полузашеметен от болка, не би било по силите на всекиго.
— Изглежда, че тя е изключителна жена — забеляза Цяо Тай. — И все пак учителят Лан никога не би погледнал сериозно на нея.
— Междувременно — загрижено каза съдията — тя ни постави в крайно неудобно положение! Вече не можем да поддържаме обвинението, че е убила Лан. Сега ще трябва да докажем, че мъжът й е умрял от насилствена смърт и тя има пръст в това. Повикайте следователя!
Когато Тао Ган се върна с гърбавия аптекар, съдията му каза:
— Оня ден вие споменахте, Гуо, че сте били озадачен от изпъкналите очи на мъртвия Лу Мин. Заявихте, че този признак е характерен за силен удар по тила. Да речем, че доктор Гуан е бил съучастник на госпожа Лу. Но възможно ли е било братът на Лу Мин и собственикът на погребалната къща, които са облекли тялото, да не забележат раната от такъв удар?
Гуо поклати глава.
— Ваша Милост — отвърна той, — ако ударът е бил нанесен например с дървен чук, увит в парче дебел плат, по главата не би имало кръв.
