редици палмови дървета в Голямата ротонда на музея, през бронзовата врата и надолу по стъпалата пред централния вход.
„Ще подгизне от дъжда“ — мина му през ума.
Беше се здрачило и Д’Агоста видя огромните буреносни облаци, надвиснали като планини на северозапад над брулените от буйния вятър дървета по Ривърсайд драйв. Изтрещя далечен гръм и експонатите в представителната витрина на Ротондата леко подръннаха, а по матираните стъкла на бронзовата врата плъзнаха няколко дъждовни капки. Задаваше се страхотна буря, както личеше и от сателитната снимка, която показваха в новините още от сутринта. Луксозният червен килим доста щеше да се поизмокри, както и луксозните посетители.
Музеят беше затворил врати за широката публика още в пет часа. Изисканите гости щяха да започнат да пристигат след седем часа. Медиите обаче вече бяха тук: телевизионни фургони със сателитни антени, шумно разговарящи фотографи, всевъзможни съоръжения.
Д’Агоста изпращаше разпорежданията си по радиостанцията. Двайсетината полицаи бяха заели стратегически позиции из Небесната зала и на други места вътре и извън музея. Беше доволен, че вече можеше да се ориентира почти из целия район. Двама от хората му вече бяха успели да се изгубят и се наложи да ги измъкват чрез радиостанциите.
Лейтенантът беше ядосан. На инструктажа в четири часа настоя за последна проверка на изложбените помещения, но Кофи отхвърли предложението и не разреши тежко въоръжение на цивилните агенти и неуниформената охрана вътре в помещенията. Щели да притеснят гостите, заяви той. Д’Агоста погледна към четирите входни метални детектора с рентгенови лъчи. „Слава Богу, че ги има поне тях!“
Обърна се и за пореден път огледа за Пендергаст. Не беше дошъл на инструктажа. Всъщност не го беше виждал от срещата с Иполито сутринта.
Радиото му изпука.
„Лейтенант? Аз съм Хенли. Стоя пред препарираните слонове, но не мога да открия Морската зала. Вие май казахте…“
Д’Агоста го прекъсна, загледан в група техници, които изпробваха огромна светлинна инсталация — сигурно най-голямата от времето на „Отнесени от вихъра“.
— Хенли?… Нали виждаш голямата врата с бивните?… Добре, просто излез през нея и завий два пъти надясно. Обади се, като стигнеш на поста си. Партньор ти е Уилсън.
„Уилсън? Вижте, нямам желание да имам за партньор жена, сър…“
— Хенли? Има още нещо.
„Какво?“
— Уилсън е с голямото дуло.
„Почакайте, лейтенант, вие се…“
Д’Агоста изключи връзката.
Зад гърба му се разнесе мощно скрибуцане и една огромна стоманена врата започна да се спуска от тавана в северния край на Голямата ротонда. Бяха започнали да изолират периметъра. Двама агенти на ФБР стояха в полумрака точно зад изхода със зле прикрити под якетата пушки с къси цеви. Д’Агоста изруга.
Стоманената плоча изтропа глухо върху пода, а тътенът отекна многократно из залата. Още преди да беше затихнал, отекна нов тътен от вратата в южния край на помещението. Вдигната оставаше само източната врата, пред която свършваше червеният килим. „Само да не пламне някой пожар!“ — помисли си Д’Агоста.
Чу крясъци в далечния край на залата, обърна се и видя Кофи, който раздаваше команди на притичващите във всички посоки агенти.
Забеляза го и му махна с ръка.
— Ей, Д’Агоста!
Д’Агоста не му обърна внимание и Кофи наперено тръгна към него. Лицето му беше плувнало в пот, а по колана му се клатушкаха всевъзможни оръжия.
— Да не си оглушал? Искам да извикаш двама от твоите тук за известно време, за да наблюдават онази врата. Никой да не влиза и да не излиза.
„Как не! — помисли си Д’Агоста. — Петима от неговите се мотаят в Голямата ротонда и си бъркат в носа.“
— Хората ми са по местата си, Кофи. Използвай някой от твоите рамбовци. Забелязвам, че разгръщаш повечето от тях само извън периметъра. Аз трябва да разположа моите вътре, за да пазят гостите, да не говорим за контролирането на уличното движение отвън. Останалата част от музея ще остане почти празна и тържеството ще бъде охранявано недостатъчно. Това не ми харесва.
Кофи повдигна колана си и се вторачи в Д’Агоста.
— Знаеш ли, въобще не ми пука какво не ти харесва. Върши си работата. И дръж един канал отворен за мен.
Той се отдалечи.
Д’Агоста изруга. И погледна часовника си. Още шейсет минути.
41
Върху празния екран на компютъра изникна ново съобщение:
ГОТОВО: РАЗПЕЧАТВАНЕ, ПРЕГЛЕД ИЛИ И ДВЕТЕ (P/V/B)?
Марго натисна клавиш „В“. Данните потекоха върху екрана. Фрок приближи количката, заби лице в стъклото и го замъгли с насечения си дъх.
ВИД: Неидентифициран
РОД: Неидентифициран
СЕМЕЙСТВО: 12% съответствие на човекоподобна маймуна; 16% съответствие на човек
РАЗРЕД: Вероятно примати; 66% липсващи общи генетични характеристики; значителни отклонения от нормалното
КЛАС: 25% съответствие на бозайници; 5% съответствие на влечуги
ТИП: Гръбначни
ЦАРСТВО: Животинско
МОРФОЛОГИЧНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ:
Изключителна сила
Мозъчна вместимост: 900–1250 куб. см
Четириного, силно изразен предно-заден диморфизъм
Потенциално висок полов диморфизъм
Тегло, зрял мъжки индивид: 240–260 кг
Тегло, зрял женски индивид: 160 кг
Бременност: Седем до девет месеца
Агресивност: изключителна
Цикъл на разгонване при женски индивид: повишен Скорост на придвижване: 60–70 км/ч
Епидермална покривка: Отпред кожа, отзад костни плочи
Нощно животно
Фрок прегледа списъка, прокарвайки пръст по редовете.
— Влечуго! — възкликна той. — Отново онези гени от гущер! Изглежда създанието съчетава гени от влечуго и от примат. И има гръбни плочи. Те също трябва да са от гените на гущера.
Марго продължи да чете списъка с характеристиките, които ставаха все по-непонятни.
Прекомерно увеличение и сливане на метакарпални кости по задния лимб
