Съдията кимна.
— Разбира се, аутопсията би показала, че черепът е спукан — отбеляза той. — Но ако това предположение е невярно, какво друго доказателство за насилие бихте могли да намерите по тялото? Вече са минали пет месеца, откакто се е случило всичко това!
Гърбавият мъж отвърна:
— Много зависи от това, в какъв ковчег е било поставено тялото и какви са били температурата и влажността в гроба. Но дори и разложението на трупа да е напреднало, мисля, че все още бих могъл да открия признаци на отравяне, като изследвам например състоянието на кожата и костния мозък.
Съдията помисли малко, после каза:
— Съгласно закона изравянето на труп без основателна причина е углавно престъпление. Ако при аутопсията не се открие неоспоримо доказателство, че Лу Мин е бил убит, ще трябва да си подам оставката и да заявя, че съм на разположение на властите, за да бъда съден за оскверняване на гроб. Ако към това се прибави и фактът, че несправедливо съм обвинил госпожа Лу в убийство, няма никакво съмнение, че ще бъда екзекутиран. Правителството изцяло подкрепя своите служители, но само докато те започнат да грешат. Държавните чиновници са пръснати из цялата империя. Ако правят грешки, те не биха могли да очакват снизхождение, дори когато действията им са били добронамерени.
Ди стана и започна да се разхожда из кабинета. Тримата му помощници го гледаха обезпокоени. Изведнъж той се спря.
— Ще поема риска! — твърдо каза той. — Аутопсия ще има!
По лицата на Цяо Тай и Тао Ган се изписа тревога. Последният отбеляза:
— Тази жена знае какви ли не коварни тайнства. Ами ако е убила мъжа си чрез някакво заклинание? Това не би оставило никаква следа по тялото му!
Съдията нетърпеливо поклати глава.
— Вярвам — каза той, — че на този свят има много неща, които ние не можем да си обясним. Но не мога да повярвам, че великото Небе би позволило на тъмните сили да убият човешко същество само чрез магия. Ма Жун, дай необходимите разпореждания на началника на стражниците! Аутопсията на тялото на Лу Мин ще се състои днес следобед, на гробището!
Глава двадесета
В северния квартал на града като че ли бе започнало истинско преселение на народите. По улиците се тълпяха хора, запътени към северната градска порта. Когато през нея пренасяха паланкина на съдията, тълпата се отдръпна, враждебно смълчана. Но щом се появи малкият закрит стол-носилка, в който носеха госпожа Лу, внезапно се чуха одобрителни възгласи.
Дългата върволица народ тръгна през заснежените хълмове, разположени на северозапад от града, и се насочи към платото, където се намираше главното гробище. Хората минаха по пътя, криволичещ между големи и малки надгробни могили, и се струпаха около разровения гроб в центъра на гробището, където стражниците бяха издигнали временен навес от тръстикови рогозки.
Когато слезе от паланкина си, съдията видя, че доколкото позволяваха обстоятелствата, временният трибунал беше вече стъкмен. Една висока дървена скамейка щеше да служи за съдийска маса. Край нея, на по-малка маса, седеше старши писарят и духаше на ръцете си, за да не измръзнат. Пред разровения гроб, върху дървени магарета, бе поставен голям ковчег. Край него стояха собственикът на погребалната къща и помощниците му. На снега бяха разстлани дебели тръстикови рогозки. Върху тях, край един преносим мангал, бе клекнал Гуо. Той енергично раздухваше огъня.
Наоколо в широк кръг бяха застанали около триста души. Съдията седна на единствения стол зад масата, а Ма Жун и Цяо Тай застанаха от двете му страни. Тао Ган се бе приближил до ковчега и любопитно го разглеждаше.
Носачите оставиха на земята носилката на госпожа Лу. Началникът на стражниците дръпна встрани завесата и отстъпи с отворена уста. Неподвижното тяло на госпожа Лу висеше отпуснато върху напречната преграда.
Тълпата сви обръча с гневен ропот.
— Вижте какво й е на тая жена! — нареди съдията на Гуо. А на помощниците си прошепна: — Да ни пази бог, ако е умряла в ръцете ни!
Гуо внимателно вдигна главата на госпожа Лу. Изведнъж клепачите й потрепнаха. Тя въздъхна дълбоко. Гуо отмести напречната преграда. С негова помощ жената тръгна към навеса, като се олюляваше и се подпираше на бамбукова пръчка. Когато видя изровения гроб, тя отстъпи и закри лице с ръкава си.
— Пак започнаха преструвките! — измърмори възмутено Тао Ган.
— Да — загрижено каза съдията, — но това се харесва на тълпата.
Ди удари с чукчето си по масата. Тук на открито, в студа, ударът прозвуча необичайно тихо.
— Сега — обяви съдията с висок глас — ще пристъпим към аутопсията на трупа на покойния Лу Мин.
Изведнъж госпожа Лу вдигна глава. Като се подпираше на пръчката си, тя каза бавно:
— Ваша Милост е баща и майка за нас, обикновените хора. Тази сутрин в трибунала не обмислих добре онова, което казах. Като злочеста млада вдовица, трябваше да защитя достойнството си, както и честта на учителя Лан. Получих справедливо наказание за непристойното си поведение. Сега умолявам на колене Ваша Милост ла спре дотук и да не осквернява ковчега на бедния ми покоен съпруг.
Тя падна на колене и три пъти удари челото си в земята. Над главите на зрителите се понесе одобрителен шепот. Ето, това беше разумно предложение за взаимна отстъпка. То им допадна, защото те бяха свикнали именно по този начин да разрешават затрудненията в ежедневието си.
Ди чукна върху масата.
— Аз, съдията — твърдо каза той, — никога не бих издал нареждане за извършването на тази аутопсия, ако нямах достатъчно основания да смятам, че Лу Мин е бил убит. Тази жена говори умно, но няма да ме възпре да изпълня дълга си. Отворете ковчега!
Когато собственикът на погребалната къща пристъпи напред, госпожа Лу отново се надигна. Полуобърната към тълпата, тя закрещя:
— Как можете да потискате народа по този начин? Такъв ли според вас трябва да бъде съдията? Твърдите че съм убила мъжа си, но какви са доказателствата ви? Нека ви кажа, че макар и да сте съдия, вие не сте всемогъщ! Казват, че вратите на по-висшите чиновници са винаги отворени за преследваните и потисканите. И не забравяйте: когато се докаже, че някой съдия неоснователно е обвинил невинен човек, законът му отрежда същото наказание, което би получил несправедливо обвиненият! Аз може да съм беззащитна млада вдовица, но няма да се примиря, докато съдийската шапка не падне от главата ви!
Гръмки викове: „Тя е права! Не трябва да се прави аутопсия!“ — се понесоха над тълпата.
— Тишина! — извика съдията. — Ако по трупа не се открият явни белези, доказващи убийство, аз с готовност ще приема наказанието, което бих поискал за тази жена!
Като видя, че госпожа Лу отново се кани да заговори, съдията посочи към ковчега и бързо продължи:
— Доказателството е тук, какво чакаме още? — Тълпата като че ли се разколеба. Ди кресна на собственика на погребалната къща: — Започвайте!
Човекът заби длетото си под капака, а двамата му помощници се заеха да работят от другата страна на ковчега. Не след дълго успяха да отковат тежкия капак и да го смъкнат на земята. Закрили с шалове носовете и устите си, те извадиха тялото заедно с дебелата рогозка, на която бе положено, и го поставиха пред съдийската маса. Някои от зяпачите, които в стремежа си да не пропуснат нищо се бяха приближили твърде много, сега побързаха да се дръпнат назад. Трупът представляваше отвратителна гледка.
Гуо постави от всяка страна на мъртвото тяло по една маса с горящ тамян. Спусна пред лицето си воал от прозрачна коприна, после свали дебелите си ръкавици и на тяхно място постави други, от по-тънка кожа. След тези приготовления той отправи поглед към съдията в очакване на знак, че може да започне.
