Силмарилионът ((под редакцията на Кристофър Толкин))

Списък на имената

Тъй като броят на имената в книгата е твърде голям, този списък предлага кратки сведения за всяка личност или местност. Тези сведения не са конспект на всичко, споменато в текста, и за повечето от основните герои се оказват прекалено оскъдни; но един подобен списък неизбежно проявява склонност към раздуване и аз се постарах да намаля размера му по няколко начина.

Първият от тия начини е свързан с факта, че нерядко преводът на дадено име се употребява отделно и независимо от елфическото название; така например чертозите на крал Тингол биват наричани както Менегрот, тъй и Хилядата пещери (а понякога и двете заедно). В такива случаи най-често съм комбинирал на едно място елфическото име и неговия превод. Преводните имена са включени и отделно, но само за да насочат към основното название, и само ако са били употребени самостоятелно. Преводите са отбелязани с курсив; част от тях се срещат в книгата (като например Тол Ересеа — Самотният остров), но има и много добавени от мен. Информация за някои непреведени имена е включена и в приложението.

В книгата не са дадени елфическите варианти на множество титли и формални изрази, като например „Върховният владетел“ или „Двата рода“. С подобни названия съм действал по собствена преценка, но повечето от тях са отбелязани.

Авалоне — елдарски град и пристанище на Тол Ересеа, според „Акалабет“ наречено тъй, „защото от всички градове тъкмо то се намирало най-близко до Валинор“.

Авари — Нежелаещи, Отказващи, име на всички елфи, които отказват да тръгнат на западния поход от Куивиенен.

Авасар — Сенките, изоставените земи по крайбрежието на Аман, южно от залива Елдамар между Пелори и Морето, където Мелкор се среща с Унголиант.

Агарваен — Окървавения, име, с което се представя Турин при идването си в Нарготронд.

Агларонд — Искрящите пещери на Шлемово усое в Еред Нимраис (виж „Властелинът на пръстените“).

Аглон — Тесният проход между Дортонион и възвишенията западно от Химринг.

Аданедел — Елфочовек, име, дадено на Турин в Нарготронд.

Адунахор — Владетел на Запада, име, избрано от деветнайсетия крал на Нуменор — първият, който се назовава на адунаически (нуменорски) език; на езика на Върховните елфи името му е Херунумен.

Адурант — шестият, най-южен приток на Гелион в Осирианд. Името означава двоен поток заради разделянето му около остров Тол Гален.

Аеглос — Снежно острие, копието на Гил-галад.

Аегнор — четвъртият син на Финарфин, който заедно с брат си Ангрод отбранява северните склонове на Дортонион; загива в Дагор Браголах. Името означава свиреп огън.

Аелин-уиал — Здрачните езера, където Арос се влива в Сирион.

Аерандир — Морски скитник, един от тримата моряци, които придружават Еарендил в неговите пътешествия.

Аерин — сродница на Хурин от Дор-ломин; взета за жена от източния пришълец Брода; помага на Морвен след Нирнает Арноедиад.

Азагал — владетел на джуджетата от Белегост; по време на Нирнает Арноедиад наранява Глаурунг, преди да бъде убит от него.

Айнулиндале — Музиката на Айнурите, наричана още (Великата) Мелодия или (Великата) Песен. Така се нарича и легендата за сътворението на света, за която се твърди, че е съчинена в Древните дни от Румил Тирионски.

Айнури — Свещените, първите същества, сътворени от Илуватар — Валарите и Маярите, преди създаването на Еа.

Акалабет — Низвергната земя — адунаическо (нуменорско) название, отговарящо по смисъл на елфическото Аталанте. Така се нарича и легендата за падението на Нуменор.

Алдарон — Повелител на дърветата, елфическо име на Ороме, наричан още Таурон.

Алдудение — Жалба за Двете дървета, съчинена от един от Ваниярите на име Елемире.

Алкаринкве — Величествен, име на звезда.

Алкарондас — големият кораб, с който Ар-Фаразон отплава за Аман.

Алквалонде — Лебедов пристан, главен град и пристанище на Телерите по бреговете на Аман.

Алмарен — първото място, където се заселват Валарите в Арда преди второто нападение на Мелкор — остров сред едно обширно езеро в Средната земя.

Аман — Благословена, освободена от зло, име на западната страна отвъд Великото море, в която се заселват Валарите, след като напускат остров Алмарен. Често наричана Блаженото царство.

Амандил — Онзи, който обича Аман, последен владетел на Андуние в Нуменор, потомък на Елрос и баща на Елендил; отплава към Валинор и не се завръща.

Амарие — елфическа девойка от Ваниярите, в която е влюбен Финрод Фелагунд. Остава във Валинор.

Амлах — син на Имлах и внук на Марах; водач на недоволните хора от Естолад, който по-късно се разкайва и постъпва на служба при Маедрос.

Амон Амарт — Съдбовен връх, името, дадено на Ородруин, когато огънят му отново се разгаря след завръщането на Саурон от Нуменор.

Амон Ереб — Самотният хълм, разположен между Рамдал и река Гелион в Източен Белерианд.

Амон Етир — Хълм на съгледвачите, издигнат от Финрод Фелагунд на изток от портите на Нарготронд.

Амон Гварет — хълмът, върху който е изграден Гондолин сред долината Тумладен.

Амон Обел — хълм сред Бретилския лес, върху който е изграден Ефел Брандир.

Амон Руд — Голият хълм, самотно възвишение в земите южно от Бретил; скривалище на Мим и разбойническата банда на Турин.

Амон Сул — Връх на вятъра в кралство Арнор. (Бурния връх във „Властелинът на пръстените“.)

Амон Уилос — елфическо название на Ойолосе.

Амрас — брат-близнак на Амрод, най-малкият син на Феанор; загива заедно с Амрод при нападението срещу народа на Еарендил по устието на Сирион.