Ангелът се обърна към Кроули.
— Наистина ли? Леле-мале! — измърмори той.
— Съжалявам — рече Кроули. — И аз самият бях почнал да забравям. — Патокът сърдито изскочи на повърхността.
— Разбира се, ние знаехме, че нещо става — продължи Азирафел. — Но кой знае защо, все си представяш, че тия работи стават в Америка. Там си падат по такива неща.
— То може и така да стане — пророни мрачно Кроули и се загледа замислено през парка към бентлито, чиято задна гума беше прилежно стегната със скоба.
— O, да. Американският дипломат — сети се ангелът.
— Доста показно ми се струва. Все едно Армагедон е някакво кинематографично шоу, което искате да продадете на възможно най-много страни.
— На всички страни — поправи го Кроули. — На Земята и всички царства по нея.
Азирафел подхвърли последния къшей хляб на патиците, които се прехвърлиха да досаждат на българския военноморски аташе и някакъв потаен на вид мъж с колежанска вратовръзка от Кеймбридж. Изхвърли грижливо хартиения плик в кошчето за боклук. После се обърна към Кроули.
— Ние ще спечелим, разбира се — заяви той.
— Но ти не го искаш — възрази демонът.
— Защо пък да не го искам?
— Чуй ме! — възкликна отчаяно Кроули. — Колко музиканти според тебе са на ваша страна, а? Имам предвид първокласните.
Азирафел като че се стъписа.
— Е, ами според мен…
— Двама — прекъсна го Кроули. — Елгар и Лист. Това е. Останалите са наши. Бетховен, Брамс, всичките Баховци, Моцарт — цялата тайфа! Вечност с Елгар — можеш ли да си го представиш?
Азирафел затвори очи.
— Като нищо! — изпъшка той.
— Значи това е то — рече Кроули и в погледа му проблесна тържество. Той много добре познаваше слабото място на Азирафел. — Край с компактдисковете. Край с „Албърт хол“. Край с Променадите. Край с Глайндбърн. По цял ден небесни хармонии и толкоз.
— Неизразимо велико — измърмори Азирафел.
— Като яйца без сол — ти го рече. И като го казах, та се сетих. Край със солта, край с яйцата. Край с грейвлакса със сос от копър. Край с мъничките очарователни ресторантчета, където те познават. Край с кръстословиците в „Дейли телеграф“. Край с мъничките антикварни магазинчета. И с книжарниците също. Край на интересните старинни издания. Край с… — Кроули застърга по дъното на бъчвата с Азирафеловите интереси — … със сребърните кутийки за емфие от периода на Регентството…
— Но след като победим, животът ще е по-хубав! — възрази ангелът дрезгаво.
— Ама няма да е толкова интересен. Виж какво, знаеш, че съм прав. С арфа в ръце, ти ще се чувстваш толкова щастлив, колкото и аз — с вила.
— Знаеш, че ние на арфи не свирим.
— А ние вили не употребяваме. Изразих се фигуративно.
Те се втренчиха един в друг. Азирафел разпери пръстите си с елегантен маникюр.
— Моите хора ще са повече от радостни, ако стане, нали знаеш. В крайна сметка това е, разбираш ли. Великото последно изпитание. Пламтящи мечове, Четиримата конници, морета от кръв, цялата тая отегчителна история — той сви рамене.
— А после: край на играта, пуснете монета? — додаде Кроули.
— Понякога намирам методите ти на изразяване малко трудно достъпни.
— На мен моретата ми харесват така, както са си. Това не трябва да се случва. Не бива да подлагате всичко на унищожение само за да проверите дали сте се справили добре.
Азирафел пак сви рамене.
— Боя се, че това е то неизразимо великата мъдрост. — Ангелът потрепери и се уви в палтото си. Над града се трупаха сиви облаци.
— Да отидем някъде на топло, а? — предложи той.
— Иска ли питане? — откликна мрачно Кроули. Известно време вървяха в меланхолично мълчание.
— Не че не съм съгласен с теб — обади се ангелът, докато се тътреха през тревата. — Просто не ми е позволено да не се подчинявам. Знаеш го.
— И на мен — отвърна Кроули. Азирафел го погледна изкосо.
— O, хайде стига — възрази му той. — Демон си в края на краищата.
— Мда. Но моите хора подкрепят неподчинението само по принцип. И се отнасят много сурово към специфичното неподчинение.
— Като например неподчинението спрямо тях?
— Точно така. Направо ще се смаеш или може би не. Според тебе колко време ни остава? — Кроули махна към бентлито и вратите му се отключиха.
— Предсказанията са различни — отвърна Азирафел и се плъзна на предната седалка. — Със сигурност до края на века, макар че можем да очакваме определени феномени и преди това. Повечето пророци от миналото хилядолетие ги е било грижа по-скоро дали предсказанията им стават за скандиране, отколкото дали са точни.
Кроули посочи ключа за запалване. Той се завъртя.
— Какво?
— Нали знаеш — заобяснява услужливо ангелът. — „И знайно е, светът се свършва в тъдъм-тъдъм-тъдъм и първа.“ Или „… и втора“, или „… и трета“ — както дойде. За „… и шеста“ няма кой знае колко свестни рими, така че сигурно годината е добра за живеене.
— И що за феномени?
— Двуглави телета, небесни знамения, гъски, летящи на обратно, дъждове от риба. Такива работи. Присъствието на Антихриста влияе върху естествения ход на причинността.
— Хммм…
Кроули включи бентлито на скорост. После се сети за нещо. Щракна с пръсти.
Скобите на гумите изчезнаха.
— Хайде да обядваме — предложи той. — Дължа ти един обяд от… кога беше… ?
— Париж, 1793-та — припомни му Азирафел.
— О, да. По време на терора. Той ваш ли беше или наш?
— Не беше ли ваш?
— Нещо не мога да си спомня. Но ресторанта си го биваше.
Докато минаваха покрай смаяния пътен полицай, бележникът му спонтанно се запали за най-голямо учудване на Кроули.
— Съвсем сигурен съм, че не съм го искал — рече той.
Азирафел се изчерви.
— Аз бях — призна си той. — Винаги съм предполагал, че пътните полицаи са ги измислили твоите хора.
— Така ли? Ние пък ги мислехме за ваши. Кроули се втренчи в пушека в огледалото за обратно виждане.
— Хайде — рече той. — Дай да отидем в „Риц“. Не си беше направил труда да резервира маса. В неговия свят резервирането на маса беше от ония неща, които се случват на другите.
Азирафел събираше книги. Ако трябваше да бъде съвсем честен пред себе си, налагаше се да признае, че книжарницата му служеше просто за склад. Не че беше нещо необичайно. За да поддържа прикритието си на типичен антикварен книжар, той прилагаше какво ли не — без непосредствено физическо насилие — с цел да пречи на клиентите си да купуват. Противни влажни миризми, сърдити погледи, работно време от
