произвеждат. Вирусът на шикалката причинява кафявите точици върху дъбовите листа, но иначе е безвреден. Чеповете на клена и бора също се причиняват от вируси. Срещат се еднакво често и при растенията, и при животните.
— Знам, доктор Фрок, но…
— Но тук има нещо, което не проумявам — прекъсна я той и остави разпечатката. — Един вирус обикновено кодира други вируси. Защо един вирус би кодирал всички тези човешки и животински? Погледни това. Повечето са хормони. Какво търсят човешки хормони в едно растение?
— Тъкмо това исках да ви кажа — отговори Марго. — Проверих някои от хормоните. Много от тях изглежда са от човешки хипоталамус.
Фрок тръсна глава, сякаш му удариха шамар.
— Хипоталамус?
Погледът му се оживи.
— Точно така.
— А бродещото из музея създание изяжда хипоталамуса на жертвите си! Значи се нуждае от тези хормони — може би дори е пристрастено към тях… Помисли си: съществуват само два източника — растенията, в които благодарение на този уникален вирус хормоните вероятно са в изобилие, и човешкият хипоталамус. Когато създанието не може да си осигури влакната, изяжда мозъка!
— Господи, какъв ужас! — задъха се Марго.
— Това е изумително! То разкрива точната причина за ужасните убийства. Сега вече всичко си идва на мястото. Става дума за създание, което броди из музея, убива човек, отваря черепа му, изважда мозъка и изяжда таламусовата област, в която има най-много такива хормони.
Той се бе вторачил в нея, а ръцете му леко потрепваха.
— Кътбърт ни каза, че е издирил сандъците, за да извади статуетката на Мбун, и е намерил един от тях разбит с пръснати наоколо влакна. Всъщност, като се замисля сега, в единия от големите сандъците почти не бяха останали влакна. Значи създанието се е хранило с тях известно време. Максуел очевидно е използвал същите тези влакна, за да опакова предметите. Създанието може би не се нуждае от големи количества храна — концентрацията на хормони в растенията вероятно е много висока, — но очевидно трябва да се храни редовно. — Фрок се облегна в количката си. — Преди десет дена сандъците са преместени в зоната за сигурност, а три дни по-късно бяха убити двете момченца. След още един ден беше убит пазачът. Какво се е случило? Много просто: звярът вече няма достъп до влакната, затова убива човек и изяжда хипоталамуса му, удовлетворявайки нуждите си. Но хипоталамусът произвежда минимално количество такива хормони, значи е слаб заместител на влакната. Въз основа на посочените в разпечатката концентрации бих се осмелил да предположа, че ще са му необходими петдесет човешки мозъка, за да се изравни с концентрацията от хормони в петнайсетина грама от тези растения.
— Доктор Фрок — обади се Марго, — мисля, че котога са отглеждали това растение. Уитлеси е съхранил няколко образци в своята преса, а гравюрата върху диска изобразява ритуалното събиране на реколтата от растението. Сигурна съм, че тези влакна са точно от сплесканите стръкове от водна лилия в пресата на Уитлеси — изобразени върху диска. И сега вече знаем, че тъкмо тези влакна е имала предвид жената, когато е крещяла „Мбун“. Мбун, синът на дявола, е името на растението!
Тя измъкна припряно странното растение от пресата. Беше тъмнокафяво и сбръчкано с мрежа от черни жилки. Листото беше месесто и жилаво, а черният ствол — твърд като изсъхнал корен. Марго го приближи предпазливо към носа си. Миришеше на мускус.
Фрок го огледа със смесица от боязън и изумление.
— Блестящо заключение, Марго! — промълви той. — Котога със сигурност са създали цяла серия ритуали, свързани със събирането и обработката на растението. Очевидно за да усмиряват звяра. Няма съмнение, че статуетката изобразява тъкмо този звяр. Но как се е оказал тук? И защо?
— Мисля, че се досещам — съсредоточено отвърна Марго. — Моят познат, който вчера ми помогна да огледам сандъците, прочел за подобна серия убийства, извършени в Ню Орлийнс преди няколко години на товарен кораб от Белем. Той издирил товарителниците на сандъците и установил, че са се намирали на същия този кораб.
— Значи създанието се е придвижвало със сандъците!
— Именно затова агентът от ФБР Пендергаст пристигна от Луизиана — добави Марго.
Фрок се извърна с грейнали очи.
— Мили Боже! Докарали сме някакъв зловещ звяр в музея насред Ню Йорк Сити! Това е отмъстителният ефект Калисто: някакъв свиреп хищник, появил се в резултат на собствената ни разрушителност. Да се молим да е само един.
— Все пак що за създание би могло да е това? — попита Марго.
— Не знам — отговори Фрок. — Живяло е на платото и се е хранело с тези растения. Чудноват вид: незначителен брой негови представители вероятно са оцелели още от времето на динозаврите. А може би е продукт на шантаво разклонение на еволюцията. Платото представлява изключително крехка екосистема, биологически остров на необикновени видове, заобиколен от джунгла. В такива места животни и растения могат да развият странни паралели, странни взаимозависимости. Общ ДНК фонд — само си помисли! И точно тогава…
Фрок замълча.
— Точно тогава! — почти извика той, удряйки с ръка облегалката на количката. — Точно тогава откриват злато и платина на платото! Нали така ти е казал Йоргенсен? Малко след разтурването на експедицията са опожарили платото, построили са магистрала, докарали са тежко минно оборудване. Унищожили са цялостната екосистема, включително и племето котога. Замърсили са реките и тресавищата с живак и цианид.
Марго кимна енергично.
— Пожарите са бушували седмици наред и растението, с което се е изхранвало това създание, е изчезнало.
— Така че създанието е тръгнало на път, за да открие сандъците и храната, от която се нуждае.
Фрок отново млъкна, отпуснал глава върху гърдите си.
— Доктор Фрок — тихо каза след малко Марго. — Как е разбрало, че сандъците са в Белем?
Фрок я погледна, премигвайки.
— Не знам — отвърна той. — Странно, нали…
Изведнъж той поривисто сграбчи облегалките на количката и се надигна възбуден.
— Марго! — възкликна Фрок. — Можем да разберем точно какво представлява създанието. Екстраполаторът! Разполагаме с ДНК на създанието: ще я въведем в програмата и ще получим описание.
Марго премигна.
— Имате предвид нокътя?
— Точно така!
Фрок се приближи до компютъра и пръстите му зашариха по клавиатурата.
— Сканирах разпечатката на Пендергаст и я съхраних в компютъра — продължи той. — Сега ще прехвърля данните в програмата на Грегъри. Ще ми помогнеш ли?
Марго зае мястото на Фрок пред екрана. След миг изникна съобщение:
ПРИБЛИЗИТЕЛНО ВРЕМЕ ДО ПРИКЛЮЧВАНЕ: 55,30 мин.
Хей, Марго, това май е дебела работа. Защо не си поръчаш пица? Най-доброто заведение в града е „Антонио“. Препоръчвам ти зелено чили и пеперони. Да изпратя ли факс с поръчката ти?
Беше пет без петнайсет.
40
Д’Агоста наблюдаваше развеселен как двама плещести работници разгъваха червен килим между двете
