По-нататък всичко се развива мълниеносно и трагично. Аспарухов е направил енергичен опит да предотврати неизбежното — данните говорят, че алфата е оставила следи от своите гуми цели 30 метра. Напразно! Ударът е страшен, предната част на купето се удря в резервоара на камиона. Върху колата плисва бензин и се възпламенява. Спортната кола СГ 9999 гори като факла. Никой, нито шофьорът на самосвала, нито пристигналите с други коли хора не успяват да помогнат. Това става на 52-ия километър от София, в 11 часа на 30 юни 1971 …
Така трагично и нелепо загина заедно със своя съиграч и другар Никола Котков заслужилият майстор на спорта Георги Аспарухов.
Едва беше навършил 28 години.
Послеслов
Ако беше жив, Георги Аспарухов може би сам щеше да разкаже своя живот, да ни поведе по своя път на състезател. И сигурно той много по-добре от нас щеше да се представи и сподели онези вълнения, които съпътствуват играта с кожената топка и разтърсват издъно сърцата на милионите нейни почитатели. Впрочем такова едно автоповествование е било замислено още в годините на неговата най-голяма слава. Доцент Иван Попов, тогавашен директор на издателство „Народна младеж“ и негов личен приятел, ни напомни за този случай: „Предложихме му такава идея с условието, че ще му помага някой писател. Съгласи се. Дори седнахме и изработихме плана. И тъкмо да се захванем за работа, той дойде в издателството и отсече: «Отказвам се! Не е удобно и правилно да се издаде книга за мене. Има и други добри, и по-добри футболисти. На пример Якимов. Защо да не се започне с него? Та той е несравним майстор. Има всичко — техника, виждане, импровизации.» И се отказа, идеята пропадна.“
Когато прегледахме още веднъж написаното, изведнъж забелязахме колко много имена на футболисти и треньори са вплетени в разказа за Гунди. Иначе и не можеше да бъде. Аспарухов беше рожба на едно поколение, на едно динамично време. Беше свързан с това поколение и с това време. Без тях той не би бил това, което е, не би бил Гунди!
Странно нещо е животът! Сега пишем за него, разговаряме за него. А го няма. Много рано го изтръгна смъртта от нас — толкова рано, че е страшно да си помисли човек. Но пишем и разговаряме за този спортист, сякаш е жив и пред очите ни. Другояче не може да бъде. Как да го забравим! Колко добре и силно го каза писателят Банчо Банов в своя великолепен очерк:
„Присъствието му въпреки всичко винаги ще се чувствува и усеща, когато сме на стадиона и се взираме в младите, за да открием него. Заслужилият майстор на спорта, комунистът Георги Аспарухов, е и в днешния ден големият критерий, по който мерим майсторството, съдим за високите спортни и нравствени добродетели, изграждаме в съзнанието си образа на човека и състезателя, който е синоним на онова победно и голямо дело, към което сме се устремили всички.“
Другите за него
Доцент Венцислав Ангелов: „Атакуването на вратата при скок с глава е сериозно оръжие в нападателната тактика. За това се използуват добре насочени високи топки, където се завързват ожесточени двубои за непосредствен обстрел на вратата. Образци в това отношение в световен мащаб са Зелер, Торес, Алберт, Аспарухов…“
Георги Пачеджиев, заслужил треньор: „Що се отнася до пример на индивидуално майсторство, трябва да посочим Аспарухов, който търси оригиналното, рационалното и полезно за отбора разрешение в най- трудните моменти.“
Пламен Чаров, артист: „Аспарухов е играчът, събрал обичта на много приятели на любимия спорт. Той е забележително явление в българския футбол, истински артист на зелената сцена.“
Симеон Симеонов, заслужил майстор на спорта: „Винаги, когато Гунди е бил в редовете на националния отбор, сме излизали на терена с по-голямо самочувствие.
Георги Найденов, заслужил майстор на спорта, сега покойник: «Той беше душата на колектива в националния отбор. Преди решителни битки се шегуваше, смееше се и това правеше не само, защото такъв бе характерът му, а защото негласно искаше да настрои и останалите към по-добро и оптимистично настроение.»
Димитър Пенев, заслужил майстор на спорта: «За мене двубоите с Аспарухов бяха истински празник — За тях се готвех отдалече. И винаги водехме много оспорвана, но изключително спортсменска борба, в която понякога никой не надделяваше, но се харесваше много на зрителите и получаваше висока оценка в коментарите на спортните журналисти. Да имаш за съперник Аспарухов, беше истинско удоволствие, а и не беше срамно да те надиграе такъв голям майстор. Сам: но името му бе достатъчно, за да вложиш в играта всичко, номер на който си способен.»
Александър Шаламанов, заслужил майстор на спорта: «Неговото майсторство е било винаги пример за мене. А какъв прекрасен приятел и другар беше той!»
Динко Дерменджиев, заслужил майстор на спорта: «Играл съм срещу много от най-добрите футболисти в света и имам основание да твърдя, че Аспарухов не отстъпваше на никой от тях. Дори в някои отношения стоеше и по-високо — такъв централен нападател, който може да бъде и организатор на атаката, и безупречен стрелец, който еднакво действува и с двата крака, който да играе така с глава. Той съчетаваше също рядко явление — куп футболни качества: бързина, удар, остроумие, техника, виждане. Внасяше винаги нещо ново.»“
В. „Юманите“ (Франция): „Този прекрасен атлет и коректен играч е отличен техник и притежава драгоценното чувство за колективизъм.“
Риера, треньор на Чили през 1962 г.: „От българите най-много ми хареса Аспарухов, който е играч с голямо бъдеще.“
В. „Ла национале“ (Италия): „Българите в лицето на Аспарухов разполагат с един играч от голяма международна класа. Англия ще има щастието да го види на финалите на световното първенство.“
Нерео Роко, треньор на „Милан“ (Италия): „Аспарухов е център-нападател на моите мечти. Бих дал много, за да го имам в своя отбор, защото е много голям футболист. Моят Розато не можа да се справи със снажния и изкусен българин.“
Хеленио Херера, треньор на „Интер“ (Италия): „Между българите висока оценка заслужава централният нападател Аспарухов. За него бях чувал хубави неща, но сега можах да се убедя с очите си.“
Алдо Бардели, журналист от „Стадио“ (Италия): „Аспарухов е фамозен!“
В. Сантос, журналист във в. „А. Бола“ (Португалия): „Върху фона на техниката изпъкна най-много Аспарухов.“
Гжегош Александрович, международен футболен съдия от Полша: „У вас Гунди се радва на същата популярност, каквато у нас Любански. Аспарухов е добре известен и в Полша.“
Джулио Панца, директор на „Туто спорт“ (Италия): „Аспарухов често бива оставян от съиграчите си напред изолиран, но овладял топката, той става опасен и сам.“
Валкареджи треньор на Италия през 1966 г.: „Днес всички търсят високи нападатели, главно за игра с глава в наказателното поле на противника. Така следва да си обясним утвърждаването на нападатели от рода на Хърст, Хънт. Рива, Банишевски, Аспарухов…“
Анжей Жентара, полски журналист: „Аспарухов е играч с висококачествена марка. Това той доказа и с гола, който вкара на холандците.“
В. „Дейли Експрес“ (Англия): „Голът на мача, един гол, достоен да влезе в галерията на най-големите моменти на «Уембли», беше отбелязан по виртуозен начин от Аспарухов.“
В. „Ил Темпо“ (Ит.): „Българите търсеха «гола на надеждата». Но те имаха само един човек, който можеше да го направи — Аспарухов.“
В. „О газета Експоритива“ (Сао Пауло — Бразилия): „Нападение, съставено от Аспарухов, Попов, Якимов и Бонев, може да бъде спряно само от… полицията.“
В. „Фусбалвохе“ (ГДР): „Аспарухов очарова «Уембли»… От центъра той надигра Лаубоун, после спечели още една схватка и се втурна в силен 30-метров спринт към английската врата. Той «промуши» излезлия да го пресрещне Уест с един великолепен точен удар.“
