Силмарилионът ((под редакцията на Кристофър Толкин))

запад от Куивиенен. В Аман живее на връх Таникветил и е смятан за Върховен крал на всички елфи.

Индис — близка сродница на Ингве от Ваниярите, втора съпруга на Финве, майка на Финголфин и Финарфин.

Инзиладун — по-големият син на Ар-Гимилзор и Инзилбет; по-късно носи името Тар- Палантир.

Инзилбет — нуменорска кралица, съпруга на Ар-Гимилзор; произхожда от рода на владетелите на Андуние.

Ирмо — Валар, наричан обикновено Лориен по името на мястото, където живее. Ирмо означава желаещ или повелител на желанието.

Исенгард — превод (за да се представи езикът на Рохан) на елфическото название Ангреност.

Исил — елфическо име на Луната.

Исилдур — по-големият син на Елендил, който заедно с баща си и брат си Анарион избягва от потъването на Нуменор, и основава в Средната земя изгнаническото Нуменорско кралство; владетел на Минас Итил; отсича Всевластния пръстен от ръката на Саурон; убит от орките в река Андуин, когато Пръстенът се изплъзва от пръста му. Наследникът (потомъкът) на Исилдур — Арагорн.

Истари  — Вълшебници. Виж Курунир, Саруман, Митрандир, Гандалф, Олорин, Радагаст.

Кабед-ен-Арас — дълбока клисура на река Теиглин, където Турин убива дракона Глаурунг, а Ниенор намира смъртта си. Виж Кабед Наерамарт.

Кабед Наерамарт — Скок на страшната участ, име на Кабед- ен-Арас, след като Ниенор се хвърля в бездната.

Калакирия — Проход на светлината, изсечен в планините Пелори, сред който е издигната зелената могила Туна.

Калакуенди — Елфи на Светлината — елфите, които живеят, или са живели в Аман (Върховни елфи). Виж Морикуенди и Мрачни елфи.

Каленардон — Зелената провинция, име на Рохан по времето, когато е северна част от Гондор. За сравнение: Ард-гален.

Калпави джуджета — превод на Ноегит Нибин. Виж също Джуджета.

Каменен брод — виж Сарн Атрад.

Камлост — Празна десница, прозвище на Берен след завръщането му при крал Тингол без Силмарила.

Камък на Клетниците — паметник на Турин и Ниенор край Кабед Наерамарт.

Карагдур — пропаст откъм северната страна на Амон Гварет (хълмът на Гондолин), в която бива хвърлен осъденият на смърт Еол.

Карантир — четвъртият син на Феанор, наричан Мрачния; „най-груб и гневлив от братята“; управлява областта Таргелион и загива при нападението срещу Дориат.

Кардолан — южна област в Ериадор, част от Арнорското кралство.

Карнил — име на (червена) звезда.

Кархарот — огромен вълк от Ангбанд, отхапал ръката, в която Берен носи Силмарила; убит от Хуан в Дориат. Името е преведено в текста като Червената паст. Наричан още Анфауглир.

Келвари — елфическа дума, споменавана в разговора между Явана и Манве във втора глава. Означава животни, движещи се създания.

Келеборн (1) — Сребърно дърво, име на Дървото от Тол Ересеа, издънка на Галасилион.

Келеборн (2) — елф от Дориат, сродник на Тингол; взима за съпруга Галадриел и заедно с нея остава в Средната земя след края на Първата епоха.

Келебрант — Сребропът, река, извираща от Огледалното езеро и минаваща през Лотлориен, за да се влее в Андуин.

Келебримбор — Сребърната ръка, син на Куруфин, който остава в Нарготронд след изгонването на своя баща. През Втората епоха става най-великият от ковачите в Ерегион; създател на Трите елфически Пръстена; убит от Саурон.

Келебриндал — Среброногата; виж Идрил.

Келеброс — Сребърна пяна, или Сребърен дъжд, поток в Бретилския лес, който се спуска към Теиглин близо до Бродовете.

Келегорм — третият син на Феанор, наричан Прекрасния; до Дагор Браголах властва над Химлад заедно с брат си Куруфин; живее в Нарготронд и пленява Лутиен; господар на бойното куче Хуан; убит от Диор в Менегрот.

Келон — река, която се спуска на югозапад от хълма Химринг и се влива в Арос. Името означава поток, слизащ от висините.

Кементари — Кралица на Земята, титла на Явана.

Кирдан — Корабостроителя; елф от Телерите, владетел на Фалас (крайбрежието на Западен Белерианд); след опустошаването на Заливите по време на Нирнает Арноедиад избягва заедно с Гил-галад на остров Балар; през Втората и Третата епоха пази Сивите заливи (в Лунния залив); при идването на Митрандир му поверява Пръстена на Огъня, наречен Нария.

Кирион — третият син на Исилдур, загинал заедно с него в битката на Перуникови поля.

Кирит Ниниах — Дъгоцветната клисура, през която Туор стига до Западното море; виж Анон-ин-Гелид.

Кирит Торонат — Орлова клисура, висок проход в планините на север от Гондолин, където Глорфиндел се сражава с Балрог и рухва в бездната.

Кирти — руни, създадени от Даерон Дориатски.

Королаире — Зелената могила във Валинор, върху която растат Двете дървета; наричана още Езелохар.

Кралски люде — Нуменорци, които са враждебни на Елдарите и Елендилите.

Крепколък — превод на Куталион, прозвище на Белег.

Крепкосвод — превод на името Ногрод.

Крисаегрим — планински върхове, южно от Гондолин, където вият гнездата си орлите на Торондор.

Куенди — първоначалното име, с което се наричат елфите (от всички родове, включително и Аварите). Означава онези, що говорят на глас.

Куента Силмарилион — История на Силмарилите

Куивиенен — Вода на пробудата, езеро в Средната земя, край което се пробуждат първите елфи и където ги намира Ороме.

Кулуриен — едно от имената на Лаурелин.

Курунир — Творец на хитроумни изделия, елфическо име на Саруман, един от Истарите (вълшебниците).

Куруфин — петият син на Феанор, наричан Умелия. За произхода на името му виж Феанор, а за неговата история — Келегорм.

Куруфинве — виж Феанор.

Куталион — Крепколък; виж Белег.

Кънтящи хълмове, Кънтящи планини — виж Еред Ломин.

Ладрос — земи на североизток от Дортонион, подарени от Нолдорските крале на хората от Беоровия род.

Лаер ку Белег — Песен за Крепкия лък, съчинена от Турин край Ейтел Иврин в памет на Белег Куталион.