— Изглежда така, сякаш сме успели да повдигнем метеорита само с милиметър в сектор шест, ала след това той потъна отново и върна криковете обратно.
— Засичам ново преместване — каза Рошфор с тревожна нотка в гласа.
Глин отиде до него и се взря в екрана.
— Асиметрично е. Намалете налягането на криковете до деветдесет, бързо.
Изтракаха клавиши и Глин отстъпи намръщен назад.
— Какво става с шести сектор?
— Криковете изглежда са блокирали на сто тона — каза Рошфор. — Не искат да се спуснат.
— Анализът ти?
— Скалата може би се приплъзва към този сектор. Ако е така, върху тях се е стоварила голяма тежест.
— Нулирай всички крикове.
За Макфарлън сцената изглеждаш почти сюрреалистична. Не се чуваше нищо, нямаше драматично подземно бучене; просто група напрегнати хора си стояха пред трепкащите монитори.
Пръстите на Рошфор върху клавишите забавиха скоростта си.
— Всички в сектор шест са блокирали. Сигурно течността е замръзнала под тази тежест.
— Не можем ли да нулираме останалите?
— Ако го направим, метеоритът може да се дестабилизира.
— Да се дестабилизира — повтори Макфарлън. — Искате да кажете, че може да се килне?
Погледът на Глин се стрелна към него, после се върна към компютърния екран.
— Предложения, мистър Рошфор? — попита хладно.
Инженерът се облегна назад, облиза върха на левия си показалец и го постави върху десния палец.
— Оставяме криковете както са си — всичките на сто тона. На същата позиция. След това изпускаме хидравличната течност чрез аварийните клапани на криковете в шести сектор. Разблокираме ги.
— Как? — попита Глин.
Рошфор отвърна след малко:
— Ръчно.
Глин вдигна радиостанцията.
— Гарса?
— Разбрано.
— Проследи ли разговора?
— Разбрано и за това.
— Мнението ти?
— Съгласен съм с Джийн. Сигурно сериозно сме подценили тежестта на това приятелче.
Глин извъртя сивите си очи отново към Рошфор.
— И кой предлагаш да изпразни криковете?
— Не бих поискал друг да го направи, освен аз самият. След това ще оставим метеорита да се върне отново на стабилното си място, ще поставим допълнителни крикове и ще опитаме отново.
— Ще се нуждаеш от втори човек — долетя по радиото гласът на Гарса. — И това ще бъда аз.
— Нямам намерение да изпратя и главния си инженер, и ръководителя на строителството под онази скала — рече Глин. — Мистър Рошфор, анализирайте риска.
Рошфор направи някакви изчисления с джобния си калкулатор.
— Криковете са изчислени да издържат на максимално налягане шестнайсет часа.
— А по-високо от максималното? Да предположим сто процента над максималното.
— Срокът до повреждането им се скъсява. — Рошфор направи още сметки с калкулатора си. — Шансовете да поддадат през следващите трийсет минути обаче са по-малки от един процент.
— Това е приемливо — рече Глин. — Мистър Рошфор, подберете си екип по свой избор. — Погледна джобния си часовник. — Разполагате с трийсет минути от този момент нататък и нито секунда повече. Желая ви късмет.
Рошфор се изправи и ги погледна.
— Не забравяйте, сър, че ние не вярваме в късмета — рече той. — Но благодаря все пак.
34.
Исла Десоласион
10:24
Рошфор отвори вратата на очуканата барака, премести бъчонките с гвоздеите настрани и пред него се разкри входният тунел и заревото на яркото флуоресцентно осветление. Хвана се за стъпалата и започна да се спуска; от колана му висяха палмтоп-компютърът и преносимата радиостанция. Следваше го Евънс, който си подсвиркваше фалшив вариант на „Мъскрат ръмбъл“.
Главното чувство, което владееше Рошфор, бе объркването. Макар да бе кратък, пътят от комуникационната барака дотук сякаш бе отнел цяла вечност. Макар теренът да бе напуснат, той усещаше как десетки чифтове очи — без съмнение укоризнено — бяха впити в гърба му.
Беше монтирал петдесет процента повече крикове, отколкото бе сметнал за необходимо. Това бе в рамките на оперативните правила на ЕИР и му се струваше, че съотношението бе безопасно. Но бе сбъркал в изчисленията. Трябваше да заложи на двойното осигуряване — да монтира комплект от двеста крика. Ала, от друга страна, времето винаги го притискаше, тази прибързаност сякаш витаеше над всичко тук, носеше се от Лойд към Глин и влияеше върху всичко, което правеха. Затова Рошфор бе предложил сто и петдесет крика и Глин не бе поставил под съмнение решението му. Факт бе, че никой не му бе казал нещо за грешка, дори не бе намекнал, че е направена грешка. Но това не отменяше факта, че беше сбъркал. А Рошфор не можеше да понесе мисълта, че е сбъркал. Целият беше пропит от горчивина.
Като стигна до дъното, той пое бързо по тунела, навел инстинктивно глава под редицата флуоресцентни лампи. Вериги от ледени висулки, оформили се от кондензиралия дъх на работниците, стърчаха като пера от гредите и подпорите. Евънс, който вървеше подире му, прокара пръст по тях, като продължаваше да си подсвирква.
Рошфор бе унижен, а не обезпокоен. Знаеше, че дори ако криковете в шести сектор поддадат — което бе почти невъзможно — бе малко вероятно метеоритът да стори нещо друго, освен да се върне обратно на мястото си. Беше си стоял там незнайно колко хилядолетия, а силите на масата и инерцията определяха той да си остане пак в това положение. Най-лошият сценарий означаваше да се завърнат там, откъдето бяха започнали.
„Там, откъдето бяха започнали…“ Устните му очертаха твърда линия. Това означаваше да се монтират още крикове, може би дори да се прокопаят още няколко тунела. Той бе препоръчал настоятелно пред Глин хората от персонала на Музея на Лойд да стоят настрани; че това трябва да бъде експедиция само на ЕИР; че личната намеса на Лойд трябваше да се сведе само до получаването на метеорита и плащането на сметката. Но поради някаква причина, известна само нему, Глин бе допуснал Лойд да получава всекидневни сводки. И ето какъв бе резултатът.
Тунелът стигна до първи сектор, след това зави наляво под деветдесет градуса. Рошфор продължи по главния тунел още петнайсетина метра, след това пое по едно от разклоненията, което завиваше към далечния край на метеорита. Радиостанцията избръмча и той я откачи от колана си.
— Наближаваме сектор шест — рече той.
— Диагностиката показва, че всички крикове в този сектор, с изключение на четвърти и шести, трябва да бъдат разтоварени — рече Глин. — Преценихме, че ще можете да изпълните задачата за шестнайсет минути.
„За дванайсет“, помисли си Рошфор, но отвърна:
— Разбрано.
Страничният тунел обикаляше предната част на метеорита и се разклоняваше в три тръби за достъп. Рошфор избра средната тръба. Виждаше пред себе си криковете от шести сектор — жълти на фона на кървавочервения метеорит. Бяха подредени в дълга линия, която започваше от края на тръбата за достъп. Докато вървеше напред, той провери всичките петнайсет един по един. Изглеждаха напълно безопасни, лапообразните им крака бяха здраво закрепени за основата на вертикалните подпори, сервопрововодите се виеха в потоци от кабели и шлангове. Криковете сякаш не бяха помръднали ни най-малко. Трудно бе да се
