пъти и едва тогава продължи: — Когато пораснахме и родителите ни починаха, аз й припомних нашите стари предания за това, как светите основатели на империята са вземали за съпруги собствените си сестри. Но тя не искаше и да чуе, наговори ми ужасни, убийствени неща, накрая заяви, че напуска дома и че никога няма да се върне при мен. Изчаках я да заспи и й полях очите с врящо масло. Нима можех да допусна една жена, след като се е отнесла презрително към мен, да насочи вниманието си към други мъже? И после, наместо да ме прокълне, тя започна да говори, че ме съжалява, тази нещастна лицемерка! Побеснял от ярост, подпалих стаята й и исках… исках… — той изглеждаше извън себе си, лицето му бе обезобразено от безсилен гняв. Измина известно време преди да се овладее и да продължи: — Уж нямаше никога да се върне, а напоследък започна да се навърта тук и да души из къщата, проклетата му кучка! Научих, че видяла двамата мои хора, които донесоха тук тялото на цензора, преди да го замъкнат в храма, и освен това откраднала онова гнусно насекомо. Макар нищо да не знаеше за моя план, достатъчно е хитра, та да съпостави едно — друго. Добре, че моите хора я проследили до нейния коптор, когато вашият помощник я изпратил, и дори чули част от разговора им. Коварната кучка ви е насочила по дирите ми, подхвърляйки, че уловила щуреца до храма, където бе намерен трупът на цензора. Затова я прибрах тук и я заключих. Но тя избяга още на другата сутрин, веднага след закуска. Как успя да го направи, и досега…
— Наистина, щурецът ме отведе до храма — каза съдията Ди. — Това, че открих тялото на цензора, беше удар за вас, тъй като желанието ви е било то да изчезне, за да не се разбере, че е бил отровен с отрова на танка. Възнамерявали сте, предполагам, да накарате Мансур да признае, че го е хвърлил в морето. Все пак вие успяхте да обърнете нещата в своя полза. При моето посещение тук недвусмислено подметнахте, че арабите поддържат близки отношения с танка и следователно за Мансур не би представлявало трудност да се сдобие с тяхната отрова. Нещата се подреждаха чудесно за вас. И тогава за втори път човешкият елемент обърка стройния замисъл на вашата партия. Полковник Цяо вижда Зумруд и пламва от любов към нея. Вашите съгледвачи ви донасят, че той я е посетил вчера сутринта на кораба и че по всяка вероятност е правил любов с нея. Ами ако тя го е убедила да я вземе със себе си в столицата? Ами ако, без да иска, е разкрила пред него самоличността ви? Цяо Тай е трябвало да изчезне. Убийството е трябвало да стане в дома на капитан Ни — съдията замислено погледна домакина си и попита: — Как разбрахте, че Цяо Тай ще се върне за втори път там?
Лян Фу повдигна тесните си рамене:
— След първото посещение на Цяо двама от моите хора стояха постоянно на пост в къщата зад дома на Ни. С тях се бе скрил и Мансур. Щом зърнал вашия помощник, веднага пратил онези двамата през покрива, за да го намушкат с една от сабите на капитана. Намирам за чудесно хрумването на Мансур Ни да загине на ешафода като убиец. Този мръсник развращаваше сестра ми.
— Не е вярно! Но да не се отклоняваме. Да се върнем към шахматната партия, към нейния финал. Вашите фигурки са изцяло извън играта. Замисълът ми да изложа фалшивата глава на цензора се оказа успешен. Тази сутрин Зумруд отива при полковник Цяо в странноприемницата и го моли да я доведе при мен, за да си получи наградата. Там я убиват. Вие сте вече без царица и губите играта.
— Принуден бях да я убия — тихо промълви Лян. — Тя бе тръгнала да ме напуска, да ме предаде. Наех най-добрия стрелец. Не се е мъчила — той вторачи празни очи в пространството, подръпвайки мустаците си. После изведнъж изгледа съдията. — Никога не мерете богатството на един човек с онова, което притежава, Ди. Мерете го с онова, което не е успял да придобие. Тя ме презираше, защото ме познаваше такъв, какъвто съм: страхливец, вечно уплашен от хората и от себе си. И искаше да ме напусне. Но сега нейната балсамирана красота завинаги ще остане с мен. Всяка нощ ще й говоря, всяка нощ ще й разказвам за любовта си. И повече никой няма да застане между нас — той изпъна гръб и продължи с омраза: — Най- малкото пък вие, Ди, който вече сте в гроба!
— Като че ли ще си помогнете с нещо, убивайки ме! — презрително изсумтя съдията. — Да не би да си мислите, че съм се явил тук при вас, с всичките ви престъпления, без да съм запознал преди това губернатора и двамата си помощници с всички обвинения и улики срещу вас?
— Не съм сигурен, че сте го направили! — самодоволно заяви Лян. — Веднага щом научих, че вие ще сте моят противник, направих много внимателен анализ на вашата личност. Вие сте забележителен човек, Ди. Множеството заплетени криминални случаи, които сте разрешили през последните двайсет години, вече са публично достояние и се разказват и преразказват по чайните и кръчмите из цялата империя. Напълно съм наясно с вашите методи. Вие притежавате логична мисъл, рядка интуиция и непринудено умение да съчетавате наглед несъвместими обстоятелства. Насочването на подозренията ви към някого се основава на вашето дълбоко вникване в човешката природа и в много голяма степен на усета ви. След това стоварвате върху заподозрения цялата тежест на вашата необикновена личност и това, признавам, е огромно изпитание за другия. Изтръгвате признания по един поразителен, много впечатляващ начин и след това обяснявате случая. Така действате обикновено. Не издигате цялостна постройка от предположения, та после търпеливо да ровите, докато се доберете до решаващото доказателство, споделяйки през цялото време откритията си със своите помощници, както правят други криминалисти. Разчитате много на характера си. Затова съм до голяма степен уверен, че нищо не сте казали на губернатора. И съвсем малко — на помощниците си. И така, скъпи ми съветнико, вие сте на път да умрете тук — той стрелна съдията със снизходителен поглед и продължи делово: — И любимата ми сестра ще умре тук. Моите удушвачи танка я пропуснаха на два пъти, първия — в къщичката на Яо, втория — в изпитната зала, но сега съм сигурен, че е тук, в къщата, така че най-сетне ще мога да я обезвредя. В нейно лице си отива последният, който може да свидетелства срещу мен. Безмозъчните танка, които използвах, не знаят нищо и освен това живеят в свой отделен свят, където няма начин да бъдат проследени. Хитрият негодник Мансур се досеща за някои неща, но пък вече е в открито море, на път за арабската си татковина. Случаят с изчезването на цензора е от ясен по-ясен: убийство от любов, извършено от подведена жена парини, на свой ред убита от ревнивия й любовник арабин, който открадва тялото й. Чиста работа! — той въздъхна и продължи: — За всеобщо прискърбие вие, в усилията си да разрешите случая, се натоварихте прекомерно и починахте в дома ми, където бяхте дошли да се посъветвате с мен. Всеизвестно е, че дълги години работехте неуморно, а човешките сили все пак си имат предел. Отровата, която използвах, предизвиква съвършено същите симптоми както при сърдечен удар и е невъзможно да бъде открита. Рецептата имам от Зумруд. Смятам за особено голяма чест, че един толкова знаменит човек като вас вдишва последните си глътки въздух в моя скромен дом! След малко ще повикам тук вашия помощник Тао Ган и той ще ми помогне да пренесем тялото ви в двореца. Надявам се, че нататък губернаторът ще предприеме всичко, каквото трябва. Вашите двама помощници, сведущи и интелигентни мъже (никога не подценявам противниците си), естествено, ще имат някои съмнения. Но докато убедят губернатора по-сериозно да проучи моите дела, ще мине време и всички следи от реално случилото се ще бъдат заличени. Освен това не забравяйте, че много скоро ще наследя вашия пост. А на хората, които сте оставили в предния ми двор, и на стражниците, заобиколили къщата, ще обясня, че сте се опасявали от нападение на арабски негодници срещу мен. Ще дам възможност на вашите хора наистина да открият тук един арабски разбойник и на място да го екзекутират. Е, това е всичко.
— Ясно — каза съдията Ди. — Значи, чаят. Признавам си, че очаквах по-изобретателен начин. Някоя тайна врата или нещо, което пада от тавана… Нали забелязахте, че се опасявах от това и преместих стола си.
— Но не забравихте и добрия стар номер с отровата в чая — снизходително се усмихна Лян. — Разменихте чашите, както се и надявах, докато стоях с гръб към вас. Разбира се, това е рутинна мярка за опитен следовател като вас. Само че отровата беше в моята чаша. Вашата беше пълна с най-безобиден чай. И така, вие погълнахте отровата и понеже дозата е много точно отмерена, тя започва да действа сега. Не, не, не се движете! Ако се изправите, ще ускорите действието й. Не усещате ли тъпа болка в сърдечната област?
— Не — сухо отвърна съдията Ди. — И няма да усетя. Нима не ви казах, че имате нагласата на шахматист? Шахматистът разсъждава в обвързана последователност. Ясно ми беше, че ако изберете отрова като оръжие, никога няма просто да я сипете в моята чаша. Уверих се в това, когато забелязах, че вашата чаша има пукнатина, за да бъдете сигурен, че съм извършил размяната. Затова направих втора размяна. След чашите, и съдържанието им. Излях отровата в това тасче с шахматни фигури, а безобидния чай — в напуканата чаша. След това пресипах отровата от тасчето в моята чаша, която стана ваша. Можете и сам да се уверите — той вдигна тасчето и Лян погледна към мокрите фигури.
Лян се изправи рязко и тръгна към жертвената маса. На половината път се олюля, краката му се
