сграда. Това беше малка, елегантно обзаведена стая. Сводестите прозорци гледаха към градината с лотосовото езеро. Сервиз от прозрачен порцелан и нефритена ваза, пълна с бели рози, бяха сложени на масичката за чай отляво. Цялата стена бе закрита от тежка абаносова библиотека. Губернаторът седеше зад високо бюро в дъното и даваше наставления на някакъв възрастен чиновник, изправен чинно до стола му.
Щом забеляза съдията Ди, губернаторът побърза да се изправи, заобиколи бюрото и се завтече да го поздрави. Покани го да седне на удобния фотьойл до масичката за чай, самият той се намести срещу него. След като възрастният чиновник им поднесе чай, губернаторът го отпрати. Наведе се напред, подпрял ръце на коленете си, и попита напрегнато:
— Каква е тази история, ваше превъзходителство? Видях вашата обява. Кой е този висш сановник?
Съдията Ди жадно изпи чая си. Изведнъж усети огромна умора. Остави чашката на масата, поразхлаби яката на робата си и каза с безцветен глас:
— Жестока трагедия. Както знаете, в Кантон е убит цензорът Лю. Мъртвото тяло, което открих в храма на Цъфтящата пагода, се оказа неговото. Ще ви запозная с официалната версия за случилото се. Цензорът е дошъл в Кантон заради любовта си към някакво местно момиче. Тя обаче си е имала любовник и подлецът отровил цензора… Обявата ми беше уловка. Надявах се някой от съучастниците на убиеца да дойде и да го издаде. Той е арестуван и в момента заминава под конвой за столицата, където ще бъде съден в закрит процес. Както разбирате, дори и тази официална версия, колкото и сбита да е, не бива да се разпространява. Централното правителство не обича да се носят непристойни слухове за висши сановници.
— Ясно — замислено отвърна губернаторът.
— Напълно разбирам колко деликатно е положението ви — меко каза съдията Ди. — Помня какви притеснения бяха, когато един столичен чиновник с доста висок ранг посети моята територия, докато все още бях окръжен съдия. Но това са неизбежни неща, част от нашата административна система.
Губернаторът погледна с благодарност съдията. После попита:
— Можете ли да ми кажете защо домът на господин Лян е обкръжен от военната гвардия?
— Получих съобщение, че вътре са проникнали крадци от народността танка. Сам отидох, за да го предупредя, но той бе получил сърдечен удар, когато се натъкнал на един от тях. Сега гвардията залавя крадците. И в този случай проучването трябва да е много дискретно. Господин Лян беше един от най- именитите граждани на Кантон и ако хората научат, че танка са виновни за неговата смърт, може да се стигне и до саморазправи. Оставете моите помощници да действат — съдията отпи глътка чай. — А по арабския въпрос взех мерки Мансур, главатарят, да бъде арестуван. Приберем ли го зад решетките, смятам, че строгите мерки за поддържане на мира и спокойствието биха могли да се отложат. Ще предложа на Великия съвет да се въведе онова, което нахвърлях пред вас вчера: настаняване на всички варвари в един определен район. Така ще се сложи край на страховете от брожения и вълнения.
— Ясно — отвърна губернаторът. След известно време каза смутено: — Надявам се, че всички тези… неприятности, които се случиха напоследък, няма да бъдат окачествени като вина на тукашната администрация, ваше превъзходителство. Ако властите в столицата останат с впечатлението, че аз… хм… съм пренебрегнал дълга си, то… — той стрелна тревожно госта си с очи.
Съдията Ди се направи, че не разбира опасенията му, и продължи спокойно:
— По време на моето разследване тук на бял свят излязоха факти, които не са пряко свързани с главните събития, но все пак не са без значение. На първо място, обстоятелствата около смъртта на госпожа Бао. С този случай се е заел префектът и аз предпочитам да го оставите на него. Второ, научих за една друга трагедия, разиграла се тук преди доста години. Става дума за самоубийството на една персийка… — той хвърли бърз поглед към домакина си. Лицето на губернатора внезапно побледня. Съдията Ди продължи: — Когато вчера сутринта си говорехме в павилиона, вие искахте да изземете от мен проучването на персийската общност в града. Вероятно имате сериозни познания по този въпрос и ще можете, предполагам, да ми изясните обстоятелствата около тази трагедия.
Губернаторът извърна лице към прозореца и се загледа в извитите стрехи на двореца. Съдията Ди взе една голяма бяла роза от купата и вдъхна нежния й аромат. Губернаторът започна с глух глас:
— Това стана преди много години, когато ме назначиха в местния съд като младши помощник. Беше първият ми пост. Бях млад и всичко ми правеше впечатление. Екзотичните чуждестранни общности разпалиха въображението ми. Често посещавах дома на един персийски търговец. Двамата с дъщеря му се влюбихме един в друг. Беше красиво и много изискано момиче. Не обръщах внимание, че е някак прекалено чувствителна и изнервена — той обърна глава към съдията, погледна го в очите и продължи: — Толкова много я обичах, че бях решил да се откажа от кариерата си и да се оженя за нея. Един ден тя ми каза, че известно време няма да се среща с мен. Бях млад и глупав, нищо не разбрах и реших, че просто иска да прекъсне връзката. От отчаяние започнах да ходя при китайските куртизанки. След няколко месеца тя ми изпрати бележка с молба да се срещнем привечер в храма на Цъфтящата пагода. Заварих я седнала самичка в павилиона за чай — той сведе очи и закова поглед в сплетените си пръсти. — Беше с дълга шафраненожълта рокля, главата й бе увита с копринен шал. Понечих да кажа нещо, но тя ме прекъсна веднага и ме помоли да се кача с нея на върха на пагодата. Дума не си проговорихме, докато вървяхме по ония стръмни стълби, все по-нагоре и по-нагоре. Най-накрая излязохме на тясната площадка и тя се облегна на перилата. Лъчите на залеза хвърляха бакърени отблясъци върху морето от покриви под нас. Без да ме погледне, с много особен и безизразен глас тя ми съобщи, че родила от мен две близначки. След като съм я напуснал, ги удавила. Останах като вкаменен на място, а тя изведнъж се прехвърли през парапета и аз… аз…
Той овладя с огромно усилие треперенето на гласа си и покри сгърченото си лице в дланите. Продължението едва достигаше до слуха на съдията Ди:
— Бях с напълно почтени намерения, небето ми е свидетел! А тя… Просто бяхме млади… Много, много млади…
Докато чакаше губернаторът да се съвземе, съдията бавно въртеше в ръка розата и гледаше белите листчета, които едно по едно се отронваха на масата. Най-сетне губернаторът вдигна глава, съдията постави цветето обратно във вазата и каза:
— Изглежда, много ви е обичала, иначе не може да се обясни това неистово желание да ви нарани. Да се самоубие и да ви излъже, че е убила двете си дъщери… — губернаторът почти подскочи и съдията Ди вдигна ръка: — Това е било лъжа. Тя е дала близначките на свой близък китаец, който след това банкрутирал и ги поверил на един китаец с персийска кръв, познат на майка им. Човекът ги е възпитал чудесно. Мога да ви уверя, че са прекрасни девойчета.
— Къде са те? Кой е този човек? — почти изкрещя губернаторът.
— Името му е Ни, морски капитан, веднъж ви споменах за него. Мистик и особняк, но е човек с принципи. На него са му предали, че вие сте обезчестили младата дама, но той пред никого не е говорил за това, бил е убеден, че за никого няма полза от разнищването на стари истории, а най-малко за двете момичета. Трябва да го посетите някой ден, може би по-добре, без да разкривате самоличността си. Ако информацията ми е вярна, капитанът фактически вече е ваш зет — съдията се изправи, оправи робата си и добави: — Ще забравя всичко, което ми разказахте тук.
Докато губернаторът го изпращаше до вратата, твърде развълнуван, за да промълви и дума, съдията Ди каза:
— Преди да започнем историята с персийската дама, споменахте, че сте обезпокоен за репутацията си в столицата. Искам да ви уверя, че смятам за свой дълг да впиша в доклада си до Великия съвет, че ви намирам за добър и изключително съвестен администратор — той прекъсна набързо смутените благодарствени протести на губернатора и заключи: — Наредено ми е да потегля за столицата още днес привечер. Моля да подготвите конвой, който да ме съпровожда по време на пътуването ми. Хиляди благодарности за гостоприемството. Сбогом!
Глава XXIV
Съдията Ди дава последни разпореждания; изпълва се едно старо предсказание
Съдията Ди обядва късно в частната си трапезария с Цяо Тай и Тао Ган. Помощниците му бяха открили
