Недовършени предания

221

Бел.48: Навсякъде другаде гората се нарича Фириенски лес (съкратено от Халифириенски лес). Фириенхолт — дума, срещана в старата англосаксонска поезия (firgenholt) — има същото значение: „планинска гора“. Виж Бележка 33.

222

Бел.49: Истинската им форма била Роханд и Рохир-рим, както са останали и в летописите на Гондор. Съдържат Синдаринската дума рох, тоест „кон“, съответстваща на ео- в името Еотеод и множество лични имена на Рохиримите [виж Бележка 36]. В Роханд се добавяло Синдаринското окончание -нд (-анд, -енд- -онд); то се прилагало широко при наименуване на области, но в разговорния език звукът „д“ обикновено отпадал, особено при дълги названия като Каленардон, Итилиен, Ламедон и т.н. Името Рохирими е копирано от ео- хере — терминът, с който в Еотеода обозначавали общия кавалерийски сбор по време на война; съставено е от рох + Синдаринското хир, тоест „владетел, господар“ (без никаква връзка с [англосаксонската дума] хере). В имената на отделни народи Синдаринската дума рим — „множество, тълпа“ (на староелфически римбе) се използвала често за образуване на колективно название като например в Еледрим (Еделрим) — „всички елфи“, Онодрим — „народ на ентите“, Ноготрим — „всички джуджета, джуджешки народ“. Така са възникнали имената Рохан и Рохирими, които срещаме във „Властелинът на Пръстените“. (Бележка на автора.)

223

Бел.50: Изглежда, че Еорл все още не е повярвал в добрата воля на Бялата Владетелка.

224

Бел.51: Името Ейленаер е възникнало още преди Нуменорската епоха и очевидно има връзка с Ейленах. (Бележка на автора.)

Според една бележка за сигналните хълмове, Ейленах „вероятно е бил чуждо име, без връзка със Синдаринския, Нуменорския или Общия език… Ейленах и Ейленаер са били местни забележителности. Ейленах представлявал най-високата точка на Друаданския лес. Виждал се далече на запад и по време на сигналната система имал задачата да предава по-нататък съобщенията от Амон Дин; ала не бил подходящ за големи клади, тъй като върху тесния му връх имало твърде малко място. Оттук идва названието на по- западния сигнален хълм Нардол — «Огнен връх»; той се намирал в края на висок хребет, който влизал някога в рамките на Друаданския лес, но отдавна бил оголен от секирите на зидари и каменари, идващи откъм Камен проход. Върху Нардол имало стража, която охранявала и тамошните кариери; пазачите разполагали със солидни запаси от дърва и при необходимост можели да запалят огромна клада, която в ясна нощ се виждала чак до последния сигнален хълм (Халифириен) на сто и двайсет мили западно оттам“.

В същата бележка се казва, че „Безмълвният хълм Амон Дин бил може би най-старото възвишение, предназначено да служи за укрепено предмостие на Минас Тирит (от града можели да видят неговата клада), откъдето стражата да бди над пътя от Дагорлад към Северен Итилиен и да осуетява всеки вражески опит за минаване през Андуин около Каир Андрос. Не се знае как е получил това име. Вероятно защото биел на очи като гол и скалист хълм, извисен и откъснат от гористите възвишения на Друаданския лес (Тавар- ин-Друедаин), рядко посещаван от люде, зверове и птици“.

225

Бел.52: Според Приложение А към „Властелинът на Пръстените“ дивите хора от Изтока нападнали за пръв път Гондор по времето на Остохер, четвъртия крал след Менелдил; „но син му Таростар ги разбил и прогонил, та затуй се нарекъл Ромендакил, що означава «Източен победител».“

226

Бел.53: Именно Ромендакил Първи създал службата Наместник (или Арандур, тоест „кралски служител“), но по онова време Наместникът бил избиран лично от краля като доверен и мъдър мъж, обикновено на преклонна възраст, тъй като не му се позволявало да тръгва на война и да напуска кралството. Наместникът никога не се избирал измежду хората от кралския род. (Бележка на автора.)

227

Бел.54: Мардил бил първият от властващите Наместници на Гондор. Той служел като наместник на последния крал Еарнур, който изчезнал в Минас Моргул през 2050 година. „В Гондор се смятало, че коварният враг уловил краля с подлост и го умъртвил в Минас Моргул подир люти мъчения; ала тъй като нямало свидетели на гибелта му, още дълги години Добрият Наместник Мардил управлявал Гондор от негово име“ („Властелинът на Пръстените“, Приложение А).

228

За съжаление в българския правопис не е решен задоволително въпросът с дългата пряка реч. Според сегашните правила би трябвало да слея целия разказ на Гандалф без нито един нов ред. Тъй като това (според мен) би било твърде грозно, избрах компромисно решение. Цялото повествование между двата празни реда се води от името на Гандалф, а след това Фродо отново има думата. — Б.пр.

229

Бел.1: За срещата между Гандалф и Торин се разказва също така в Приложение А към „Властелинът на Пръстените“, където е дадена датата 15 март 2941 г. Между двете описания има лека разлика — според Приложение А срещата се е състояла в хана на Брее, а не по пътя. Гандалф бил посетил Графството за последен път преди двайсет години, през 2921 г., когато Билбо е бил на трийсет и една; по-късно вълшебникът казва, че при последната им среща хобитът още не бил навършил пълнолетие [трийсет и три].

230

Бел.2: Градинарят Ямкин — Ямкин Зеленоръкия, чийто чирак е бил Бързохам Майтапер (бащата на Сам, наричан още Старика) — виж „Задругата на Пръстена“ (книга 1, глава 1) и Приложение В към „Властелинът на Пръстените“.

231

Бел.3: Елфическата слънчева година (лоа) започвала с ден, наречен