меча, който Саерос изпуснал и казал:
— Саерос, чака те дълъг бяг, та одеждите само ще пречат; стигат ти и косите.
После изведнъж го повалил, смъкнал му дрехите и Саерос се изплашил, усещайки силата на Турин. Но Турин го оставил да се изправи и викнал:
— Бягай! И ако не си по-бърз от елен, с меча ще те подкарвам изотзад.
С диви вопли за помощ хукнал Саерос из пущинака; а Турин тичал подире му като хрътка, та накъдето и да свърнел, все усещал отзад острието на меча.
Воплите на Саерос привлекли мнозина към тая гонитба и те се втурнали подир двамата, ала само най- бързите не изостанали. Най-отпред тичал Маблунг и смут го обземал, защото макар да не одобрявал снощните подигравки, спомнял си поговорката: „зло, събудено призори, до вечерта се превръща в Морготова радост“; а освен туй елфите смятали за непочтено да посрамват когото и да било без съд и присъда. Никой не знаел тогава, че Саерос пръв нападнал Турин и искал да го погуби.
— Спри, Турин, спри! — провикнал се той. — Туй е оркско дело сред горските дебри!
Ала Турин отвърнал:
— Оркско дело сред дебрите за оркски слова в чертога!
И пак се втурнал подир Маедрос; а онзи вече не се надявал на помощ и като мислел, че смъртта го гони по петите, тичал слепешком напред, додето стигнал ръба на дълбока клисура между скалите, по която течал един приток на Есгалдуин, а отсрещният бряг бил далече дори за еленов скок. Обзет от ужас, опитал Саерос да я прескочи; но не успял да се закрепи на другия бряг и с крясък рухнал назад, та загинал върху голяма скала сред потока. Тъй свършил животът му в Дориат; и дълго щял да го държи Мандос в чертозите си.
Взрял се Турин надолу към бездиханното тяло насред потока и си помислил: „Нещастен глупец! Оттук нататък щях да го пусна да се завърне в Менегрот. А сега ме очерни с вина незаслужена“. Обърнал се с мрачен взор към Маблунг и другите, що наближили и спрели до него на ръба. Подир дълго мълчание Маблунг продумал:
— Уви! Ела сега с нас, Турин, защото в такова дело сам кралят трябва да отсъди.
Но Турин възразил:
— Ако кралят съдеше справедливо, би ме обявил за невинен. Ала не беше ли този тук негов съветник? Може ли справедлив крал да си избере приятел с лукаво сърце? Отхвърлям както законите, тъй и присъдата му.
— Не са мъдри тия слова — рекъл Маблунг, макар че от сърце съжалявал Турин. — Нима ще станеш доброволен изгнаник? Моля те да се завърнеш с мен като приятел. Има и други свидетели. Когато кралят узнае истината, навярно ще ти прости.
Но на Турин му били омръзнали елфическите чертози, а се боял, че може да го затворят; затуй рекъл на Маблунг:
— Отхвърлям молбата ти. Не искам от крал Тингол прошка за каквото и да било; и сега отивам там, където властта му не ще ме достигне. Имате само два избора: да ме пуснете или да ме убиете, ако такъв е законът ви. Защото сте малцина, за да ме хванете жив.
По погледа му разбрали, че казва истината и го оставили да си върви; а Маблунг промълвил:
— Стига ни и една гибел.
— Не съм я желал, но и не скърбя за нея — отвърнал Турин. — Нека Мандос му отсъди каквото е заслужил; и ако някога пак се завърне в земите на живите, дано да бъде по-мъдър. Сбогом!
— Щом това желаеш, върви си с мир! — рекъл Маблунг. — Ала тръгнеш ли, не се надявам на добро. Сянка е легнала на сърцето ти. Дано при следващата ни среща не се окаже по-мрачна.
Вместо отговор Турин им обърнал гръб и се отправил незнайно накъде.
Разказват, че когато Турин не се завърнал към северните предели на Дориат и нямало вести от него, сам Белег Крепколък отишъл в Менегрот да го дири; и с натежало сърце узнал що е сторил Турин и как е избягал. Не след дълго Тингол и Мелиан се завърнали в чертога, понеже лятото отминавало; а когато узнал какво се е случило, кралят веднага отишъл в тронната зала на Менегрот и сбрал всички свои съветници и благородниците от Дориат.
Всичко било проучено и разказано най-подробно, чак до прощалните слова на Турин; накрая Тингол въздъхнал и рекъл:
— Уви! Как се е прокраднала тази сянка в моето кралство? Смятах Саерос за верен и мъдър; ала да беше жив, щеше да познае гнева ми, понеже злонамерен е бил присмехът му и смятам него за отговорен във всичко станало край трапезата. Дотук Турин има моята прошка. Ала посрамването на Саерос и гонитбата до смърт са още по-черни деяния, тъй че не мога да ги отмина с лека ръка. Те издават жестоко и горделиво сърце. — Тук Тингол дълго мълчал и най-сетне изрекъл със скръб: — Неблагодарен храненик е той и прекомерно надменен за човешката си участ. Как да приютя оногова, що презира мен и моя закон, как да му простя, ако не се разкайва? Затуй ще прокудя Турин, син Хуринов, от Дориатското кралство. Ако пожелае да влезе, нека бъде доведен на съд при мен; и вече не е мой син додето не помоли за прошка в нозете ми. Ако някой тук смята това за несправедливо, нека говори.
Тогава в залата настанала тишина и Тингол вдигнал ръка да обяви присъдата за произнесена. Но в този момент Белег дотичал отвън и се провикнал:
— Господарю, мога ли да говоря?
— Късно идваш — рекъл Тингол. — Не беше ли поканен заедно с другите?
— Тъй е, господарю — отвърнал Белег, — ала се забавих; търсех някого. Най-сетне водя свидетел, когото трябва да изслушаме преди присъдата.
— Бях призовал всички, що имат нещо да кажат — рекъл кралят. — Какво би могло да промени словата на ония, които изслушах досега?
— Сам ще решиш като го чуеш — казал Белег. — Изпълни тази моя молба, ако съм заслужил благоволението ти.
— Заради теб ще я изпълня — рекъл Тингол.
Тогава Белег излязъл и довел за ръка девойката Нелас, която живеела из горите и никога не идвала в Менегрот; а тя се стъписала от грамадната колонна зала с каменен свод и от множеството очи, вперени в нея. И когато Тингол й повелил да говори, рекла:
— Господарю, аз седях на едно дърво…
Ала след туй се запънала от трепет пред краля и не могла да изрече нищо повече. А той се усмихнал и казал:
— И други са вършили същото, но не са считали за потребно да ми разкажат.
— Тъй е — отвърнала тя, окуражена от неговата усмивка. — Дори самата Лутиен! През онова утро си мислех за нея и за човека Берен.
Нищо не казал Тингол, само престанал да се усмихва и зачакал Нелас да продължи.
— Защото Турин ми напомня за Берен — изрекла тя най-сетне. — Чувала съм, че били сродници и туй личало, ако се вгледаш по-близо.
Не изтърпял Тингол и я прекъснал:
— Може и тъй да е. Ала Турин, син Хуринов, стори презряно дело и вече не ще го виждаш, та да обсъждаш родословието му. Защото сега ще изрека присъдата.
— Повелителю! — викнала тя. — Изтърпи още малко и ме остави преди туй да довърша. Седях на едно дърво, за да зърна Турин докато минава по пътя; и видях как Саерос изскочи от гората с щит и меч, та го нападна изневиделица.
При тази вест из залата се надигнал ропот; и кралят вдигнал десница с такива слова:
— По-сериозно свидетелство носиш, отколкото очаквах. Внимавай какво изричаш; защото тук се решава човешка съдба.
— Тъй рече и Белег — отвърнала тя — и само затуй се осмелих да дойда тук, та Турин да не бъде осъден несправедливо. Той е храбър, но и милостив. Двамата се сражаваха, господарю, додето Турин отне на Саерос щита и меча; ала не го съсече. Затуй не вярвам, че е желал смъртта му. А ако и да посрами Саерос, то срамът беше заслужен.
— Тук аз отсъждам — рекъл Тингол. — Ала онуй, що казваш, ще ме ръководи. — После разпитал Нелас най-подробно; накрая се обърнал към Маблунг и продумал: — Странно, че Турин не ти е разказал
