си подобни действия, незабавно ще бъдеш подведен под съдебна отговорност за нарушаване на договорни клаузи заедно с твоя агент и всеки издател, който допусне глупостта да подпише договор с теб. При възникването на подобен случай ще упражним всички връзки, с които разполагаме, и няма да се изненадам, ако след като бъдеш осъден, никога не намериш работа на предпочитаното от теб поприще.
— Това представлява грубо нарушение на първата поправка на Закона за професионалните права — повиши тон Смитбек.
— Ни най-малко. Само удовлетворение поради нарушаване на договорни отношения. Нищо героично от твоя страна и няма да привлече вниманието на „Таймс“. Ако действително възнамеряваш да предприемеш подобен курс на действие, Бил, най-напред ще се консултирам с добър адвокат и ще му покажа договора, който сключи с нас. Сигурна съм, че ще те уведоми, че случаят ти е безнадежден. И ако предпочиташ, мога да приема оставката ти незабавно.
Тя издърпа едно чекмедже и извади лист хартия, без да затвори чекмеджето.
Телефонната уредба забръмча.
„Госпожа Рикман? Доктор Райт на първа линия.“
Рикман вдигна слушалката.
— Да, Уинстън. Какво има?… Пак ли „Поуст“?… Да, ще говоря с тях. Изпрати ли за Иполито?… Добре.
Тя затвори слушалката и отиде до вратата.
— Провери дали Иполито е тръгнал към кабинета на директора — нареди на секретарката си. — Колкото до теб, Бил, не разполагам с излишно време да си разменяме любезности. Ако не подпишеш споразумението, събирай си партакешите и изчезвай.
Смитбек се беше укротил. Дори най-неочаквано се усмихна.
— Госпожо Рикман, разбирам ви отлично.
Тя се наклони към него с недоумяваща усмивка и грейнал поглед.
— И?
Приемам ограниченията.
Рикман се върна триумфираща зад бюрото си.
— Бил, безкрайно съм доволна, че няма да се наложи да използвам това. — Тя пъхна листа обратно в чекмеджето и го затвори. — Разчитам, че си достатъчно интелигентен, за да осъзнаеш, че нямаш избор.
Без да откъсва очи от нейните, той посегна към папката.
— Не възразявате, ако го прегледам още веднъж, преди да го подпиша, нали?
Рикман се поколеба.
— Не, мисля, че не. Макар че ще е абсолютно същото, което прочете преди малко. Не съм оставила възможност за превратно тълкуване, затова не си губи времето да търсиш неточности. — Тя огледа кабинета, взе джобния си бележник и тръгна към вратата. — Бил, предупреждавам те. Не забравяй да го подпишеш. Моля те да тръгнеш след мен и да предадеш подписания документ на моята секретарка. Ще ти бъде изпратено копие.
Смитбек присви устни от отвращение, наблюдавайки полюшващия се под плисираната й пола задник. Когато тя излезе, погледна крадешком към кабинета на секретарката, светкавично отвори чекмеджето, което Рикман току-що беше затворила, измъкна някакъв малък предмет и го напъха в джоба на якето си. Затвори чекмеджето, огледа се и тръгна към вратата.
Спря и се върна обратно до бюрото, грабна меморандума и драсна нечетлив подпис в дъното. Подаде го мимоходом на секретарката.
— Запази този подпис — един ден ще е безценен — подхвърли през рамо той и остави вратата да се тресне зад гърба му.
Марго тъкмо оставяше слушалката, когато влезе Смитбек. Отново беше сама в лабораторията: колежката й — препараторката — очевидно си беше взела извънредна удължена отпуска.
— Току-що говорих с Фрок — каза тя. — Беше крайно разочарован, че не сме открили нещо повече в сандъка и че не съм успяла да проверя за други семенници. Предполагам, че се е надявал да открия някакви доказателства за живо същество. Исках да му разкажа за писмото и за Йоргенсен, но каза, че не можел да разговаря. Мисля, че Кътбърт беше при него.
— Вероятно за да го пита за изпратения от него формуляр за достъп — каза Смитбек. — Прави се на Торквемада. — Той посочи към вратата. — Защо не си заключила?
Марго го погледна изненадано.
— О, сигурно пак съм забравила.
— Възразяваш ли да заключа за всеки случай?
Той завъртя ключа и се ухили. Бавно извади от джоба на якето си миниатюрна оръфана тетрадка, върху чиято кожена подвързия беше гравиран герб с две стрели, и я вдигна като трофей пред очите й.
Любопитството й прерасна в изумление.
— Господи! Това дневникът ли е?
Смитбек кимна гордо.
— Как го намери? Къде го намери?
— В кабинета на Рикман — отвърна той. — Направих ужасна саможертва заради него. Подписах къс хартия, с което завинаги ми се забранява да разговарям с теб.
— Шегуваш се.
— Само отчасти. Докато ме тероризираше, в един момент отвори едно чекмедже на бюрото си и аз зърнах това оръфано книжле. Заприлича ми на дневник. На нещо твърде странно, за да го съхранява точно тя. Нали ти ми каза, че вероятно е задигнала дневника. — Смитбек кимна самодоволно. — Както винаги съм подозирал. Така че го задигнах, преди да напусна кабинета й.
Той отвори дневника.
— Сега кротувай, Лотосов цвят. Тати ще ти прочете приказка за лека нощ.
Марго се заслуша в гласа му. Отначало той започна да чете бавно, но постепенно все по-бързо, щом свикна с наклонения почерк и честите съкращения. Повечето по-ранни записки бяха доста кратки: няколко бегли изречения с малко подробности за времето през деня и местоположението на експедицията.
31 авг. Цяла нощ дъжд — Консервиран бекон за закуска — Сутринта някаква повреда в хеликоптера, загубихме цял ден, без да направим нищо. Максуел нетърпим. Карл ос има все повече проблеми с Хоста Джилбао — настоява за допълнително заплащане за…
— Това е отегчително — прекъсна четенето Смитбек. — На кого му пука, че са яли консервиран бекон за закуска?
— Продължавай — настоя Марго.
— Тук наистина няма нищо особено — отвърна Смитбек, прелиствайки по-нататък. — Предполагам, че Уитлеси не е бил особено приказлив. О, Господи, надявам се да не съм дал подписа си за нищо!
Дневникът описваше проникването на експедицията все по-дълбоко в джунглата. Първата част от пътуването извършвали с джип. След това групата била прехвърлена с хеликоптер на триста и петдесет километра нагоре по течението на Ксингу. Оттам наети гребци ги откарали срещу бавното течение на реката към платото Керо Гордо. Смитбек продължи да чете:
6 септ. Изоставени разкопки върху пуст склон. Оттук нататък пеша. Днес следобед пръв поглед към Керо Гордо — гъста растителност чак до облаците. Крясъци на птици, хванах няколко екземпляра. Водачите мърморят помежду си.
12 септ. Последни остатъци от консервирано говеждо за закуска. По-малко влага от вчера. Продължаваме към платото — на обяд облаците се разпръсват — вероятна височина на платото над морското равнище 2600 метра — умерен климат за джунгла — видях пет редки candelaria ibex11 — възстанових стрели и тръби за издухване, отлично състояние — ужасни комари — сушено месо от местна дива свиня за вечеря — не е лошо, вкус на пушено свинско.
