Недовършени предания

огньове, вълшебникът отговаря: „Сигналните клади на Гондор горят, зоват за помощ. Войната е избухнала. Виж, огън бушува над Амон Дин, пламък покрива Ейленах; сигналът бърза на запад: Нардол, Ерелас, Мин- Римон, Каленхад и Халифириен на роханската граница“. Пак там (книга 5, глава 3) Роханските конници на път за Минас Тирит минават през Блатни предел, „където от дясната им страна по границите на гондор вековни дъбрави покриваха подножията на хълмовете в сянката на величавия Еловръх204“. Виж едромащабната карта на Гондор и Рохан във „Властелинът на Пръстените“.

203

Бел.32: Това бил големият нуменорски път, който свързвал Двете кралства, като пресичал Исен през Бродовете, после Сивталаз край Тарбад и накрая завивал на север към Форност; другаде е наречен Пътят север-юг. Виж Приложение Г към „Историята на Галадриел и Келеборн“.

204

Еловръх е другото име на Халифириен. — Б.пр.

205

Бел.33: Това е модернизирано произношение на англосаксонското halig-firgen; същото се отнася до Фириенската долина и Фириенския лес — firgen-dael и firgen-wudu. (Бележка на автора.)

Звукът „г“ от англосаксонското firgen се е превърнал в съвременно „и“.

206

Бел.34: Минас Итил, Минас Анор и Ортанк.

207

Бел.35: В една отделна бележка за имената на хълмовете е казано, че „цялостната сигнална система, продължаваща да действа по време на Войната за Пръстена, не може да е възникнала по-рано от заселването на Рохиримите в Каленардон преди около петстотин години; защото главната й цел била да предупреждава Рохиримите, че Гондор е в опасност, или (в по-редки случаи) обратното“.

208

Бел.36: Според една бележка за военната организация на Рохиримите „еоредът нямал точно определена бройка бойци, но в Рохан тази дума се използвала само за Конници, преминали пълно бойно обучение; най-често те служели в кралската войска за определен срок, но някои оставали и по-дълго. Всяка по-значителна група от подобни бойци, изпълняващи военна задача, се наричала еоред. Но след възхода на Рохиримите и реорганизацията на въоръжените им сили през царуването на крал Фолквине, около век преди Войната за Пръстена, един «пълен еоред» в бойна готовност трябвало да има не по-малко от 120 бойци (заедно с командира) и да представлява една стотна от Пълния Сбор на Пределите, без да се брои личната стража на краля. [Еоредът, с който Еомер преследва орките в «Двете кули» (книга 3, глава 2) се състои от 120 Конници — Леголас преброява 105 в далечината, а Еомер по-късно казва, че е загубил петнайсет души в сражението.] Разбира се, тъй голяма войска никога не била излизала на бой извън Пределите; ала твърдението на Теоден, че пред онази страховита заплаха би могъл да поведе на поход десет хиляди копия («Завръщането на краля», книга 5, глава 3) несъмнено е отговаряло на истината. Рохиримите били далеч по-многобройни, отколкото по времето на Фолквине, тъй че преди нападенията на Саруман Пълният Сбор навярно би осигурил над дванайсет хиляди Конници, за да не остане страната напълно лишена от обучени бранители. В крайна сметка, поради загубите при схватките на запад, спешно свикания Сбор и заплахите откъм север и изток, Теоден повел повел само шест хиляди копия, но все пак това е бил най-могъщият поход на Рохиримите след идването на Еорл“.

Общият кавалерийски сбор бил наричан еохер (виж Бележка 49). Тази дума, също както еоред и Еотеод, е англосаксонска по форма, тъй като древният рохански език се превежда навсякъде по този начин (виж Бележка 6) — във всички тях се съдържа първият елемент eoh, означаващ „кон“. Еоред или еород е реално съществуваща англосаксонска дума, като вторият й елемент произхожда от rad — „яздя“; в еохер вторият елемент е here — „войска, армия“. Еотеод съдържа думата theod, означаваща „народ“ или „страна“ и се използва както за самите Конници, така и за страната им. (В името на Еорл срещаме англосаксонската дума eorl, но тя има съвсем друго значение.)

209

Бел.37: По времето на Наместниците този израз винаги се употребявал при тържествени декларации, макар че в дните на Кирион (дванайсети Властващ Наместник) думите вече били загубили значението си и едва ли някой вярвал някога да се сбъднат. (Бележка на автора.)

210

Бел.38: Цветето алфирин има и други названия — симбелмине по кралските могили под Едорас или уилос, видян през Древните дни от Туор по пътя през дълбоката клисура към Гондолин; виж Бележка 27 към „За Туор и неговото пристигане в Гондолин“. Вероятно става дума за друго цвете, когато алфирин се споменава в песента, която Леголас пее в Минас Тирит: „… камбанки златни да сведат малос и алфирин / в зелените поля на Лебенин“.

211

Бел.39: Владетелят на Дол Амрот носел титлата Принц. Неговите прадеди я получили от Елендил, който бил техен сродник. Родът на Дол Амрот произхождал от семейство Верни, които отплавали от Нуменор преди Падението, заселили се край Белфалас между устията на реките Рингло и Гилраин, а по-късно изградили твърдина върху скалите на нос Дол Амрот (наречен с името на последния лориенски крал). (Бележка на автора.)

Другаде е казано (виж края на „Амрот и Нимродел“), че според родовите предания пръв Владетел на Дол Амрот бил Галадор (около 2004–2129 г. от Третата епоха), син на Нуменореца Имразор от Белфалас и елфическата девойка Митрелас, една от спътничките на Нимродел. От току-що цитираната бележка сякаш следва изводът, че това семейство Верни се е заселило в Белфалас и е изградило твърдина върху Дол Амрот още преди Падението на Нуменор; ако е тъй, двете твърдения могат да бъдат съгласувани само чрез предположението, че потеклото на Принцовете, както и тяхното владение, е възникнало цели две хиляди години преди времето на Галадор, и че Галадор е наречен пръв Владетел на Дол Амрот само защото едва тогава (след гибелта на Амрот през 1981 г.) мястото получава това име. Допълнителна трудност срещаме с появата на Адрахил от Дол Амрот (явно един от прадедите на съименника му Адрахил, чийто син Имрахил е