ние не сме за продан. У нас си ни е много добре!»“
И на други места бяха предлагали на талантливия български футболист да остане да играе зад граница, но той винаги прекъсваше подобни разговори още в началото им: „Излишно е да говорим!“
Любовта към родината и патриотизмът му сякаш преливаха от сърцето. Беше истински възпитаник на Димитровския комсомол. Заслужи високото доверие заедно със з. м. с. Симеон Симеонов да бъде избран за делегат на XI конгрес на комсомола. В тържествено украсената зала седна заедно със своите връстници от заводи, предприятия, селскостопански кооперативи и учебни заведения, които партията и комсомолът бяха призовали на задълбочен разговор за настоящето и бъдещето.
Спомняме си извадки от неговото интервю за впечатленията му от конгреса:
— Какво ви направи най-силно впечатление?
— Големият ентусиазъм и единството в чувствата, мислите и мечтите на делегатите. Казва се, че в тая зала е събран цветът на нашата димитровска младеж. Това не е празна дума. Сред делегатите видях и се запознах с много младежи с висше образование, специалисти, отлични производственици, научни работници. И те са пратеници на хиляди други младежи. Впечатление ми направи и зрелостта в мислите и съжденията на делегатите — нашата младеж е пораснала много, станала и по-умна, високо съзнателна, уверена в себе си, граждански издигната, способна на смели и славни дела.
— Какви чувства ви вълнуваха като делегат на конгреса?
— Преди всичко се вълнувах от голямата чест да бъда избран за делегат на конгреса. Това аз считам като акт на признание не само към мене, а към всички футболисти. Признание за техния също тежък труд и упоритостта им, за силно развитото чувство да дадат своя принос за прослава на скъпата ни родина. С интерес и задоволство слушах онези думи от доклада на ЦК на ДКМС, които отдават признание на физкултурата и спорта като съществен елемент за общогражданското и патриотичното възпитание на младите хора, за всестранното израстване на младежта.
В комсомола Георги Аспарухов съзряваше като активна, политически будна личност, която добре разбираше проблемите на съвремието и дълга на съвременниците. И на спортното поле даваше всичко от себе си, за да крачи в авангарда на тружениците на новото, социалистическото общество.
Добре разбираше още, че на това общество са нужни високообразовани, знаещи и можещи личности. След като завърши средното си образование, записа да следва задочно Висшия институт за физическа култура и спорт „Г. Димитров“. Уважаваше и ценеше науката, беше си поставил задача да върви в крак и с нея. И не е изключено да сме се простили не само с един отличен футболист, но и с един утрешен специалист в областта на физическата култура и спорта. Защото неговата добре мислеща глава на терена сигурно щеше да мисли и твори не по-зле и извън него.
Голям ден за него беше приемането му в родната Българска комунистическа партия. Тогавашният партиен секретар Любомир Алдев си спомня, че това е станало на 25 септември 1969 година. Той е бил сред избраниците на Ленинския комсомолски набор по случай 100-годишнината от рождението на Ленин заедно със своите съекипници Янко Кирилов, Александър Костов, Бисер Михайлов… Аспарухов е бил дълбоко развълнуван. Не е говорил много, но очите му светели особено. Считал приемането му в редовете на партията като чест, но и като по-голяма отговорност. Вечерта споделил пред близки: „Май ще трябва да се отърся от някои детинщини, празни и несериозни работи. Вече съм комунист!“
Последен гол, последен мач
1971… Започна — както и другите преди нея — с лечение, процедури, специални грижи. И с надежди. Уви! Кой е допускал, че това ще бъде последната година в неговия живот.
Появява се на терена едва на 18 април срещу „Локомотив“ (Пд). „Левски-Спартак“ спечели с 3:2. Но губи за следващите изпитания своя капитан. Нервите на Аспарухов отдавна са опънати до скъсване. И скъсват. Не издържат. Влиза в саморазправа и получава червен картон. За пръв път в цялата си кариера и на спортист, и на спортсмен. Няма да играе и на следващите три мача — такава е последвалата санкция. Затова го виждаме отново в боя чак на 23 май в Ямбол. Играе добре, отбелязва гол. „Левски-Спартак“ побеждава с 2:0. След срещата му връчват възпоменателно флагче за най-коректен състезател. Наред е „Черноморец“ (Бе) — 4:2 в София. И два гола на капитана …
Сетне го виждаме във Велико Търново на 13 юни срещу „Етър“. До 81-та минута — 0:0. Тогава „Левски-Спартак“ получава право на свободен удар. Панов „изсипва“ топката пред вратата на съперника. С мощен отскок над всички там се извисява Аспарухов и с, ефектен удар с глава забива топката в мрежата. После „Етър“ изравнява, но всички след мача коментират чудесния гол с глава. Последен гол …
Следват две поредни срещи с „Марек“ — едната за купата (5:0), другата за шампионата (4:0). Гунди е пак радарът на своя отбор, улучва веднъж гредата с бомбен удар, извежда с прецизни пасове Веселинов и Панов на стрелкови позиции, ловко организира атаките, става съпричастен на почти всички нападения. Като че ли всичко е вече наред — и с играта, и със самочувствието. За да дойде фаталният последен мач, фаталният случай…
… 28 юни. Заключителен шампионатен мач „Левски-Спартак“ — ЦСКА „Септемврийско знаме“. Изходът е вече без значение — на практика и на теория армейският тим си е осигурил титлата. Но в тези двубои и престижът има висока цена. Завързва се динамичен, красив дуел. Аспарухов е отново в стихията си, трудно е да се спрат неговите мощни набези към вратата на съперника. В един момент се освобождава от „пазача“ си Пл. Янков и тръгва напред, но е спънат отзад. Кръвта нахлува в главата на синята деветка, благоразумието е по-слабо от реакцията на нервите. Аспарухов посяга с крак към нарушителя.
Нататък всичко се знае. Бе изгонен от терена. Смутен, забъркан, покрусен, прекоси пистата и се мушна в тунела под главната трибуна. Никой не одобри постъпката му. Не я одобри и самият той още когато напускаше стадиона, осъди себе си и пред комисията по дисциплината при БФФ, която отново го лиши от състезателни права за три срещи.
Но той не можа да изтърпи наказанието си.
В утрото на 30 юни 1971
Утрото на 30 юни 1971 година е ведро. Към 9.30 ч. Аспарухов пристига на стадион „Левски“ в квартал Подуяне. Другарите му са вече в анцузи, подготвят се за поредната тренировка. Капитанът няма да бъде днес с тях, ще пътува за Враца заедно с Никола Котков, където и двамата са поканени да участвуват в юбилейния мач по случай 50-годишнината на тамошния „Ботев“. Винаги отзивчив, той не може да отклони тази покана. Не бива да си помислят хората, че се големее.
И досега мигът на тази раздяла е врязана до болка в паметта на тези, които са изпращали двамата изтъкнати футболисти. И сега като че ли са пред очите им — Аспарухов в тъмносиня спортна блуза, Котков в елегантен костюм и с вратовръзка. Усмихнати, те се вмъкват в бежовата „Алфа Ромео — Джулия ГТ“, след като полагат автографите си върху снимките, които неизменните им поклонници и в тоя ден не пропускат да им поднесат. Колата потегля и само за секунди номерът СГ 9999 изчезва от погледа на изпращачите. Изчезва заедно с пътниците завинаги …
Витиня, станцията. Автоматът отчита бензина, а обслужващата жена в оранжева блузка и синя престилка се взира в тези така познати от многобройните фотографии и от страници те на вестниците образи. Тя и не подозира, че е последният човек, който ги вижда живи, че само след няколко минути тези образи ще се изпепелят. Към колата се приближава непознат мъж, който бърза за някъде и моли да бъде взет. Аспарухов не е от тези, които ще откажат. Подава на продавачката десетлевова банкнота, сяда зад волана и запалва мотора. Жената изтичва, обяснява, че бензинът струва 9,20 лв., иска да върне остатъка. Гунди махва с ръка и дава газ. По-късно, като се знае развръзката по-нататък, неговата майка ще спира с въздишка на тоя момент: „Да беше се проявил като скъперник, та да се забави за тези осемдесет стотинки още една минута.“
Минутка, която щеше да го спаси… Защото по-сетне при злополуката се изяснява, че разстоянието между сблъскването със самосвала и разминаването, измерено във време, е тъкмо една минута.
Автомобилът ловко се измъква от стръмните серпантини, излиза и от последния завой. Но малко по- надолу, на 150– 160 метра от страничния път, идващ от Петрохан, е изскочила товарна кола „ЗИЛ“ с тежко ремарке, преградило фатално асфалтовия път.
