В Приложение А към „Властелинът на Пръстените“ е казано, че Видугавия, който се обявявал за рованионски крал, бил най-могъщ от всички северни принцове; заслужил благосклонност от страна на Ромендакил Втори (умрял през 1366 г.), комуто помогнал във войната срещу източните пришълци; бракът между Ромендакиловия син Валакар и дъщерята на Видугавия Видумави довел до унищожителните междуособици в Гондор през петнайсети век.
177
Бел.6: Има един интересен факт, за който, доколкото знам, не се споменава в нито едно от бащините ми съчинения — имената на древните северняшки крале и принцове са по форма готически, а не староанглийски (англосаксонски) както при Леод, Еорл и по-късно при Рохиримите. Името
178
Бел.7: Както бил наречен този народ в по-сетнешни времена. (Бележка на автора.)
Името е староанглийско и означава „конски народ“; виж също Бележка 36.
179
Бел.8: Описаното дотук не влиза в противоречие с Приложение А към „Властелинът на Пръстените“, макар че е силно съкратено. Не се споменава нищо за войната срещу източните пришълци, водена през тринайсети век от Миналкар (който приел името Ромендакил Втори), приемането на мнозина Северняци в гондорската армия по негово време, брака на син му Валакар със северняшка принцеса и произтеклите от това междуособици; но тук се появяват някои подробности, които не са споменати във „Властелинът на Пръстените“: че западането на Северняците в Рованион е предизвикано от Страшната чума; че битката през 1856 година, при която загинал крал Нармакил Втори (в Приложение А се казва само, че била „отвъд Андуин“), се е разиграла из равнините южно от Мраколес и била наричана Битката в равнините; че армията му била спасена от пълно унищожение само благодарение на защитата, ръководена от Мархари, потомък на Видугавия. Също така тук е казано по-ясно, че именно след Битката в равнините потомците на Северняците получили името Еотеод и се превърнали в отделен народ, живеещ из Андуинската долина между Равноскал и Перуникови поля.
180
Бел.9: Дядо му Телумехтар завладял Умбар и прекършил мощта на корсарите, а народите от Харад по онова време били потънали във войни и междуособици. (Бележка на автора.)
Телумехтар Умбардакил превзема Умбар през 1810 г.
181
Бел.10: Големите западни завои на Андуин източно от гората Ветроклин; виж Приложение В към „Историята на Галадриел и Келеборн“.
182
Бел.11: За думата
183
Бел.12: Този разказ е много по-пълен от краткото резюме в Приложение А към „Властелинът на Пръстените“: „Калимехтар, син на Нармакил Втори, подпомогнат от бунт в Рованион, отмъстил за баща си със славна победа над източните пришълци в Дагорлад през 1899 г. и за известно време опасността била предотвратена“.
184
Бел.13: Названието Горски Теснини навярно се отнася до тесния „пояс“ на Мраколес откъм юг, оформен от Източната Щърбина (виж Бележка 3).
185
Бел.14: Правилно. Защото една атака откъм Близък Харад — ако не разполагала с помощ от Умбар, каквато по онова време не можело да има — щяла да бъде удържана много по-лесно по тези места. Врагът не можел да прекоси Андуин, а в движението си на север трябвало да мине през тясната област между реката и планините. (Бележка на автора.)
186
Бел.15: На едно отделно листче към текста е отбелязано, че по онова време Моранон все още се намирал под контрола на Гондор и в двете Стражеви кули източно и западно от него (Зъберни кули) имало караул. Древният път през Итилиен още можел да се използва до Моранон; там се кръстосвал с други два пътя, единият от които отивал на север към Дагорлад, а другият продължавал на изток покрай Еред Литуи. [Тези два пътя не се отбелязани на картите към „Властелинът на Пръстените“.] Източният път привършвал на север от Барад-дур; в древността той така и не бил построен докрай, а по време на описаните събития бил отдавна занемарен. Въпреки това първите му петдесетина мили са помогнали много за бързото приближаване на Колесарите.
187
Бел.16: Историците предполагат, че това е бил същият хълм, върху който крал Елесар влязъл в последната битка срещу Саурон, с която завършила Третата епоха. Но дори да е така, по онова време ниската естествена могилка все още не е била превърната от орките в истински хълм, тъй че не можела да възпре конната атака. (Бележка на автора.)
Става дума за онзи откъс от „Властелинът на Пръстените“, в който се казва: „Арагорн разположи войската си в най-добрата позиция, която можеше да избере; изтеглиха се на два високи хълма от обгорени камъни и пръст, които орките бяха струпали в дългогодишен тежък труд“ и по-късно се уточнява, че върху единия хълм застават Арагорн и Гандалф, а върху другия се развяват знамената на Рохан и Дол Амрот.
