третото възможно предположение — Лян Фу. Той напълно отговаря на описанието на Зумруд за покровителя й: богат мъж без административен пост. Честите му посещения в храма на Цъфтящата пагода, за да играе шах с настоятеля, може да са били прикритие за срещите му със Зумруд в къщата отзад. Тези обстоятелства обаче не са толкова важни, както след малко ще ти обясня. Що се отнася до мотива на Лян, той наистина има значително влияние в града и притежава огромно богатство, но е напълно възможно търговията да не изчерпва амбициите му и той да се домогва до влиятелен държавен пост в столицата по примера на прочутия си баща, адмирала. Роден и отраснал в този град, добре запознат с обичаите и делата на арабите, за него не е представлявало никаква трудност да влезе във връзка с Мансур. Това, че сам ни насочи по следата на противодържавния план на Мансур, може да означава, че се е готвел да го принесе в жертва по същия начин, както би го направил губернаторът. Щурците не го вълнуват и няма връзка със сляпото момиче, но към този въпрос ще се върна след малко. Има и трето, много по-сериозно възражение: почти е изключено Лян Фу, кантонец от издигнат род, закърмен с предубеждения към нисшите класи, да се свърже с арабска танцьорка от долен произход. Но пък можем да приемем, че както и губернаторът евентуално, Лян има две подставени лица. Едното е Мансур, другото е китаец. Китаецът би могъл да е другият специалист по арабските въпроси — господин Яо Тайкай. Всички улики, които не се връзват с Лян, при него пасват. Няма начин Яо да е главният престъпник. Той сам е изградил положението си в обществото, местните хора го познават добре, но не разполага с връзки в столицата, близки до дворцовите среди. Несъмнено е ловък търговец, напълно неспособен обаче да участва в сложен политически заговор. От друга страна, е голям развратник и мераците му могат да го накарат да пренебрегне предубежденията срещу нисшата класа. Яо също отговаря на описанието на Зумруд за нейния покровител. Той мрази Цяо Тай заради срещите му със Зумруд, а също и Ни, защото капитанът се среща в неговата собствена къща с госпожа Бао, привлекателна дама от добро семейство, която Яо никога не е успял да направи своя любовница. Желае да притежава и сляпата девойка, но щом разбира, че е готова да го издаде заедно с господаря му Лян Фу, решава да я убие. Когато опитът за убийство в къщата му не сполучва, праща своите удушвачи танка след нея в изпитната зала. Само човек, който я познава добре, би бил наясно, че ще се опита да се скрие там.
Тао Ган бавно намотаваше на дългия си показалец три дълги косъма, стърчащи на лявата му буза.
— Яо като нищо може да е покровителят на Зумруд — каза той.
Съдията Ди кимна и обобщи:
— Накрая се връщам към тазсутрешните престъпления. Мансур се е скрил, не той е проследил Зумруд. Мисля, че стрелецът е бил изпратен или от покровителя й, или от негово подставено лице. Страхувал се е, че тя може да разкрие самоличността му, и е пожертвал танцьорката заради собствената си сигурност. Сега стигаме до практическите изводи от цялото това умуване. На базата на известните факти не можем да предприемем нищо срещу губернатора, префекта или господин Лян, тъй като няма недвусмислено установена връзка, между който и да е от тях и извършените престъпления. Ние можем обаче да атакуваме престъпника чрез неговите подставени лица. Мансур е изчезнал, но Яо е налице. Ще го арестувам веднага с обвинение за съучастие в убийството на госпожа Бао. Арестът ще бъде извършен в пълна тайна от четиримата агенти. Ще ги изпратя с някакво лъжливо обяснение, за да отклоня вниманието на престъпника, който следи всяка наша крачка. След като Яо бъде затворен, ще претърсим дома му и…
Вратата се разтвори с трясък и вътре влетя Цяо Тай, целият запъхтян:
— Тялото й е изчезнало! — извика той. Съдията Ди се изправи в стола си.
— Изчезнало? — попита объркано той.
— Да, господарю. Когато отключих вратата, видяхме само празното легло. Имаше няколко капки кръв на пода между леглото и прозореца и голямо петно на перваза. Някой е влязъл през прозореца. Изнесъл е тялото през покривите в арабския квартал. Претърсихме една по една всички къщи там, но никой нищо не бил чул, нищо не бил видял. Това е…
— Какво стана с прислужничката и с хората от кораба? — прекъсна го съдията Ди. — Дали те не знаят кой е бил нейният покровител?
— Тялото на прислужничката е намерено да се носи по течението на реката, господарю. Удушена е. А екипажът никога не е виждал покровителя й. Идвал нощем, винаги със спусната пред лицето качулка. Тези свине, те… — той прекъсна насред думата.
Съдията Ди се облегна назад в стола си:
— Съвършено безсмислено… — промърмори той.
Цяо Тай се отпусна тежко на стола и яростно затърка насълзените си очи с ръкав. Тао Ган го гледаше безмълвно. Понечи да каже нещо, после се отказа и погледна към съдията Ди. Но съдията мълчеше и Тао Ган наля чаша чай на Цяо Тай. Приятелят му я изгълта и остана загледан напред с невиждащи очи. Настана неловко мълчание. Накрая съдията се изправи, заобиколи масата и закрачи напред-назад. Рунтавите му вежди бяха свъсени застрашително.
Тао Ган се взираше притеснено в лицето на съдията всеки път, когато той минаваше край него, сякаш забравил напълно за двамата си помощници. Накрая се спря пред най-близкия прозорец и остана изправен с ръце на гърба, загледан навън в обляната от яркото утринно слънце градина на двореца. Тао Ган дръпна Цяо Тай за ръкава и му каза шепнешком за предстоящия арест на Яо Тайкай. Цяо Тай кимна разсеяно. Изведнъж съдията Ди се обърна. Пристъпи към тях и каза кратко и отривисто:
— Открадването на тялото е първата грешка на престъпника, при това фатална. Сега разбирам неговата извратена природа. На прав път съм бил, но нещо много важно ми се губеше. Вече виждам в ясна светлина всички събития. Веднага ще се изправя очи в очи с този негодник и ще го накарам да признае кои са подбудителите му! — той замълча и добави намръщено: — Не мога да пристъпя незабавно към арест, защото той е решителен мъж и е по-вероятно да се самоубие, отколкото да ми даде сведенията, от които толкова се нуждая. Нищо чудно да се е заобиколил с верни хора и затова трябва да взема съответните мерки. Ти, Тао Ган, ще дойдеш с мен. Цяо Тай, иди да повикаш четиримата агенти и капитана от дворцовата гвардия.
Глава XXII
Съдията Ди анализира партия шах в едно светилище; неговата школа се оказва по-добра от кантонската
Челният носач на паланкина дълго чука, преди високата порта с две крила да се открехне. На прага се показа сгърбената фигура на стар прислужник. Той дълго се взира със замъглени очи в двамата посетители.
— Моля, съобщете на господаря си за нашата визита — любезно се обърна към него съдията Ди. — Кажете му, че сме дошли неофициално. Искам да го видя за няколко минути.
Прислужникът въведе съдията и Тао Ган във второто преддверие и ги помоли да седнат за малко на една от огромните абаносови пейки с резба, а самият той се потътри нататък. Съдията започна безмълвно да оглежда грамадните пъстри стени, бавничко поглаждайки дългите си бакенбарди. Тао Ган тревожно местеше очи от съдията към вратата и обратно. Съдията отдавна бе привършил огледа си, когато прислужникът се появи отново.
— Моля, насам — с хриплив глас ги покани той. Поведе ги по някакъв коридор към западното крило през една безлюдна наглед част на дома. Не срещнаха никого в двете празни дворчета с блеснали на слънцето бели плочници, които прекосиха едно след друго. В дъното на третото старецът тръгна по хладен здрачен коридор. Излязоха в подножието на широка дървена стълба, почерняла от годините. Изкачиха се по нея и прислужникът спря да си поеме дъх, преди да продължи мъчителното си изкачване по две други стълби, разположени една над друга, все по-стесняващи се. Най-сетне излязоха на обширна площадка. Лек ветрец нахлуваше през решетките на високите прозорци. Очевидно бяха стигнали най-горния кат на нещо като кула. На дъсчения под нямаше килим, виждаха се само две кресла с високи облегалки и масичка за чай между тях. Над двукрилата врата в дъното върху черната стена изпъкваше огромна дъска с четири йероглифа, изваяни във внушителния калиграфски стил от времето на бившия император: „Зала на предците на рода Лян.“
— Господарят очаква негово превъзходителство вътре — съобщи прислужникът, отваряйки вратата.
