— Според доктор Амира, нашата математичка, шансът това да се наложи е само едно на пет хиляди.
Намеси са Макфарлън:
— Мислех си, че той плаща такава тлъста сума, защото гарантирате успех. Да се изхвърли метеоритът при буря, ми изглежда провал.
Глин го погледна.
— Нашата гаранция е, че ЕИР
Лойд скочи на крака.
— Е, няма никакъв начин да изхвърля метеорита на дъното на океана. Тъй че няма смисъл да конструирате авариен люк.
Той направи няколко крачки встрани от двамината, спря се, скръсти ръце и се вторачи в пирамидата.
— Това е цената на играта — изгледа го Глин.
Изрече думите тихо, ала в тона му се усети пълна убеденост.
Известно време Лойд не отговори, очевидно разкъсван от вътрешна борба. Най-накрая се обърна.
— Добре — въздъхна той. — Кога започваме?
— Още днес, ако желаете. — Глин се изправи и внимателно постави папката на каменната пейка. — Тук е обзорът на подготовителните дейности, както и разбивка на свързаните с това разходи. Единственото, от което се нуждаем, е вашата благословия и петдесет милиона аванс. Както ще забележите в доклада, ЕИР ще се заеме с всички подробности.
Лойд взе папката.
— Ще се запозная с материалите преди да обядвам.
— Мисля, че ще ги намерите за интересни. А сега, най-добре е да се връщам в Ню Йорк. — Глин кимна последователно на двамината. — Господа, насладете се на пирамидата си.
След това се обърна, пресече пясъчната поляна и изчезна в гъстите сенки на кленовете.
9.
Милбърн, Ню Джърси
9 юни, 14:45
Ели Глин седеше неподвижен зад волана на непривличащия с нищо вниманието автомобил. Следвайки инстинкта бе паркирал под такъв ъгъл, че слънцето да осветява с най-голяма сила предното стъкло и да попречи на минувачите да го виждат. Безизразно поемаше гледките и звуците на типичното предградие по Източното крайбрежие: добре поддържаните ливади, старите дървета, далечния шум на трафика.
Две сгради по-надолу се отвори вратата на малка къща в стил „Джорджия“ и от нея излезе някаква жена. Глин се напрегна почти неуловимо. Наблюдаваше внимателно как тя слиза по стъпалата пред входа, как се поколеба, а после хвърли назад поглед през рамо. Ала вратата вече се бе затворила. Тя се обърна и закрачи енергично към него с високо вдигната глава, с изправени рамене, с блеснала на следобедното слънце светлоруса коса.
Глин отвори жълтата папка, която бе оставил на седалката до себе си и разгледа снимката, прикрепена към книжата в нея. Тя беше. Хвърли папката на задната седалка и се взря отново през предното стъкло. Дори и без униформа жената излъчваше властност, компетентност и самодисциплина. И нищо не издаваше колко трудни са били последните осемнайсет месеца за нея. Това бе добре, дори много добре. Когато приближи, той спусна дясното прозорче: според предварително съставената й характеристика, изненадата даваше най-голям шанс за успех.
— Капитан Бритън? — извика той. — Казвам се Ели Глин. Бих ли могъл да разменя две думи с вас?
Тя се спря. Той забеляза, че изненадата, изписана върху лицето й, отстъпи място на любопитството. Нямаше и знак от тревога или страх; само кротка самоувереност.
Жената пристъпи към колата.
— Да?
Глин машинално си отбеляза на ум няколко неща. Жената не носеше парфюм и държеше малката си чанта здраво до хълбока си. Беше висока, ала с фина конструкция. Макар лицето й да бе бледо, бръчиците около очите и пръснатите по лицето й лунички издаваха, че бе прекарала години, изложена на вятъра и слънцето. Гласът й бе нисък.
— Всъщност онова, което имам да ви казвам, ще отнеме малко време. Бих ли могъл да ви откарам донякъде?
— Не е необходимо, благодаря ви. Гарата е на няколко преки оттук.
Глин кимна.
— Запътили сте се към дома, в Ню Рошел? Връзките са много неудобни. Ще се радвам, ако мога да ви откарам.
Този път изражението на изненада се задържа малко по-дълго, а когато се стопи, остана замисленият й вид, подчертан от морскозелените й очи.
— Мама винаги ми е повтаряла да не се качвам никога в коли на непознати.
— Правилно ви е учила майка ви. Но мисля, че онова, което ще ви кажа, ще ви заинтересува.
Жената се замисли за миг. След това кимна.
— Добре — рече тя, отвори дясната врата и влезе в колата.
Глин забеляза, че стискаше чантата в скута си, а другата й ръка остана върху дръжката на вратата. Не се изненада, че се съгласи. Но се впечатли от умението й да оценява ситуацията, да преценява възможностите и да стига бързо до решението. Беше готова да поеме риск, но не и глупав. Точно това би трябвало да очаква, съдейки по досието й.
— Ще трябва да ме упътвате — рече той, докато потегляше. — Не познавам тази част от Ню Джърси.
Това не бе съвсем вярно. Знаеше дузина начини да стигне до окръг Уестчестър, ала искаше да разбере как ще се справи с командването, дори и в такъв дребен мащаб. След като потеглиха, Бритън остана стегната, даваше му отсечени команди с маниера на човек, който е свикнал нарежданията му да бъдат изпълнявани. Беше наистина много впечатляваща жена, може би още по-впечатляваща след единствения си катастрофален провал.
— Нека ви избавя от нещо още в увода си — рече той. — Знам досегашната ви история и тя няма никакво отношение към това, което имам намерение да ви кажа.
С периферното си зрение видя как тя се напрегна вътрешно. Ала когато заговори, тонът й бе спокоен:
— Мисля, че при това положение една дама би трябвало да рече: „Вие се възползвате от положението ми, сър.“
— Засега не мога да вляза в подробности. Но съм тук да ви предложа командването на нефтен танкер.
Няколко минути пътуваха в мълчание. След което тя извърна глава и го погледна.
— Ако познавахте моята история толкова добре, както твърдите, съмнявам се, че бихте направили такова предложение.
Гласът й си остана спокоен, ала Глин забеляза множество нови отсенки в изражението й: любопитство, гордост, подозрителност, може би надежда…
— Грешите, капитан Бритън. Знам цялата история. Знам, че сте една от малкото жени — капитани в танкерния флот. Знам как сте били остракирани, как сте се поддали на слабостта да поемете по най- непопулярните пътища. Натискът, на който сте били изложени, е бил огромен. — Той замълча за миг и продължи: — Знам, че сте били намерени на мостика на последния кораб, който сте командвали, в състояние на интоксикация. Поставили са ви диагноза „алкохоличка“ и сте постъпили във възстановителен център. В резултат на лечението сте си върнали успешно капитанския лиценз. Но откакто сте напуснали този център преди повече от година, не сте получавали предложения да поемете кораб. Пропуснах ли нещо?
Той търпеливо изчака да види реакцията й.
