Глава XXIII
Една сестра пристига твърде късно, за да помогне на брат си; един сановник се сдобива с две големи дъщери наведнъж
Вратата се отвори с трясък и вътре нахълта Тао Ган. Той замръзна на място, когато видя съдията Ди, сведен над проснатото тяло на Лян, да преслушва сърцето му. То не биеше. Когато съдията започна да претърсва дрехите на Лян, Тао Ган прошепна:
— Как умря, господарю?
— Повярва ми, когато му казах, че е изпил предназначената за мен отрова, и от шока получи сърдечен удар. Така е по-добре! Той знаеше държавни тайни, които не биваше да стигат до никого — и разказа набързо на Тао Ган за размяната на чашите. — Изсипах отровата в тасчето с фигурките и Лян видя, че те са влажни, но не надникна, за да види, че вътре всъщност е цялото съдържание на пукнатата чашка. Вземи го със себе си — в това време измъкна от кожената й кания дълга, остра като бръснач кама, която откри в ръкава на Лян, и добави: — И това вземи. Внимавай, на върха има някаква кафява капка.
Тао Ган измъкна парче навосъчена хартия от ръкава си, зави тасчето и камата и каза:
— Всъщност трябваше да го оставите сам да изпие отровата, господарю! Ами ако се бе усъмнил? Сигурно е щял да ви убие с този отровен нож. Достатъчна е била съвсем лека драскотина.
Съдията Ди потръпна.
— Докато си мислеше, че пия чай, гледах да стоя на достатъчно разстояние от него… — и след известно мълчание добави: — С годините човек престава да е толкова сигурен, Тао Ган. Все повече е склонен да се осланя по най-важните въпроси на онова, висшето съдилище…
На площадката стоеше нежна млада жена, облечена в обикновена тъмнокафява роба. Празните й очи гледаха право напред.
— Току-що се яви, господарю — побърза да обясни Тао Ган. — За да ни предупреди за Лян…
— Брат ви почина, госпожице Лян — мрачно каза съдията Ди. — Получи сърдечен удар…
Момичето кимна.
— През последните години страдаше от сърце… — каза тя. И след известна пауза внезапно попита: — Той ли уби цензора?
— Не. Уби го Зумруд.
— Опасна жена беше — поклати глава момичето. — Открай време ме е било страх, че тази страст на брат ми ще го погуби. Щом научих, че са донесли тук трупа на някакъв висш сановник, който бил любовник на Зумруд, веднага си помислих, че го е убил брат ми. Открих помещението, където беше тялото, и докато онези двама мъже се преобличаха като стражници, претърсих набързо ръкавите му и открих златното звънче в смачканата му клетка. Грабнах и нещо, което ми се стори като плик, това беше единственият документ в мъртвеца, и реших, че може да се окаже нещо важно.
— Предполагам, че госпожа Бао, вашата сестра, е пъхнала писмото в ръкава на полковник Цяо вчера сутринта?
— Да, ваше превъзходителство. Тя беше отдавнашна приятелка с капитан Ни и тъкмо бе написала една бележка, с която го молеше да се срещнат същия следобед в къщата на господин Яо. Първоначално възнамеряваше да остави моя пакет в съдилището, адресиран до господин Тао, но когато видяла неговия приятел, решила, че ще е по-безопасно да го подхвърли чрез него — тя замълча за миг, колкото да отметне един кичур коса от гладкото си чело. — Виждахме се редовно със сестра ми, естествено, тайно. И двамата с брат ми предпочитахме да вярваме, че аз съм умряла. Но не можех да понеса мисълта, че собствената ми сестра страда заради мен, и след една година отидох при нея, за да й кажа, че съм жива. Все се тревожеше: аз непрекъснато й повтарях, че имам всичко, от което се нуждая, но тя упорстваше да ме запознава с най- различни хора, които да купуват щурци от мен. Вчера сутринта, след като излязох оттук, й казах, че се страхувам за брат ни. По моя молба тя претърси бюрото в спалнята му, където го посетихте вие заедно със съпруга й. Взе оттам две карти и после ми каза, че на една от тях била отбелязана странноприемницата на господин Цяо. Надявах се отново да се видя с нея в къщата на господин Яо, но за малко я изпуснах. Кой я уби, ваше превъзходителство? Тя нямаше врагове и въпреки че брат ми я презираше, не изпитваше към нея такава омраза, каквато към мен.
— Убиха я по погрешка — отвърна съдията Ди и побърза да добави: — Много съм ви задължен за помощта, която ми оказахте, госпожице Лян!
Тя повдигна ръце в неловък жест.
— Надявах се да намерите убиеца на цензора, преди брат ми да е загазил дълбоко.
— Как успявахте така ловко да се криете? — с интерес попита съдията.
— Придържах се към места, които познавам добре — отвърна тя с лека усмивка. — Тази стара къща, естествено, я знам на длан, с всичките й скривалища, тайници и проходи, за които брат ми и не подозира. Много добре ми е известна и изпитната зала, защото там съм се крила дълго. Когато господин Тао и неговият приятел ме видяха, се измъкнах през задния изход, където спират носилките. После чух писък на жена. Каква стана там, ваше превъзходителство?
— Моите двама помощници се натъкнали на един разбойник, който изнасилвал жена — отвърна съдията Ди. — И така, вашият брат е донесъл тялото на Зумруд тук в къщата, госпожице Лян. Трябва да го върна в съдилището, и то веднага. Бих ли могъл да направя още нещо за вас? Сега вие ще трябва да поемете грижата за този дом и за всички дела на вашия брат…
— Мисля да повикам един стар чичо на майка ми. Той ще се погрижи за погребението на брат ми и… — тя неутешимо тръсна глава. След миг продължи със задавен глас: — Аз съм виновна за всичко. Не биваше да го оставям сам с всичките тези ужасни мисли, които го преследваха. Тогава той беше момченце. Обичаше да си играе в някой ъгъл на градината със своите войничета и да води във въображението си големите битки, които един ден ще печели… Но тогава разбра, че военната кариера е затворена за него. И след като аз го напуснах, откри, че е неспособен да бъде с друга жена. Този втори удар го довърши, искаше да се самоубие. Но тогава срещна Зумруд и тя… стана така, че тя бе първата и единствена жена, с която можеше да се люби. Живееше само заради нея, а тя го пренебрегваше, говореше му ужасни, обидни неща… Аз съм виновна, трябваше да го отблъсна по някакъв по-деликатен начин. Трябваше да се опитам да насоча вниманието му към други жени, към някоя мила девойка, която да… Но аз бях много млада, нищо не разбирах… — тя зарови лице в ръцете си.
Съдията Ди стана и кимна на Тао Ган. Двамата тръгнаха надолу по стълбата. Цяо Тай чакаше в просторното преддверие заедно с четиримата агенти и десетина стражници. Съдията Ди им съобщи, че в дома се крият разбойници и че господин Лян получил сърдечен удар, когато внезапно налетял на един от тях. После нареди цялата къща щателно да се претърси под ръководството на Цяо Тай и да се арестува всеки, който бъде намерен вътре. Най-сетне дръпна настрани най-възрастния от агентите и му съобщи, че Мансур е отплавал с кораб по устието на Бисерната река. Агентът трябваше да отиде в пристанището с нареждане до властите незабавно да пратят четири бързи военни джонки, за да върнат кораба. Агентът се втурна навън, а съдията Ди нареди на възрастния домоуправител да го отведе заедно с Тао Ган в спалнята на господин Лян.
Тао Ган почти веднага откри една тайна каса зад леглото. С ключалката се справи без затруднения, но вътре се намериха само търговски договори и други документи, свързани с обичайната дейност на Лян. Всъщност съдията не се и надяваше на нещо повече. Лян беше твърде умен, за да държи уличаващи го документи. Надяваше се, че някакви писмени доказателства ще бъдат открити в столицата, когато резиденцията на главния евнух бъде подложена на щателен обиск. Нареди на Тао Ган тялото на Зумруд дискретно да се пренесе в съдилището, после се качи на паланкина си и се върна в двореца.
На входа накара адютанта да го отведе в частния кабинет на губернатора на втория етаж в главната
