защото джуджетата били потайни и гневливи, а високомерният Карантир не криел презрението си към грозотата на Наугримите, та давал лош пример на целия си народ. Все пак, понеже наравно се бояли от омразния Моргот, двата народа сключили съюз и имали голяма полза от него; защото в ония дни Наугримите узнали много творчески премъдрости, тъй че ковачите и зидарите от Ногрод и Белегост се прославили сред своя народ, а когато джуджетата отново започнали да пътуват из Белерианд, всички кервани от техните мини прекосявали земите на Карантир и му насели огромни богатства.
Когато отминали двайсет години по Слънчевото летоброене, крал Финголфин насрочил голям празник; и празникът се състоял напролет край Ивринските езера, откъдето извира бързата река Нарог, защото там се разстилали прекрасни и зелени земи в подножието на Сенчестите планини, които ги опазвали от северния вятър. Задълго се запомнила радостта на този празник в сетнешните скръбни дни; нарекли го Мерет Адертад, що значи Празник на обединяването. Сбрали се там мнозина вождове и обикновени бойци от народите на Финголфин и Финрод; от синовете на Феанор дошли Маедрос и Маглор с голям отряд от източните области; пристигнали и множество Сиви елфи — бродници от горите на Белерианд и моряци от заливите начело с вожда си Кирдан. Дошли дори Зелени елфи от Осирианд, далечната Страна на Седемте реки в подножието на Сините планини; ала от Дориат имало само двама пратеници — Маблунг и Даерон, които носели приветствие от краля.
Много срещи на добра воля се състояли през празника Мерет Адертад и много клетви били изречени за боен съюз и вярност; разказват, че там почти всички говорели езика на Сивите елфи — дори и Нолдорите, защото те бързо научили белериандския говор, докато Синдарите се затруднявали с езика на Валинор. Опиянение и надежда изпълвали сърцата на Нолдорите и мнозина измежду тях сметнали, че Феанор с право ги е призовал да подирят свобода и прекрасни владения из Средната земя; и наистина, подир туй последвали дълги години на мир, докато техните мечове закриляли Белерианд от злодеяния и държали пълчищата на Моргот зад здраво залостени порти. В ония дни имало радост под новите лъчи на Слънцето и Луната, честита била цялата страна, ала Сянката все още дебнела на север.
А когато минали още трийсет години, Тургон, син Финголфинов, напуснал дома си в Невраст, потърсил своя приятел Финрод на остров Тол Сирион и двамата поели на юг покрай реката, защото им били омръзнали северните планини; по пътя нощта ги заварила отвъд Здрачните езера близо до Сирион и двамата легнали да спят на брега под едрите летни звезди. А от реката Улмо им пратил тежка дрямка и тревожни сънища; и след като се събудили, тревогата от съня не ги напуснала, но никой от тях не споделил с приятеля си, защото спомените били смътни и всеки мислел, че само нему е пратил послание Улмо. Ала безпокойството им останало завинаги и пораждало съмнения в идните времена, затуй често бродели насаме из пущинаците, търсейки надлъж и шир потайни, непристъпни места; защото всеки от тях си мислел, че му е заръчано да се готви за черни дни и да избере пътища за бягство, ако се случи Моргот да излезе от Ангбанд и да съкруши армиите на Севера.
Минало още време и веднъж Финрод и сестра му Галадриел отишли на гости при своя сродник Тингол в Дориат. Изумил се Финрод от величието и прелестта на Менегрот, от съкровищниците, оръжейниците и безбройните колонни зали; и в сърцето му запламтяло желание да изгради просторни чертози зад зорко охранявани порти в някое дълбоко и потайно кътче под хълмовете. Разкрил пред краля този свой копнеж, а Тингол му разказал за дълбоката клисура на река Нарог и пещерите под нейния стръмен западен бряг откъм Фаротското плато; на раздяла пратил с него водачи да му покажат ония места, за които знаели само малцина. Тъй започнал Финрод да изгражда в дълбините на Нарогските пещери подземни зали и оръжейници, каквито бил видял в Менегрот; и тази крепост била наречена Нарготронд. За тежкия труд му помогнали джуджетата от Сините планини, а Финрод ги възнаградил богато, защото бил донесъл от Тирион повече съкровища, отколкото всички други принцове на Нолдорите. И пак по онова време била изработена за него Наугламир или Джуджешката огърлица — най-славното тяхно творение от Древните дни. Върху тежката златна верига блестели безброй скъпоценни камъни от Валинор; ала в нея имало и магическа сила, тъй че тежала не повече от кичур вълна върху плещите на онзи, който я носел и му придавала изящество и благородство.
Там, в Нарготронд, се заселил Финрод заедно с мнозина от близките си, а джуджетата го нарекли на своя език Фелагунд, що означава Създател на пещери; и това име запазил до края на живота си. Но Финрод Фелагунд не бил първият заселник в пещерите край река Нарог.
Сестра му Галадриел не дошла в Нарготронд, защото в Дориат срещнала Келеборн, сродник на Тингол, и между двамата пламнала силна обич. Затуй останала в Потайното кралство да живее при Мелиан и от нея научила много премъдрости и знания за Средната земя.
Тургон обаче не забравял зеления хълм и прекрасния град Тирион с кулата и дървото; колкото и да бродил, не открил каквото търсел, та накрая се завърнал в Невраст и заживял честито във Винямар край брега на морето. А през следващата година Улмо го призовал и му заръчал отново да тръгне сам из долината на Сирион; потеглил Тургон и с помощта на Улмо открил между Пръстеновите планини потайната долина Тумладен, сред която се извисявал каменен хълм. Никому не споменал за това, а се завърнал в Невраст и тайно започнал да обмисля строежа на град като Тирион върху Туна, за който копнеело сърцето му в изгнание.
Донесли съгледвачите на Моргот вести, че Нолдорските владетели бродят по далечни земи, без да мислят за война; а той им повярвал и решил да изпита силата и бдителността на своите врагове. Отново ударил с цялата си мощ без предупреждение и изведнъж се разтърсили северните земи, огън бликнал от дълбоки пукнатини и Железните планини почнали да бълват пламъци; пълчища орки плъзнали из равнините на Ард-гален. Оттам нахлули на запад през Сирионския проход, а на изток се прехвърлили през незащитените земи на Маглор между хълмовете на Маедрос и Сините планини. Но Финголфин и Маедрос не дремели и докато останалите елфи преследвали разпръснатите шайки от орки, които върлували из Белерианд, двамата връхлетели върху основната вражеска армия тъкмо когато нападала Дортонион; разбили слугите на Моргот и като подгонили оцелелите през Ард-гален, накрая ги изтребили до крак пред самите порти на Ангбанд. Това било третото голямо сражение от Белериандската война и го нарекли Дагор Аглареб, що значи Славното сражение.
В победата обаче се криело предупреждение; и принцовете се вслушали в него, та укрепили съюза си, засилили стражата и започнали Обсадата на Ангбанд, която траяла почти четиристотин Слънчеви години. Дълго подир Дагор Аглареб не дръзвали слугите на Моргот да припарят извън портите, защото се страхували от владетелите на Нолдорите; а Финголфин се хвалел, че Моргот вече никога не ще ги свари неподготвени и само чрез измяна между елфите би могъл някога да разкъса обръча на Елдарите. Ала Нолдорите тъй и не успели да завладеят Ангбанд или да си възвърнат Силмарилите; и войната не стихвала през цялото време на Обсадата, защото Моргот измислял нови злокобни хитрини и неуморно изпробвал силата на противниците си. А и нямало начин да обкръжат изцяло неговата крепост, понеже Железните планини, пред чиито заоблени хълбоци се издавали кулите на Тангородрим, я защитавали от двете страни и заледените снегове по техните висини били непроходими за Нолдорите. Тъй че откъм север и зад гърба си Моргот нямал противници и оттам понякога се измъквали негови съгледвачи, за да стигнат по заобиколни пътища до Белерианд. И понеже повече от всичко друго желаел да всее страх и раздор между Елдарите, повелил на орките да пленяват всеки, когото срещнат и да го водят в Ангбанд; и там с ужасния си поглед тъй сплашвал някои пленници, че вече не били потребни вериги, защото от тогава насетне живеели в страх от него и били покорни на волята му където и да се намирали. Тъй Моргот узнал много за събитията след бунта на Феанор и се възрадвал, виждайки в тях семето на бъдещи жестоки разпри между противниците.
Когато от Дагор Аглареб отминали почти сто години, Моргот решил да нападне изневиделица Финголфин (защото добре знаел как зорко бди Маедрос); и пратил армия да тръгне през белия север, а после да завие на запад и след туй на на юг към залива Дренгист по същия път, който някога бил изминал Финголфин през ледовете. Тъй щели да нахлуят в Хитлум откъм запад; ала били открити навреме, та Фингон ги пресрещнал сред хълмовете в края на залива и изтласкал в морето почти всички орки. Тая схватка не се числи сред великите сражения, защото нашествениците били малобройни и в нея взели участие само някои племена от Хитлум. Ала след нея дълги години царувал мир и нямало открити нападения откъм Ангбанд, защото Моргот
