и т.н. В превод Мелкор означава онзи, що се въздига с мощ; синдаринският вариант е Белегур, но той не е използван никога освен в нарочно видоизменената форма Белегурт, тоест могъщата смърт.
Менегрот — Хилядата пещери, потайният чертог на Тингол и Мелиан край река Есгалдуин в Дориат.
Менелдил — син на Анарион и крал на Гондор.
Менелмакар — Небесен мечоносец, съзвездието Орион.
Менелтарма — Небесна колона, планина сред Нуменор, върху чийто връх е светилището на Елу Илуватар.
Мерет Адертад — Празник на обединяването, проведен от Финголфин край Ивринските езера.
Мим — калпавото джудже, в чийто дом (Бар-ен-Данвед) върху Амон Руд живее Турин заедно със своята банда разбойници и което по-късно ги предава на орките; убито от Хурин в Нарготронд.
Минас Анор — Кула на Слънцето (понякога наричана само Анор), по-късно известна с името Минас Тирит; градът на Анарион в подножието на връх Миндолуин.
Минас Итил — Кула на Луната, по-късно наречена Минас Моргул; градът на Исилдур, построен върху склоновете на Ефел Дуат.
Минас Моргул — Кула на Магията (или само Моргул), име на Минас Итил, след като бива превзета от Духовете на Пръстена.
Минастир — виж Тар-Минастир.
Минас Тирит (1) — Стражева кула, изградена от Финрод Фелагунд върху остров Тол Сирион; виж Толин-Гаурхот.
Минас Тирит (2) — по-сетнешно название на Минас Анор. Наричан още Градът на Гондор.
Миндеб — приток на Сирион между Димбар и гората Нелдорет.
Миндолуин — Високата синя глава, планината зад Минас Анор.
Миндон Елдалиева — Висока кула на Еддарите, кулата на Ингве в град Тирион, често наричана само Миндон.
Мириел (1) — първата съпруга на Финве, майка на Феанор; умира след раждането на Феанор. Наричана Серинде, тоест майсторка на бродерията.
Мириел (2) — дъщеря на Тар-Палантир, принудена насила да се омъжи за Ар- Фаразон; като кралица получава името Ар-Зимрафел; наричана още Тар-Мириел.
Митлонд — Сивите заливи, пристанища на елфите в Лунния залив; често наричани просто Заливите.
Митрандир — Сивия странник, елфическо име на Гандалф (Олорин), един от Истарите (вълшебниците).
Митрим — название както на голямото езеро в източния край на Хитлум, така и на околната област и планините на запад, отделящи Митрим от Дор-ломин. Името е дадено от Синдарите, които най-напред се заселват там.
Младите — най-младите Чеда на Илуватар, хората.
Морвен — дъщеря на Барагунд (племенник на Барахир, бащата на Берен); съпруга на Хурин и майка на Турин и Ниенор; наричана Еледвен (преведено в текста като Елфическо сияние) и Владетелка на Дор-ломин.
Моргот — Черния враг, прозвище на Мелкор, изречено най- напред от Феанор след кражбата на Силмарилите. Виж Мелкор.
Моргул — виж Минас Моргул.
Мордор — Черната страна, наричана още Страна на Сянката; владенията на Саурон, източно от планините Ефел Дуат.
Морикуенди — Елфи на Мрака; виж Мрачни елфи.
Мория — Черната бездна, по-сетнешно име на Хазад-дум (Хадходронд).
Мормегил — Черния меч, прозвище на Турин като пълководец на нарготрондската войска; виж Гуртанг.
Мостът на Есгалдуин — виж Иант Иаур.
Мраколес — виж Зеленогор Велики.
Мрачни елфи — в езика на Аман всички елфи, които не пресичат Великото море, биват наречени Мрачни елфи (Морикуенди) и понякога изразът се използва в Средната земя; когато Карантир обявява Тингол за Мрачен елф, думата се смята за обидна, особено след като се знае, че Тингол е бил в Аман и „не се числи в народа на Морикуенди“. Но в изгнаническия период на Нолдорите често се употребява за другите елфи в Средната земя, освен Нолдорите и Синдарите, при което става буквален синоним на названието Авари. По-различен е случаят с елфа Еол от Синдарите, когото наричат Мрачния елф, но в разговора си с него Тургон несъмнено го причислява към Морикуендите.
Мрачния владетел — прозвището се използва както за Моргот, така и за Саурон.
Музика на Айнурите, Мелодия на Айнурите — виж Айнулиндале.
Мъгливи планини - виж Хисаеглир.
Назгули — виж Духове на Пръстена.
Намо — Валар, един от Аратарите; обикновено наричан Мандос по името на обиталището си. Намо означава заповедник, съдия.
Нандори — Твърди се, че означава ония, които се връщат назад. Нандорите са елфи от отряда на Телерите, които отказват да прекосят Мъгливите планини при похода на запад от Куивиенен, но много по-късно част от тях, водени от Денетор, се прехвърлят през Сините планини и остават да живеят в Осирианд (Зелени елфи).
Нан Дунгортеб — или само Дунгортеб; преведено в текста като Долина на Страшната смърт. Намира се между стръмните склонове на Еред Горгорот и Пояса на Мелиан.
Нан Елмот — гората на изток от река Келон, където Елве (Тингол) бива омагьосан от Мелиан и се изгубва; по-късно в тази гора живее Еол.
Нан-татрен — Върбова долина, в текста преведено като Страна на върбите; местността, където река Нарог се влива в Сирион. Във „Властелинът на пръстените“ Дървобрад използва в своята песен варианти на това име от езика на Върховните елфи: Сред върбов лъг в Тасаринан напролет крачех аз. Ах, как ухае пролетта сред Нан-тасарион!
Нарготронд — Великата подземна крепост на река Нарог, създадена от Финрод Фелагунд и унищожена от Глаурунг; название и на цялото кралство Нарготронд, обхващащо земите на изток и на запад от Нарог.
Нария — един от Трите елфически Пръстена, наричан Пръстен на Огъня или Червения пръстен; носен от Кирдан, а по-късно от Митрандир.
Нарн и Хин Хурин — Разказ за децата на Хурин, дълга балада, от която е подбран текстът на двайсет и първа глава; авторството се приписва на поета Дир- хавел — човек, който живял край устието на Сирион по времето на Еарендил и загинал при нападението на Феаноровите синове. Нарн означава легенда в стихове, но без мелодия.
Нарог — най-голямата река в Западен Белерианд, извираща от Иврин под Еред Ветрин; влива се в Сирион в областта Нан-татрен.
Народ на Халет — виж Халадини и Халет.
Нарсил — мечът на Елендил, изработен от майстор Телчар от Ногрод; счупва се,
