Недовършени предания

188

Бел.17: За присъствието на Адрахил от Дол Амрот виж Бележка 39.

189

Бел.18: Старата родина — в Андуинската долина между Равноскал и Перуникови поля.

190

Бел.19: Причината за това преселение на Еотеода е посочена в Приложение А към „Властелинът на Пръстените“: „[Прадедите на Еорл] най-силно обичали равнините, конете и буйната езда, ала по онова време из Андуинската долина имало твърде много народ, а и вече падала тежката сянка на Дол Гулдур; затуй когато узнали за падането на краля-магьосник [през 1975 г.], те подирили нови простори из Севера и прогонили последните люде от Ангмар към източния край на Планините. Ала по времето на Еорловия баща Леод народът им се разраснал и вече му ставало тясно по тия земи“. Преселението на Еотеода било предвождано от някой си Фрумгар; в „Разказ за годините“ се посочва, че е започнало през 1977 г.

191

Бел.20: Макар и неназовани, тези две реки са отбелязани върху картата към „Властелинът на Пръстените“. Според нея Сивоструй е имал два по-малки притока.

192

Бел.21: Тревожният мир е траял от 2063 до 2460 г., докато Саурон отсъствал от Дол Гулдур.

193

Бел.22: За укрепленията край Андуин виж в „Северняците и Колесарите“, а за Плитчините в Приложение В към „Историята на Галадриел и Келеборн“.

194

Бел.23: Няколко страници по-горе има пасаж, който създава впечатлението, че Северняците са напуснали земите източно от Мраколес след Дагорладската победа на Калимехтар над Колесарите през 1899 г.

195

Бел.24: С това име гондорците наричали по онова време вражеските племена; названието е от простонародния говор и има смесен произход от Западняшкото балк, тоест „ужасен“ и Синдаринското хот — „орда“. Най-често се употребявало за орките, но било прилагано и спрямо други племена. (Бележка на автора.)

Виж също така обяснението на думата хот в Приложението към „Силмарилион“.

196

Бел.25: На печата били изобразени три звезди и под тях буквите Р-НД-Р, означаващи арандур, тоест „наместник“ (буквално „кралски служител“). (Бележка на автора.)

197

Бел.26: Премълчал другата си мисъл: вече знаел, че людете от Еотеода били неспокойни, понеже смятали северните си владения за твърде тесни и неплодородни, та се питали где да намерят нови земи за растящия си народ. (Бележка на автора.)

198

Бел.27: Името му се запомнило в песента „Рохон Метестел“ („Конникът на Последната надежда“) като Борондир Удалраф (Борондир Безстременния), защото на връщане с еохера препускал отдясно на Еорл, пръв прекосил Липосвет и си пробил път през враговете, за да помогне на Кирион. Отбранявайки своя владетел, той загинал в Полето на Келебрант за велика скръб на Гондор и Еотеода и тялото му било положено в една от гробниците на Светилището в Минас Тирит. (Бележка на автора.)

199

Бел.28: Конят на Еорл. В приложение А към „Властелинът на Пръстените“ се казва, че Еорловият баща Леод бил укротител на диви коне и загинал падайки от Фелароф, когато се опитал да го обязди. След това Еорл повелил на жребеца да плати кръвнина за баща му като се откаже навеки от свободата си; и Фелароф се покорил, но не позволявал да го възсяда друг освен Еорл. Той разбирал човешкото слово и не отстъпвал на хората по дълголетие, което предал и на своите потомци, меарасите, „що не носели никого освен краля на Пределите и синовете му чак до времето на Сенкогрив“. Фелароф е дума от англосаксонския поетичен речник, макар да не се среща в нито едно съхранено произведение, и означава „много храбър“, „много силен“.

200

Бел.29: Между Липосвет и Плитчините. (Бележка на автора.)

Това определено противоречи на казаното в Приложение В към „Историята на Галадриел и Келеборн“, където става дума за „двата западни завоя, известни като Северна и Южна плитчина“, като река Липосвет се влива в северния им край.

201

Бел.30: За девет дни били изминали над петстотин мили по права линия, а в действителност разстоянието навярно надхвърляло шестстотин мили. Макар че по източния бряг на Андуин нямало сериозни природни препятствия, тамошните земи били запустели и рядко се намирали пътища или пътеки; само на отделни кратки участъци войската би могла да се движи по-бързо, а бойците трябвало да пазят силите си и да щадят конете, тъй като очаквали да влязат в бой веднага, щом наближат Плитчините. (Бележка на автора.)

202

Бел.31: Халифириен се споменава на два пъти във „Властелинът на Пръстените“. В „Завръщането на краля“ (книга 5, глава 1) Пипин препуска заедно с Гандалф към Минас Тирит и когато се провиква, че вижда