Недовършени предания

си на север отвъд Перуникови поля отчасти и с надеждата да залови Ам-гъл.

247

Бел.11: Всъщност изглежда, че те не са се срещали чак толкова често; ала все пак стигали, за да пропъждат всички натрапници, ако не са били по-многобройни и по-добре въоръжени от Балин и неговата дружина. (Бележка на автора.)

248

Бел.12: Според джуджетата за отварянето им обикновено трябвало да наблегнат двамина; само много силно джудже можело да ги открехне без чужда помощ. Преди опустяването на Мория край Западната порта имало портиерски помещения, в които винаги дежурело поне едно джудже. Така самотен пътник (евентуално натрапник или беглец) не можел да излезе без разрешение. (Бележка на автора.)

249

Бел.13: Във вариант А Саруман твърди, че не знае къде е укрит Пръстенът; в Б „отрекъл изобщо да знае за страната, която дирят“. Но това вероятно е едно и също нещо, изказано с различни думи.

250

Бел.14: По-рано в този вариант се казва, че по онова време Саурон най-сетне започнал да овладява Саруман чрез палантирите и във всеки случай често успявал да разчете мислите му — дори когато той се опитвал да укрие важни сведения. Тъй Саурон разбрал, че Саруман се досеща къде може да е укрит Пръстенът; а Саруман открито признал, че държи в плен Гандалф, който знае повече от него.

251

Бел.15: В „Разказ за годините“ относно 18 септември 3018 г. е вписан следният текст: „В ранните часове Гандалф избягва от Ортанк. Черните конници прекосяват Бродовете на Исен“. Въпреки цялата си лаконичност и макар да не намеква, че Конниците са посетили Исенгард, той все пак изглежда основан върху разказа от вариант В.

252

Бел.16: В нито един от текстовете не се споменава какво е станало между Саурон и Саруман след като измяната била разкрита.

253

Бел.17: Лобелия Вържиколан се омъжила за Ото Влачи-Торбинс; техен син е Лото, който узурпирал властта в Графството по време на Войната за Пръстена и бил известен с прозвището „Началника“. Чифликчията Памуксън споменава в разговор с Фродо, че Лото притежавал плантации за пушилист в Южната околия („Завръщането на краля“, книга 6, глава 8).

254

Бел.18: Обичайният път бил през Тарбадския брод към страната Дун (а не направо към Исенгард), откъдето стоките стигали до Саруман по тайни пътеки. (Бележка на автора.)

255

Бел.19: Можем да сравним това с текста от Приложение А към „Властелинът на Пръстените“ („Северното кралство и Дунедаините“): „По това време [времето на Страшната чума, която стигнала до Гондор през 1636 г.] дошъл краят на Дунедаините в Кардолан и зли духове от Ангмар и Рудаур пролазили, та се заселили из изоставените могили“.

256

Бел.20: След като Черният капитан е знаел толкова много, изглежда донякъде странно, че не е имал представа къде се намира Графството, страната на Полуръстовете; според „Разказ за годините“ в Брее вече е имало хобити към началото на четиринайсети век от Третата епоха, когато кралят-магьосник се прехвърлил на север в Ангмар.

257

Бел.21: Виж „Задругата на Пръстена“ (книга 1, глава 9). Когато Бързоход и хобитите напускат Брее (пак там, книга 1, глава 11), Фродо зърва мимоходом Дунеземеца („жълтеникаво лице с лукави кривогледи очи“) в къщата на Бил Папратак и си помисля: „Грозен е като същински гоблин“.

258

Бел.22: За сравнение виж думите на Гандалф пред Съвета на Елронд: „Предводителят им се е укрил южно от Брее“.

259

Бел.23: Както показва заключителното изречение на този цитат, смисълът е: „Гандалф още не подозирал, че в бъдеще Полуръстовете ще имат някаква връзка с Пръстените“. Срещата на Белия съвет през 2851 г. е била деветдесет години преди Билбо да намери Пръстена.

260

Бел.1: Еомер бил син на Теоденовата сестра Теодвин и първия кралски военачалник Еомунд от Източен Предел. През 3002 г. Еомунд загинал в сражение с орките, а Теодвин починала скоро след това; децата им Еомер и Еовин били отгледани в двореца на Теоден заедно с единствения му син Теодред. (Приложение А към „Властелинът на Пръстените“.)

261

Бел.2: Никой, освен Гандалф, не помислил тогава за ентите. Но ако Гандалф не е имал възможност да вдигне на крак ентите няколко дни по-рано (а от разказа ясно личи, че това е било невъзможно), те не биха спасили Рохан. Ентите биха могли да разрушат Исенгард и дори да пленят Саруман (в случай, че още не е последвал победоносната си армия). Заедно с хуорните и подкрепленията от Източния предел те биха могли да унищожат Сарумановата войска в Рохан. Но Пределите биха били съсипани и оставени без владетел. Дори ако би се намерил авторитетен водач, който да приеме Червената стрела, не би имало кой да отвърне на призива, освен може би няколко отряда уморени бойци, които биха пристигнали в Минас Тирит твърде