едър, огромен като танк.
— Име? — попита Милър.
— Карлин — провлече тежкоатлетът.
— Други? — отново попита Милър.
Тишина.
— Добре.
— Ние от бившата транспортна познаваме тия тунели — меко каза гигантът. — Жалко, че за тоя пикник не събраха повечко от нас, сър.
— Карлин ли беше? — остро го изгледа Милър. — Имаш газ, имаш палка, имаш и пищов. Следователно нямаш причини да се подмокряш. А когато изпитам нужда от твоето мнение, сам ще го поискам. — Очите му пробягаха по множеството: — Мисля, че тук се е събрал твърде много пълнеж. За такива задачи са най- подходящи малки елитни отряди, но началството е решило друго.
Хейуърд се огледа. По приблизителната й преценка на перона имаше някъде около стотина полицаи.
— Само под Калъмбъс Съркъл има най-малко триста скитници — равнодушно отбеляза тя.
— Нима? И кога ги броихте за последен път? — поинтересува се Милър.
Хейуърд замълча.
— Във всяка група има по някой такъв — каза неизвестно на кого лейтенантът. — Чувайте сега. Това е тактическа операция и ние трябва стриктно да се придържаме към заповедите. Ясно ли е?
Неколцина кимнаха в отговор. Карлин улови погледа на Хейуърд и извъртя очи.
— Добре, а сега се разделете на двойки — заповяда с висок глас лейтенантът и разгъна една карта.
Хейуърд се извърна към Карлин и получи одобрителното му кимане.
— Как е работата? — попита той. Първоначалното впечатление за излишък от килограми лъжеше. Мъжът насреща й просто имаше конструкция на тежкоатлет — изключително як, но без грам тлъстина по себе си. — В кой район беше преди сливането?
— Тунелите под гара „Пен“, казвам се Хейуърд.
С крайчеца на окото си забеляза презрителната гримаса на Милър: Карлин и дребната мадама, хубав екип, няма що!
— А бе, това си е мъжка работа — подхвърли лейтенантът, вперил очи в лицето й. — Човек не знае кога нещата могат да загрубеят. Не се притеснявайте, ако случайно…
— Сержант Карлин е мъж за двама — прекъсна го Хейуърд и хвърли изразителен поглед към шкембето му.
Няколко души избухнаха в смях, а Милър се намръщи.
— Ще гледам да ви намеря работа някъде в тила! — мрачно изръмжа той.
В този момент над множеството се разнесе лаещият глас на директора Хорлокър, усилен многократно от мегафона.
— Служители на закона! Разполагаме с по-малко от четири часа, за да изчистим от скитници тунелите под и около Сентрал Парк. Имайте предвид, че точно в полунощ от Големия резервоар ще бъдат източени милиони литри вода, които ще наводнят канализацията. Течението ще бъде поставено под прецизен контрол, но не можем да гарантираме, че някой и друг бездомник няма да попадне случайно на пътя на водния поток. Затова трябва много внимателно да си отваряте очите и да измъкнете на повърхността всички от вашия участък. Всички! Това не е някаква временна евакуация. Ще използваме тази уникална възможност, за да изринем един път завинаги дрипльовците от тези подземия. Имате своите заповеди, намирате се под командата на опитни офицери. Няма причина да не изпълните задачата и за по-кратко време.
Хората, които ще изкарате горе, ще получат храна и подслон. Ако се налага, обяснявайте им това. Пред изходите, маркирани на картите ви, ще ги чакат автобуси за приютите в Манхатън и околностите. По принцип не би трябвало да има съпротива, но ако все пак срещнете такава, действайте според заповедите си.
Очите му пробягаха по множеството, после пръстът му отново натисна бутона на мегафона.
— Колегите ви от северния участък са инструктирани и ще започнат акцията едновременно с вас. Искам да се движите в пакет. Под земята радиостанциите ви не са от голяма полза. Ще можете да разговаряте помежду си, но връзката с повърхността при всички случаи ще бъде затруднена. И така, действате в съответствие със заповедите. Дайте да свършим една добра работа!
След тази реч Хорлокър тръгна между редиците униформени, които заставаха мирно и му отдаваха чест. Някои получиха потупване по рамото, на други подхвърли усмивки и окуражителни слова. Пред Хейуърд се спря и сбърчи вежди.
— Вие бяхте Хейуърд, нали? Момичето на Дагоста.
Да, бе, как ли пък не!
— Аз работя с Дагоста, сър — каза на глас тя, тихо, но твърдо.
— Добре, добре, гледайте си работата — разсеяно промърмори шефът.
— Ако разрешите, сър… — поде Хейуърд, но някакъв офицер изскочи от тълпата и с напрегнат глас започна да докладва за ситуацията в парка. Демонстрацията станала далеч по-мащабна от очакваното. Хорлокър кимна и бързо тръгна с него, а Милър й отправи предупредителен поглед.
Заобиколен от сътрудниците си, директорът на полицията бързо се насочи към изхода, а Мастърс пое мегафона от ръцете му.
— Отряди, мирно! — изрева с дрезгав глас той. — По местонаправленията, ходом марш!
Милър се обърна към хората си.
— Хайде, момчета — криво се усмихна той. — Да вървим да приберем малко къртици.
44
Капитан Уокси излезе от старата каменна сграда на участъка при Сентрал Парк и с бърза крачка пое по алеята, която чезнеше в гората на север. Вляво, на крачка след него вървеше полицаят, който му придадоха от участъка, а отдясно ситнеше Стан Дъфи, главният ВиК инженер на общината. Очевидно обзет от нетърпение, той бързо ги изпревари и обърна глава.
— Хей, я по-полека — изпуфтя задъхано Уокси. — Това да не ти е маратон!
— Мразя да се мотая из парка по това време! — оплака се с писклив гласец Дъфи. — Особено пък след всичките тия убийства напоследък! Още преди половин час трябваше да сте в участъка!
— На север от Четиридесет и втора цари пълен хаос — задъхано се оправда Уокси. — Невероятно задръстване, предизвикано от онова женище Уишър, което без предупреждение е повело на поход огромна тълпа народ! — Мрачно поклати глава: — Да се чуди човек откъде се взеха толкова хора! Задръстили са целия район около южната част на Сентрал Парк, а на всичкото отгоре продължават да се стичат и по Пето авеню! Без разрешение, без предупреждение! Ако бях на мястото на кмета, досега да съм ги заключил всичките!
Вдясно изникна лятната естрада: огромна и пуста раковина, цялата в графити. Истински рай за всевъзможни престъпници. Дъфи й хвърли кос поглед и ускори крачка.
Не след дълго стигнаха езерото, което опираше в Ийст Драйв. Някъде отвъд него долиташе невъобразима глъчка от човешки гласове, весели подвиквания и хор от клаксони. Уокси погледна часовника си: осем и половина. По план отварянето на отводнителните шлюзове трябваше да започне в девет без четвърт. Неволно ускори крачка, тъй като времето беше малко.
Водонапорната кула на Главния резервоар стърчеше на около четиристотин метра южно от езерото. Между дърветата вече се мяркаше каменната й фасада. Над вратата светеше мъждива крушка, под която се виждаше табелата на градската служба по водоснабдяване. Забави ход и пропусна Дъфи пред себе си. Инженерът извади връзка ключове и тежката метална врата се отвори с протяжно скърцане. Озоваха се в помещение с каменни стени, в което имаше една-две прашни работни маси и купчина стари, отдавна излезли от употреба хидрометрични прибори. В далечния край се виждаше модерен десктоп с няколко работещи монитора и периферни устройства, който изглеждаше доста странно в тази занемарена
