Лаикуенди — Зелените елфи в Осирианд.

Лалаит — Смях, дъщеря на Хурин и Морвен; умира още невръстна.

Ламот — Могъщото ехо, област на север от залива Дренгист. наречена тъй заради ехото от писъка на Моргот в борбата му с Унголиант.

Лантир Ламат — Водопад на отекващите гласове, край който е домът на Диор в Осирианд и от който идва името на дъщеря му Елвннг (звездна пяна) .

Лаурелин — Златна песен, по-младото от Двете дървета на Валинор.

Лебедов пристан — виж Алквалонде.

Леголин — третият от притоците на Гелион в Осирианд.

Леитиан — дълга поема (балада) за живота на Берен и Лутиен, от която е извлечен разказът за тях в „Силмарилион“. Леитиан се превежда като освобождаване от робство.

Лембас — синдаринско название на хляба на елфите пътешественици (от по-ранното ленмбас, тоест хляб за пътешествие; в езика на Върховните елфи се нарича коимас — хляб на живота).

Ленве — водач на онези елфи от отряда на Телерите, които отказват да пресекат Мъгливите планини при похода на запад от Куивиенен (наречени Нандори); баща на Денетор.

Линаевен — Птиче езеро, голямо езеро в Невраст.

Линдон — название на Осирианд през Първата епоха. След бедствията в края на Първата епоха името Линдон се запазва за ония земи на запад от Сините планини, които остават над водата.

Линдорие — майка на Инзилбет.

Лоег Нинглорон — Езера на златните водни цветя; виж Перуникови поля.

Ломелинди — елфическа дума, означаваща певци на здрача, тоест славеи.

Ломидол — превод на елфическото название Имладрис.

Ломион — Дете на здрача, елфическо име, с което Аредел нарича сина си Маеглин.

Лорелин — валинорско езеро в Лориен, където спи през деня Валиерата Есте.

Лорган — вожд на източните пришълци в Хитлум след Нирнает Арноедиад, който заробва Туор.

Лориен (1) — име на градините, в които живее Валарът Ирмо, наричан също Лориен.

Лориен (2) — страна между реките Келебрант и Андуин, управлявана от Келеборн и Галадриел. Вероятно първоначалното име на областта е променено, за да съвпадне с елфическото название на градините на Ирмо във Валинор. В по-късното название Лотлориен е прибавена синдаринската частица лот, която означава цвете.

Лориндол — Златокосия; виж Хадор.

Лосгар — мястото, където Феанор изгаря корабите на Телерите край устието на залива Дренгист.

Лотлан — Необятна и пуста, просторната равнина на север от Маедросови предели.

Лотлориен — Разцъфналият Лориен; виж Лориен (2).

Луинил — име на звезда (сияеща със синя светлина).

Лумбар — име на звезда.

Лун, Лунна река — река в Ериадор, която се влива в едноименен залив.

Лутиен — дъщеря на крал Тингол и Мелиан от Маярите; след завладяването на Силмарила и смъртта на Берен избира да бъде между простосмъртните и да сподели неговата съдба. Виж Тинувиел.

Маблунг — елф от Дориат, старши пълководец на Тингол и приятел на Турин; наричан Тежкоръкия (което е буквалният превод на името Маблунг); убит в Менегрот от джуджетата.

Маглор — вторият син на Феанор, прославен певец; отбранява областта, наречена Маглоров пролом; в края на Първата епоха заедно с Маедрос открадва двата последни Силмарила, останали в Средната земя, а по-късно захвърля своя Силмарил в морската бездна.

Маглоров пролом — областта между двете северни разклонения на Гелион, където няма хълмове за отбрана от нападения откъм Севера.

Магор — син на Малах Арадан; водач на хората от племето на Марах, които навлизат в Западен Белерианд.

Маеглин — Проницателен взор, син на Еол и Тургоновата сестра Аредел, роден в Нан Елмот; постига висок пост в Гондолин и предава кралството на Моргот; убит от Туор при падането на града. Виж Ломион.

Маедрос — най-големият син на Феанор, наричан Маедрос Високи; спасен от Тангородрим благодарение на Фингон; отбранява хълма Химринг и околните земи; създава военен съюз, наречен на негово име, който се разпада по време на битката Нирнает Арноедиад; в края на Първата епоха отнася в смъртта си един от Силмарилите.

Маедросови предели — открити земи на север от изворите на река Гелион, където Маедрос и братята му отблъскват нападенията срещу Източен Белерианд.

Малък Гелион — едно от двете сливащи се течения на река Гелион в северните области, извиращо от хълма Химринг.

Малах — син на Марах; получава елфическото име Арадан.

Малдуин — приток на Теиглин; името вероятно означава жълта река.

Малиналда — Златно дърво, едно от имената на Лаурелин.

Манве — старшият сред Валарите, наричан също така Сулимо, Върховен владетел и Повелител на Арда.

Мандос — обиталище в Аман на един от Валарите с истинското име Намо, Съдията, макар че това име рядко се употребява и обикновено го наричат Мандос.

Марах — водач на третата група хора, навлезли в Белерианд; негов потомък е Хадор Лориндол.

Мардил — наричан Мардил Верни, първият управляващ Наместник на Гондор.

Мар-ну-Фалмар — Земя под водата, име на Нуменор след неговото потъване.

Махал — име, с което джуджетата наричат Ауле.

Маханаксар — Пръстенът на Съдбата извън портите на Валмар, в който са разположени тронове за Валарите.

Махтан — прославен нолдорски ковач, баща на Нерданел, съпругата на Феанор.

Маяри — Айнури от по-нисък ранг, отколкото Валарите.

Мелиан — една от Маярите, която напуска Валинор и се заселва в Средната земя; по-късно съпруга на крал Тингол в гората Дориат, около която създава омагьосан пояс, наречен Поясът на Мелиан; майка на Лутиен и прародителка на Елронд и Елрос.

Мелкор — елфическо име на могъщия и бунтовен Валар, първоизточник на злото, който в началото е най-мощен сред Айнурите; по-късно наричан Моргот, Бауглир, Мрачния владетел, Врага

Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату