Дългите гребла ритмично разплискваха вълните, за да поддържат необходимия за акостиране ъгъл. На палубата се виждаха скупчени десетки войници, над дългите им алебарди и заострените шлемове се вееха пъстроцветни флагове. В задната част на кораба бяха привързани наметнати с чулове коне. Нататък по реката се виждаше и втори, по-малък съд. Палубата му беше затрупана с дънери и навити дебели въжета. Малки фигурки в кафяви кожени куртки и шапки затягаха колелата на ниски колички.
— Снощи изпратих писмо до коменданта на крепостта — съобщи безучастно съдията Ди. — Обясних му, че печално известните летящи тигри са се разположили наоколо, и го помолих за кавалерийско подкрепление, а също и за сапьорска част. Имах предвид, че докато войниците обграждат бандитите, сапьорите ще могат да поправят моста отвъд планината, за да ме настигнат бързо моите хора. А междувременно ще съм разрешил случая с убийството в това имение. Надявам се да мога да потегля по пладне, защото трябва да стигна до имперската столица колкото може по-бързо.
Йен Юан се взираше с невярващи очи в приближаващите военни джонки.
— А как успяхте да изпратите писмо до крепостта? — дрезгаво запита той.
— Организирах си собствена банда летящи тигри — отвърна кратко съдията. — Написах десетина писма с един и същ текст, запечатах ги и ги предадох на едно от момчетата, които бях зърнал следобеда да пускат хвърчила. Казах му да прикрепи по едно писмо към всяко голямо хвърчило и да ги пуска едно след друго, а щом се издигнат високо в небето, да реже връвта. Северният вятър духаше постоянно и се надявах, че поне две-три от яките хвърчила ще стигнат укреплението на отвъдния бряг и че който ги намери, ще ги отнесе на коменданта. Това е краят на летящите тигри, господин Йен. А също и вашият.
Послеслов
Съдията Ди е историческа личност. Роден е през четвъртата година от периода Джънгуан на Танската династия, т.е. 630 г. от християнската ера. Починал е през 700 г.
От биографията му, записана в хрониките на Танската династия, се вижда, че през първата половина от продължителното му и успешно поприще на държавен служител, докато е окръжен съдия в различни части на империята, той разрешава множество заплетени криминални случаи. Така остава в съзнанието на хората като един от най-прочутите следователи на древен Китай. Известен е и като голям държавник със свой принос по време на службата си в столицата за външната и вътрешната политика на Танската империя. Това са фактите. Двете истории, разказани тук, са изцяло измислени, а споменатите градове — Ханюан, Бейджоу и прочее — никога не са съществували реално.
Трябва да споменем, че астрономията е една от най-старите науки в Китай, като, освен това се е вярвало, че звездите влияят върху живота и съдбините на хората. Схемата в началото представя китайския зодиак, като едновременно са обяснени китайските шестгодишни цикли. Дванайсетте зодиакални знака са подредени около двата първични принципа ин (отрицателно женско начало, мрак) и ян (положително мъжко начало, светлина) и осемте триграми багуа. Разполовеният кръг в средата изобразява вечното взаимодействие между ин и ян — за по-подробно обяснение вж. „Манастирът на призраците“. Осемте триграми показват възможните комбинации между прекъснатата линия на ин и непрекъснатата на ян, като тези триграми съставляват основата на древната Книга на промените, или И Дзин. На изображението в началото са представени древните символични образи на Маймуната и Тигъра, разположени на точните им места в зодиакалния кръг: запад-югозапад и изток-североизток.
В китайската астрология се приема, че личният характер и попрището на всеки човек са предопределени от цикличните знаци, под които е роден. Например годеж не е могъл да бъде сключен, без да се проучат сравнително годината, датата и часът на раждането на двамата партньори, за да се види дали са подходящи един за друг.
Съдията Ди е роден през 630 г., която е VII-3, година на Тигъра, и над нея господства елементът метал, а влияещата планета е Венера. Точната дата и часът на раждането му не са известни.
Що се отнася до седемструнната лютия, спомената във втората история, заслужава да се отбележи, че китайците са приемали музиката, изсвирена на нея, за най-висше изражение на класическото, чисто китайско музикално изкуство. Спокойните изтънчени мелодии на гу цин коренно се различават от по-късната китайска театрална музика, претърпяла силно средноазиатско влияние. В Китай една добра старинна лютня се цени така, както ние ценим цигулките на Страдивариус, и по същия начин се смята, че тайната на съвършения й звук е заложена в състава на лака, с който е покрита резонаторната кутия. Познавачите определят възрастта на древните инструменти по мрежата от тънки пукнатини, покриваща лакираната им повърхност. Читателите, които проявят интерес към тази завладяваща материя, могат да потърсят повече сведения от моята книга The Lore of the Chinese Lute, Monumenta Nipponica Monographs, Sophia University, Tokyo, 1940.
Информация за текста
© 1965 Роберт ван Хюлик
© 1996 Лиляна Андонова, превод от английски
Robert van Gulik
The Night of the Tiger, 1965
Сканиране: ???
Разпознаване и начална редакция: Galimundi, 2009
Редакция: maskara, 2009
Издание:
Робърт ван Хюлик. Маймуната и тигърът
Редактор: Красимир Мирчев
Коректор: Юлия Шопова
Технически редактор: Стефка Иванова
Оформление на корицата: Виктор Паунов
ИК „Труд“, 1996
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/15390]
Последна редакция: 2010-01-23 12:45:00
