— Тогава си дадох сметка, че мисля за погрешна партия шах. В моето съзнание беше нашият, китайски шах за начетени литератори с равностойни фигури или пък военният му вариант, който представлява битка между двама генерали. Изведнъж осъзнах, че моят противник играе разновидността, която, както съм чувал, била разпространена в Индия. При нея царят и царицата са най-важните фигури. И в конкретната партия, която разигравате, големият залог е не завоюването на високо положение в столицата, а притежаването на царицата.
— Невероятна проницателност, наистина! — с тънка усмивка вметна Лян. — И мога ли да ви попитам в каква фаза е партията според вас?
— В последната. Царят е загубен, защото царицата умря.
— Да, тя умря — потвърди Лян. — Но поне ще бъде почетена, както подобава на царица. Царица в играта на живота. Нейният дух сега блаженства сред всичките тези тържествени обреди, радва се на богатите дарове, на свежите цветя. Погледнете усмивката й, нейната очарователна усмивка… — той стана и с бързо движение дръпна завесата пред олтарната ниша.
Съдията ахна от изумление пред нечуваното светотатство. Тук, в свещената зала на предците на рода Лян, срещу портрета на покойния адмирал в нишата за табличките с имената на мъртъвците, изпънато върху златния лак, лежеше голото тяло на Зумруд. Танцьорката бе положена възнак, с подпъхнати под главата ръце, пълните й устни се извиваха нагоре в подигравателна усмивка.
— Това е само началото на грижите за нея — с любезен глас обясни Лян, докато нагласяше обратно завесата. — Тази нощ работата ще продължи. Времето е топло, трябва да се бърза.
Той седна отново. Съдията бе успял да се овладее и попита хладно:
— Имате ли нещо против заедно да възстановим партията, ход по ход?
— О, точно това е и моето желание — със сериозно изражение отвърна Лян. — Анализът на партиите винаги ми доставя най-голямо удоволствие.
— И така, залогът е била Зумруд. Вие сте я откупили, тялото й е било ваша собственост. И толкоз! Мислели сте си, че можете да спечелите любовта й, ако успеете да задоволите единственото желание, което я е владеело изцяло: да се издигне от положението си на парини до високопоставена китайска дама. Могли сте да го постигнете само ако се доберете до някой от най-близките до двора сановници в столицата. Парило ви е под петите, защото сте живеели с постоянния страх, че току-виж сте я изгубили, било защото тя може да се влюби в някого, било защото някой друг би й помогнал да осъществи амбицията си. В нея се е влюбил Мансур. На пръв поглед тя не му е обръщала никакво внимание, но вашето опасение е било, че рано или късно арабската й кръв ще заговори, и затова сте решили да премахнете Мансур. Точно тогава някой от вашите приятели в столицата ви е пошушнал, че една влиятелна личност в двора, приближена до императрицата и нейната клика, търси начин да компрометира императорския цензор Лю и е готова щедро да възнагради онзи, който би й помогнал да осъществи намерението си. Късметът сам се е пъхал в ръцете ви! Вие веднага сте се заели да изработите плана, който в крайна сметка да доведе до завладяването на царицата. Направили сте примамливо предложение на въпросната особа в двореца. Вие…
— Нека да назовем нещата с истинските им имена — присвивайки очи, го прекъсна Лян. — Въпросната особа е Уан, главният евнух на императорския харем. Свърза ни един общ приятел, заможен търговец на вино и дворцов доставчик.
Лицето на съдията Ди изведнъж посивя. Смъртоносната болест на императора, императрицата с нейните извратени страсти, противоестествената саката фигура на главния евнух… цялата отвратителна постройка изведнъж се оформи пред погледа му.
— И знаете ли какъв пост ми е обещал Уан? Вашия! При това с подкрепата на императрицата мога да се издигна още по-нависоко. Баща ми е бил Повелителя на Южните морета, аз ще бъда Повелителя на империята…
— Добре — уморено каза съдията Ди. — И така, вие сте предложили цензорът да бъде примамен в Кантон, като му се подметне, че тукашните араби готвят въстание в съучастничество с някакво неизвестно лице от дворцовите среди. Междувременно сте подклаждали безумните амбиции на Мансур, за да може, когато цензорът пристигне, да остане с впечатление, че тук наистина нещо се мъти. След това е трябвало да убиете цензора и да хвърлите вината за убийството върху Мансур. При жестоките мъчения Мансур неизбежно е трябвало да признае, че цензорът е надушил заговора му. Чиста работа! Мансур е отстранен, цензорът е мъртъв и опозорен, вие заминавате за столицата със Зумруд… Партията е започнала точно според вашия план. Цензорът пристига инкогнито, за да провери слуховете за някакви брожения сред арабите. Не е уведомил тукашните власти за пребиваването си, защото му е било подметнато, че в основата на заговора стои високопоставен човек от двора, и той е искал да установи самоличността му. Но има и още една причина за идването му, за която не сте подозирали. При първото си посещение в Кантон цензорът се е срещнал със Зумруд и между двамата е пламнала любов.
— Как можех да предвидя, че тя ще налети на него в оня проклет храм! — ядно измърмори Лян. — Тя…
— Животът е нещо различно от шаха, господин Лян — рязко го прекъсна съдията Ди. — В истинския живот постоянно изникват непредвидени обстоятелства. След като цензорът заедно с доктор Су се запознава с положението тук, започва да се съмнява, че му е заложен капан. По всяка вероятност е помогнал на Мансур и двама от неговите съучастници да внесат контрабандно оръжие в града. Когато Мансур ви съобщава това, вие разбирате, че планът ви излиза дори още по-успешен от първоначалния замисъл: ако Мансур бъде изправен пред съда, той може да признае само истината! Но пък след това осъзнавате, че цензорът всъщност мами Мансур, и решавате да ускорите убийството. И тогава Зумруд отравя цензора. Тя по задължение е трябвало да ви казва всичко и…
— По задължение?! — изведнъж извика Лян. — Преди всичко тя настояваше да ми разказва всичко! Непрекъснато, всеки път, след като бе спала с някой от случайните си гнусни клиенти! Изтезаваше ме с какви ли не отвратителни подробности, които не са за разправяне, и ми се присмиваше — той зарови лице в дланите си и се разхлипа. — Това беше реваншът й и аз… аз не можех нищо да направя! Беше по-силна от мен. В нейните вени течеше онази дива кръв, която при мен е разводнена от две поколения — той вдигна сгърченото си лице. Успя да се овладее и каза остро: — Добре, отначало не ми разказа за цензора, защото той й бе обещал да я отведе със себе си. Продължавайте! Времето лети!
— Точно тогава — спокойно продължи съдията Ди — пристигам аз с помощниците си. Привидно, за да правя проучвания за търговията с чужденците. Вие веднага заподозирате, че истинската ми цел е да разбуля загадката около изчезването на цензора. Нареждате двамата ми помощници да бъдат следени неотклонно и намирате потвърждение за подозренията си в интереса им към тукашните араби. Решавате, че всъщност чудесно се вместваме в играта ви. Кой би бил по-подходящ, за да разкрие заговора на Мансур, от председателя на Столичния съд? Единствен доктор Су ви е притеснявал. Зумруд ви е казала, че не е бил в течение на връзката й с цензора, но вие сте искали да бъдете сигурен. Доктор Су наистина се разтревожва, когато цензорът не се прибира в странноприемницата, и завчера сутринта тръгва по кейовете да го дири. Вие пущате по дирите му един от арабските главорези на Мансур и един от вашите удушвачи танка. Привечер те ви докладват, че доктор Су, изглежда, познава полковник Цяо и е тръгнал след него, когато двамата с Тао Ган излизат от кръчмата. Вие заповядвате на танка да помогне на арабина за убийството на доктор Су и после веднага да го удуши, преди да е пробол и Цяо Тай. Желанието ви е било полковник Цяо да разбере кой е убил доктор Су, и по този начин обръчът около Мансур да се затегне. Но пък тогава късметът ви изневерява. Другият ми помощник Тао Ган се запознава със сляпото момиче. Мисля, че тя е ваша сестра, онази, която представихте за загинала. Първо Тао Ган сбърка госпожа Бао с нея, после същото направи и изпратеният от вас убиец танка в къщата на господин Яо. Тя като че ли през цялото време се опитва да ви предпази от вас самия и…
— Тази невъобразима глупачка! — гневно го прекъсна Лян. — Тя ми докара всички неприятности на главата, когато се отказа от блестящо бъдеще близо до мен. Ние двамата сме наследили бащините способности, по-малката ми сестра беше само една празноглава женичка, която се мяташе насам-натам в смехотворните си влюбвания. Но Ланли!… Когато старият ни домашен учител разучаваше с нас класическите книги, тя отведнъж схващаше и най-трудните пасажи. А и беше невероятно красива, като момче тя бе идеалът ми за съвършената жена. Често надничах, докато се къпеше… — той замълча, преглътна няколко
