Черен лед

на строителството ще загинат трийсетина души. Това не е било нито хладнокръвно, нито безсърдечно: било е просто част от процеса на планиране. Безсърдечно е да се се поставят хората под опасност, без да се изчисли рискът. Рошфор и Евънс знаеха за тези рискове и ги поеха. — Глин погледна Макфарлън и продължи монотонно: — Уверявам ви, че скърбя за тях по начин, който никога няма да ви стане известен. Но аз съм нает да извадя и превозя метеорита и намерението ми е да го сторя. Не мога да си позволя личните чувства да замъглят преценките ми или да отслабят решителността ми.

Най-неочаквано се намеси Бритън. Макфарлън видя сякаш собствената си ярост да блести в очите й.

— Кажете, мистър Глин, колко още души сте изчислили, че трябва да загинат, преди да закараме метеорита Десоласион у дома?

Само за миг равнодушната фасада на Глин изглежда му се изплъзна след този залп, дошъл от неочаквана посока.

— Нито един, ако зависи от мен — отвърна той още по-студено. — Ще направим всичко, което е по силите ни, да предотвратим някой да бъде наранен или убит. А вашият намек, че намирам определен брой жертви за приемлив, показва единствено непознаването ви на оценката на риска. Въпросът е следният: независимо колко сме внимателни, нещастни случаи може да има. Това е като в авиацията: въпреки най-добросъвестните усилия на всички, самолети все пак катастрофират. Възможният процент жертви за всеки отделен полет може да бъде изчислен. Но въпреки това продължаваме да летим. Решението полетите да продължат не прави смъртта по-приемлива. Разбрахте ли какво имам предвид?

Бритън гледаше Глин без да мигне, но не каза нищо повече.

След това тонът на Глин изведнъж стана благодушен:

— Вашите тревоги са искрени и разбираеми. Оценявам това високо. — Обърна се и тонът му леко се втвърди: — Но доктор Макфарлън, не е възможно да извадим този метеорит с полумерки.

Макфарлън се зачерви.

— Не искам повече никой да пострада. Това не е начинът, по който аз действам.

— Не мога да дам подобно обещание — отвърна Глин. — Ти най-добре от всички знаеш, колко уникален е този метеорит. Не можеш да оцениш стойността му в долари, не можеш да оцениш стойността му и в човешки животи. Всичко се свежда до един въпрос, който ще ти поставя като на представител на Музея на Лойд — все още ли го искате?

Макфарлън огледа залата. Всички погледи се бяха насочили към него. В последвалото мълчание той разбра, че не можеше да намери сили да отговори на въпроса.

След малко Глин бавно кимна.

— Ще извадим труповете и ще ги погребем като герои, когато се завърнем в Ню Йорк.

Доктор Брамбъл се прокашля и в залата прокънтя вечно раздразненият му ирландски акцент:

— Боя се, мистър Глин, че няма да има какво да се погребва, освен две сандъчета мокра пръст.

Глин го стрелна с леден поглед.

— Имате ли да добавите нещо по-съществено, докторе?

Брамбъл кръстоса обутите си в зелените хирургически панталони крака и сбра пръсти.

— Мога да ви кажа как е умрял доктор Масънкей.

Всички изведнъж замлъкнаха.

— Продължете — рече Глин.

— Той е бил ударен от мълния.

Макфарлън се опита да възприеме казаното. Старият му партньор в мига, в който прави откритието на живота си — изведнъж ударен и убит от мълния? Струваше му се, че това прилича на история в някой калпав роман. Ала въпреки това, като си помисли по-добре, откри някакъв смисъл. Фулгуритите, които бе видял на мястото, бяха подсказка. Метеоритът, освен всичко друго, бе и гигантски гръмоотвод.

— Доказателствата ви? — попита Глин.

— Костите са обгорени по начин, който предполага мълния — масивен електрически товар, който е преминал през тялото. Виждал съм го и преди. И единствено електрически разряд от типа на мълнията може да причини такова натрошаване и обгаряне на прегледаните от мен кости. Виждате ли, мълнията не само изгаря костите и мигновено изпарява кръвта, в резултат на което експлозивно се изпуска пара, но също така задейства мускулни контракции, които натрошават костите. В някои случаи тя удря тялото с такава сила, че то заприличва на премазано от тежкотоварен камион. Тялото на доктор Масънкей буквално е експлодирало.

Докторът произнесе думата „експлодирало“ бавно, провлачвайки я сричка по сричка. Макфарлън потрепери.

— Благодаря ви, докторе — рече сухо Глин. — Очаквам освен това с нетърпение да чуя анализа ви на флората и фауната от осемдесетте торби с проби от земята, които взехме в близост до метеорита. Ще наредя веднага да ви ги изпратят в медицинската лаборатория.

Глин отвори папката.

— Щом метеоритът привлича мълниите, това е още една причина да остане покрит. Да вървим нататък. Преди малко казах, че можем да продължим по график. Ще са необходими обаче някои доуточнения. Така например, метеоритът е толкова тежък, че сме принудени да изберем най-късия път от мястото му до кораба. Това означава метеоритът да бъде прекаран през глетчера, вместо да го заобиколи. Той може да бъде преместван единствено по права линия по постоянно низходящ склон. Това няма да е лесно, ще означава доста работа — копаене тук, заравяне там — ала тя може да бъде извършена. Освен това капитан Бритън ми съобщи, че към нас се придвижва зимна буря. Ако запази курса си, ще трябва да съобразим плановете си и с този фактор. До известна степен прикритието й ще бъде добре дошло. — Изправи се. — Ще подготвя писма до семейството на Джийн Рошфор и до вдовицата на Франк Евънс. Ако някой от вас иска да включи лични бележки, моля да се свърже с мен преди да пристигнем в Ню Йорк. А сега — последното нещо.

Той погледна към Макфарлън.

— Ти ми каза, че коезитът и импактитът около метеорита са се формирали преди трийсет и два милиона години.

— Да — отвърна Макфарлън.

— Искам да събереш проби от базалтовия поток и вулканичната „тапа“ извън лагера и също да ги датираш. Определено се нуждаем от повече информация за геологията на този остров. Втората серия тестове доведе ли до някакви нови заключения?

— Само до нови загадки.

— В такъв случай геологията на острова ще е следващата ви задача. — Той се огледа наоколо. — Нещо друго, преди да се върнем на работа?

— Да, шефе — чу се тъничък гласец от ъгъла на библиотеката.

Беше на забравения от всички Пъпъп. Седеше на стол с права облегалка, разрошен, вдигнал и размахал ръка като ученик.

— Да? — попита Глин.

— Ти каза, че двама души са умрели.

Глин не отговори. Макфарлън забеляза, че той срещна погледа на Пъпъп някакси по-различно, отколкото гледаше останалите.

— Каза също, че може би ще загинат още хора.

— Не съм казал нищо подобно — отвърна остро Глин. — А сега, ако сме свършили тук…

— А какво ще стане, ако всички умрат? — попита Пъпъп с рязко понижен тон.

Настъпи неловък миг.

— Проклет лунатик — прошепна под мустак Гарса.

Пъпъп само посочи мръсния прозорец. Всички погледи се насочиха натам.

Непосредствено зад скалистите очертания на Исла Десеит, тъмен на фона на мрачното небе, тъкмо се появяваше източеният вълнорез на разрушител, чийто оръдия бяха насочени към танкера.