Черен лед

— Чета вестници — отвърна сухо Глин.

— А тази зала — продължи Лойд, който ставаше все по-оживен, — ще приеме Галерията на изчезналия живот. Странстващият гълъб, птицата додо от Галапагоските острови, дори и мамут, изкопан от сибирските ледове, все още напълно замразен. Открили са стрити лютичета в устата му — останки от последното му ядене.

— Четох и за мамута — рече Глин. — Май имаше някакви престрелки в Сибир подир тази придобивка?

Въпреки остротата на въпроса му, тонът на Глин бе благ, без всякакъв намек на порицание, затова Лойд изобщо не се забави с отговора.

— Ще се учудите, мистър Глин, колко бързо страните се отказват от тъй нареченото си културно наследство, когато се намесят големи суми пари. Ето, ще ви покажа какво имам предвид.

Той насочи госта си с ръка напред, минаха под недовършена арка, покрай която се въртяха двамина работници с предпазни каски, а оттам влязоха в дълга затъмнена зала. Лойд запали осветлението, след това се обърна ухилен.

Пред тях се простираше подобна на кал, но втвърдена повърхност. По нея се виждаха два чифта малки следи. Сякаш някой бе минал преди циментът на пода да се е втвърдил.

— Отпечатъците Летоли — рече почтително Лойд.

Глин не отвърна нищо.

— Най-старите отпечатъци от хуманоиди, открити досега. Помислете си само: нашите двукраки предци са ги оставили преди три и половина милиона години, докато са пресичали влажна вулканична пепел. Те са уникални. Преди да бъдат открити, никой не е подозирал, че австралопитекът е вървял изправен. Това са най-ранните доказателства за зората на човечеството, мистър Глин.

— Институтът „Гети“ за запазване на останките сигурно би се заинтересувал от тази придобивка — рече Глин.

Лойд се вгледа по-внимателно в спътника си. Беше изключително трудно да проникне в него.

— Виждам, че сте си свършили домашната работа. Хората от „Гети“ искаха да оставят отпечатъците заровени на място. Но колко дълго мислите, че биха могли да просъществуват така, като се има предвид състоянието, в което се намира Танзания? — Поклати глава. — От „Гети“ платиха един милион да ги заровят отново. Аз платих двайсет милиона, за да ги докарам тук, където от тях могат да се възползват изследователите и безброй посетители.

Глин огледа строежите.

— Като стана дума за изследователи, къде са учените? Виждам доста работници, но твърде малко учени.

Лойд махна с ръка.

— Наемам ги, когато имам нужда от тях. В повечето случаи знам какво искам да купя. Но когато му дойде времето, ще наема най-добрите. Ще организирам екип, който да обиколи всички музейни настоятелства в страната и най-добрите просто ще спринтират насам. Това ще е равносилно на похода на генерал Шърман към морето. Нюйоркският музей даже няма да се усети какво го е връхлетяло изневиделица.

И вече с по-бърза крачка Лойд поведе госта си към плетеница от коридори, които навлизаха по-дълбоко в Кристъл палас. Не след дълго спряха пред врата с табела „Зала за конференции А“. Пред вратата се мотаеше Сам Макфарлън, чийто вид издаваше стопроцентовия авантюрист: строен и жилав, с избелели от слънцето сини очи. Сламенорусата му коса хвърляше напред лек перчем, сякаш носените с години шапки с тежка периферия, го бяха оформили за постоянно. Само като погледна, Лойд разбра защо този човек не се бе отдал на научните занимания. Под флуоресцентните лампи в бозавите на цвят лаборатории той би изглеждал толкова неуместно, колкото и бушмените Сан, с които бе само допреди онзи ден. Лойд забеляза със задоволство, че Макфарлън изглеждаше уморен. Не ще и съмнение, че през последните два дни бе спал съвсем малко.

Лойд бръкна в джоба си, извади ключ и отвори вратата. Хвърли поглед на Глин да види как ще възприеме гледката. Пространството отвъд залата винаги шокираше дошлите за първи път. Трите й стени бяха от тъмни огледални стъкла и гледаха към парадния вход на музея: огромно осмоъгълно пространство, засега празно, в самия център на Кристъл палас. Ала Глин си остана с непроницаемо, както винаги, изражение.

Месеци наред Лойд бе мислил трескаво какъв експонат да заеме извисеното осмоъгълно пространство долу — до търга в „Кристис.“ Вкопчените в схватка динозаври, бе решил той, ще се превърнат в чудесен централен експонат. Човек можеше да усети отчаяната агония на последната им битка и по изкривените им кости.

След това погледът му спря върху масата, изпълнена с карти, компютърни разпечатки и въздушни снимки. Когато това се случи, Лойд съвсем забрави за динозаврите. То щеше да бъде перлата в короната на Музея на Лойд. Да постави онова нещо в средата на Кристъл палас щеше да бъде мигът на най-голяма гордост в живота му.

— Мога ли да ви представя доктор Сам Макфарлън — рече Лойд, извърна се от масата и погледна Глин.

Макфарлън се ръкува с Глин.

— Допреди седмица Сам бродеше из пустинята Калахари и търсеше метеорита Окаванго. Твърде незначителна задача за неговия талант. Надявам се ще се съгласите, че сме намерили нещо далеч по- интересно за него.

Той посочи с ръка Глин.

— Сам, това е мистър Ели Глин, президент на „Ефективни инженерни решения, инк.“ Не се оставяй това скучновато име да те подведе. Мистър Глин се е специализирал в такива неща, като например изваждането на потънали нацистки подводници, пълни със злато, с разследване на причините за взривяването на космическите совалки — все уникални инженерни проблеми и анализиране на големи провали.

— Интересна работа — отбеляза Макфарлън.

Лойд кимна.

— Обикновено обаче ЕИР излиза на сцената след събитието. След като нещата са се прецакали. — Вулгарната думичка, произнесена бавно и отчетливо, увисна във въздуха. — Аз обаче я наемам да ми помогне, за да съм сигурен, че точно тази определена задача няма да се прецака. И тази задача, господа, ни е събрала днес заедно тук.

Той посочи към заседателната маса.

— Сам, бих искал да разкажеш на мистър Глин какво си открил, след като прегледа данните през последните няколко дни.

— Веднага ли? — попита Макфарлън.

Чувстваше се необичайно нервен.

— А кога?

Макфарлън хвърли поглед към масата, поколеба се за миг, после заговори:

— Това, с което разполагаме тук, са геофизични данни за необичаен обект на един от островите от архипелага Хорн в Чили.

Глин му кимна окуражително.

— Мистър Лойд ме помоли да ги анализирам. Отпървом данните изглеждаха… невероятни. Досущ както тази томографска разпечатка.

Той я взе, погледна я и я пусна отново на масата. Погледът му пробяга по другите бумаги, а гласът му пресекна.

Лойд се прокашля. Сам все още бе твърде потресен от всичко това: щеше да му бъде необходима помощ. Обърна се към Глин:

— Може би ще е най-добре аз да ви информирам, за да ускорим нещата. Един от нашите съгледвачи попаднал на търговец на електронна техника в Пунта Аренас, Чили. Опитвал се да продаде ръждясал електромагнитен томографски сонар. Това е изследователски уред, използван в минното инженерство, произведен тук, в Щатите, от „Де Уитър индъстриз.“ Бил открит заедно с торба камъни и някакви книжа, близо до тленните останки на някакъв изследовател на отдалечен и безлюден остров близо до нос Хорн. Следвайки импулса си, моят съгледвач купил всичко това. Когато разгледал по-внимателно книжата —