Забранена зона

— Брент…

Чу се тихо пиукане, Скоупс протегна ръка и натисна копчето на телефона до дивана. Тържественият глас на Спенсър Феърли прозвуча по микрофона:

— Хеликоптерите пристигнаха, сър.

Скоупс взе клавиатурата и започна да пише:

— Ще изпратя този аудиофайл в службата за сигурност и в централния архив, за да няма недоразумения после. Слушай внимателно, Спенсър. След няколко минути ще дам заповед сградата да бъде евакуирана и запечатана. Вътре трябва да останете само ти, екип на охраната и екип за действие при биологична авария. Щом сградата бъде опразнена, ще спреш вентилаторната система на Осмостена. След това ще изпразниш всичките десет бутилки VX в системата и отново ще я включиш. Не съм сигурен колко време ще е нужно да… Във всеки случай изчакай петнайсет минути. След това ще изпратиш аварийния екип при отвора на системата за контролиране на налягането в залата на покрива. Ще накараш Ендикът да създаде отрицателно налягане в Осмостена. Аварийният екип да остави колбите с цианофосфатола между външния и вътрешния отвор на системата, след това да затворят херметично външния. След като екипът се оттегли, от станцията на охраната подайте сигнал за отваряне на вътрешната клапа. Колбите ще паднат в Осмостена и ще се счупят. Цианофосфатолът ще се разлее.

Той погледна екрана:

— Следиш ли мисълта ми, Спенсър?

Последва дълга пауза.

— Да, сър.

— Дори след използването на цианофосфатола в залата ще останат живи вируси. В телата. Затова накрая трябва да ги изпепелиш. Високата температура ще разгради и цианофосфатола. Стените на залата са проектирани така, че да издържат на огън. Трябва обаче да внимаваш да не причиниш преждевременна експлозия или неконтролируем пожар, който ще разпространи вируса. Ще използвате фосфор като силно запалимо вещество, развиващо висока температура. Когато труповете бъдат изпепелени напълно, ще използвате запалимо вещество, развиващо ниска температура, за обгаряне на цялата стая. Напалмът е подходящ за тази цел. И двете вещества могат да се намерят в хранилището за огнеопасни реагенти.

Докато слушаше обясненията, на Левин му направиха впечатление безличните изрази, които използваше Скоупс: телата, труповете. „Това са нашите тела“ — помисли си.

— След това аварийният екип да проведе стандартна процедура по обеззаразяване на цялата сграда — продължи Скоупс. — Щом и това стане… Тогава, Спенсър, всичко остава в ръцете на управителния съвет.

Той замълча за няколко секунди.

— Сега, Спенсър, бих искал да ме свържеш с изпълнителя на завещанието ми.

След малко от високоговорителя до масата прозвуча прегракнал глас:

— Алан Липскъм на телефона.

— Алан, Брент се обажда. Слушай, правя промяна в завещанието си. Спенсър, там ли си още?

— Да.

— Добре. Спенсър ще ми е свидетел. Искам петдесет милиона да бъдат дарени на Института по невробиокибернетика. Ще дам подробностите за използването им на Спенсър, той ще ти ги предаде.

— Добре.

Скоупс затрака бързо по клавиатурата. След малко се обърна към Левин:

— Изпратих нареждания на Спенсър да предаде цялата картотека на цифросвета заедно с бележките ми за езика С3 на Института по невробиокибернетика. В замяна на дарението ми те ще трябва да поддържат компютърния образ на Монегън Айлънд вечно и да осигурят достъп до него на всеки, който се интересува.

Левин кимна:

— Да е постоянно на показ. Като велик шедьовър на изкуството.

— Но не само като експонат, Чарлс. Искам да го допълват, да развиват програмния език. Прекалено дълго го държах само за себе си. — Той приглади разсеяно перчема си. — Някакви други желания, Чарлс? Изпълнителят ми винаги довежда нещата докрай.

— Само едно — отвърна спокойно Левин.

— И то е?…

— Можеш сам да се досетиш.

Скоупс го погледа няколко секунди.

— А, разбира се — каза и отново се обърна към микрофона. — Спенсър, там ли си още?

— Да, сър.

— Моля те, унищожи договора за продължаване на x-rust.

— Договора ли, сър?

— Направи го. И поддържай връзката.

Скоупс се облегна на дивана, погледна Левин и вдигна вежди.

— Благодаря — каза Левин.

Скоупс кимна мълчаливо. След това се пресегна към телефона и натисна няколко копчета.

— Внимание, моля, до целия персонал на сградата — заговори в слушалката.

Левин чу гласът му да ехти от скрит високоговорител и си даде сметка, че се чува из целия небостъргач.

— Говори Брент Скоупс. В сградата се случи авария. Целият персонал трябва незабавно да се евакуира. Това е временна мярка и ви уверявам, че никой не е застрашен. Преди да напуснете, искам да ви уведомя, че в ръководството на „Джиндайн“ бе извършена промяна. Скоро ще научите подробности. Искам да ви уверя, че ми беше приятно да работя с всички вас, и да пожелая успех на всеки от вас поотделно и цялата компания като цяло. Помнете, че целите на науката са и наши цели: увеличаване на познанието и благоденствие на цялото човечество. Не ги забравяйте. А сега, моля, оттеглете се през най-близкия изход.

Скоупс натисна вилката на телефона и се обърна към Левин:

— Готов ли си?

Левин кимна.

Скоупс освободи копчето:

— Спенсър, ще представиш всички записи от днешните събития пред управителния съвет на заседанието в понеделник сутринта. Да действат според правилника на „Джиндайн“. Сега, ако обичаш, започни с вкарването на VX-газа. Да. Да, знам, Спенсър. Благодаря. Желая ти всичко хубаво.

Скоупс бавно остави слушалката. След това отново постави ръце на клавиатурата.

— Хайде — прошепна.

Чу се бръмчене и светлината в стаята намаля. Изведнъж огромната осмостенна зала се превърна в таванската стаичка от къщата на Монегън Айлънд. Левин се огледа удивен; след малко осъзна, че не една, а всичките осем стени на кабинета са видеоекрани.

— Сега знаеш защо съм избрал таванската стаичка — каза Скоупс и отново остави клавиатурата.

Левин остана като хипнотизиран. От прозорците се виждаше ясно балкончето около кулата. Слънцето тъкмо се показваше над хоризонта и морето, и небето се обагриха в един и същи цвят. Чайките се въртяха около лодките на пристанището и крещяха възбудено; моряци търкаляха варели със стръв.

На един стол в стаичката седеше мъж; той се изправи и се протегна. Беше нисък и слаб, с хилави крака и очила с дебели лещи. Сред рошавата му коса стърчеше голям кичур като черно перо.

— Е, Чарлс — каза той, — добре дошъл на Монегън Айлънд.

В другата страна на стаята Левин забеляза друг мъж, плешив и с раздърпан тъмен костюм. Той кимна.

— Благодаря — отвърна с познат глас.

— Дали да не се разходим из селото? — попита компютърният двойник на Скоупс.

— По-късно. Предпочитам просто да гледам лодките.

— Много добре. Искаш ли да поиграем, докато чакаме?