състезателна биография. Грубияните — за щастие — все пак не бяха много, питаеха преди всичко уважение пред таланта му, пред майсторството му. И истинските му спортни съперници приемаха с радост задачата да му противодействуват, готвеха се за дуела с него, стараеха се да бъдат достойни за схватката, очакваха срещата като премиерно представление в своята кариера.
И тези, които влагаха в борбата с него воля срещу воля, умение срещу умение, които отвръщаха на неговото спортсменско поведение с рицарски дух, правеха най-големите си мачове тъкмо в спора с Аспарухов, порастваха дори и когато биваха надигравани от него. Такива ярки спортни личности бяха Шаламанов и Пенев — винаги амбицирани за успех срещу опасната деветка, но никога преднамерено и зложелателно настроени към него. От неговия пример се раждаше и примерът на другите. И бяха съперници на зеленото поле, но големи приятели, другари в живота. И сега те споделят, че двубоите им с Гунди са били и си остават най-силното преживяване в многолетната им игра на домашната сцена. Тези двубои, в които съпричастието в хубавото бе еднакво и от двете страни, бяха празници на футболното изкуство, разкриваха пред очите на зрителите истинската и голяма красота на играта и в двете нейни фази — в нападение и защита.
Аспарухов никога не отвръщаше на грубостта с грубост. Спортсменството сякаш бе в кръвта му, а негов девиз — „Играта да се води честно!“
Още с началните си стъпки в големия футбол той правеше впечатление със своя талант и с изрядното си поведение на терена. Дълбоко ненавиждаше грубиянството, особено удара зад гърба, и всички други нечисти прийоми, към които понякога прибягват някои футболисти в своята безпомощност или пък по „тактически съображения“. Вече имахме възможност да разкажем, че в един период именно тези неприсъщи на играта прийоми го бяха отвърнали от футбола и насочили към волейбола. Неговото чувство за спортсменство не му позволяваше да влиза в разправии с похитителите, дори не даваше вид, че им се сърди. По-скоро им обръщаше гръб и бързаше пръв да напусне местопроизшествието. Ала това също беше презрение и една присъда над грубиянството.
Спомняме си оня момент от мача „Левски“ — „Марек“ през 1965 г., когато навлезе мощно в наказателното поле и вместо да опъне лъка и да стреля, неочаквано падна. В този момент бе под най- близката охрана на двама защитници на съперника. Какво му бяха направили? Някои от трибуните възбудено задюдюкаха. Мнозина бяха готови да се закълнат, че Аспарухов е бил непозволено подкосен и е имало дузпа. Но ето че той сам стана от земята и вдигна ръка, че никой не го е блъснал.
Сам е загубил контрола върху топката. И запалените глави по трибуните се охладиха и млъкнаха.
Същата година на мача „Левски“ — „Локомотив“ (Сф) една топка излезе извън пределите на терена, но не чул съдийския сигнал, Аспарухов продължи да играе с нея. Миг по-късно обаче той спря, вдигна ръка и призна, че топката е била в аут. Като видя това, централният защитник на „Локомотив“ Иван Димитров му изръкопляска. Колко хубава бе тази постъпка от страна и на двамата големи спортисти!
Аспарухов зачиташе правилата и принципите на истинското, благородно спортсменство. Могат да се изредят безброй прояви, които потвърждават това. Вече споменахме, с тях той бе направил впечатление на околните, още преди да блесне с пълна сила футболният му талант. Сега, когато разлистваме старите течения на вестниците, натъкваме се на една анкета от 1963 година на тема: „Кои са най-коректните играчи в «А» РФГ?“ И срещаме неговото име неизменно сред първите. Ем. Михайлов (аптекар) го поставил на първо място, В. Добрев (журналист) — също на първо, Ем. Стоянов (говорител) на Радио София) — на второ…
Такива хора, и спортисти уважават всички. И него еднакво уважаваха и своите, и съперниците. При нередките контузии, които получаваше, и когато трябваше да пази леглото, едни от първите, които го посещаваха, бяха Якимов, Шаламанов, Ив. Димитров …
Имаше много отличия — купи, медали, грамоти. Но особено много ценеше онази купа, която му бе връчена през 1965 г. като спортсмен N1 между футболистите от цялата страна.
И винаги се стремеше да бъде достоен за нея.
Извън футболното поле
Нека за момент си отдъхнем от това непрестанно състезателно напрежение, от мачовете, които следваха като на конвейер един след друг, и се пренесем за малко в един друг свят на нашия герой. Защото читателят с право ще запита: та нима животът на Аспарухов е бил свързан само с футбола?
Съвсем не. Той имаше разностранни интереси. Особено го влечаха проявите в областта на културата и изкуството. И въпреки че му оставаше малко време извън футбола, той го оползотворяваше най-пълно. Можеше да се види на всяка премиерна постановка на Сатиричния театър, на концерти на Държавната филхармония… Дружеше с писателя Банчо Банов, с артистите Георги Калоянчев, Любомир Кабакчиев, Нейчо Попов, Никола Анастасов, Сава Хашъмов, Васил Стойчев … Това от негова страна не беше куртоазия, парадно проявление на културните интереси. Напротив, далеч беше от подобен снобизъм.
Веднъж споделяше, че приел поканата да посети едно семейство, в дома на което заварил доста видни представители на културата и изкуството. В първия момент това го зарадвало, защото винаги му е било приятно да общува и разговаря с интересни и умни хора. Ала скоро почувствувал, че мнозина го сочат зад гърба едва ли не с пръст. Дочувал: „Това ли е този нашумял Гунди?“ Почувствувал се едва ли не като рядък екземпляр от зоологическата градина. Разбрал, че домакините го били поканили повече, за да парадират с него. И набързо се измъкнал.
Повече му се нравеха със своята искреност и прямота в отношенията си хора като народния артист Георги Калоянчев, който, като го видеше, шеговито му подхвърляше отдалече:
— Хей, да знаеш, голяма работа сме ние Георгевците! Абе от кал да си, ама Георги да си.
Ето и едно интервю на Аспарухов, което разкрива интересите му към книгите, музиката, изкуството:
— Какъв е за вас образецът на съвременния футболист?
— Всестранно развит човек.
— Обичате ли да четете книги?
— Много. Ние спортистите може би четем много повече, отколкото някои предполагат. Особено когато се подготвяме за състезание, най-честото нещо, което може да се види в часовете на почивка, е книгата в ръцете ни. Като тръгваме за лагершкола наред с екипа в саковете поставяме обезателно и една-две книги.
— Какви книги обичате?
— За сега най-вече ония, които те оставят да се откъснеш от себе си и да се пренесеш другаде.
— А кои наши театри предпочитате?
— Сатиричния и Театъра за младежта. В последно време ярко впечатление ми направи „Суматоха“ на Йордан Радичков. С удоволствие слушам и концертите на Софийската държавна филхармония.
Обичащ силно положителните герои, по-късно той сам послужи за прототип на един от тях в романа на Атанас Мандаджиев „Нападателят“, излязъл през 1972 година. Веднъж Мандаджиев, с когото бяхме колеги, ни покани у дома си и ни зачете своя ръкопис, след което ни каза: „Не крия, че за прототип съм избрал Аспарухов. Вие го познавате добре, казвайте сега случил ли съм?“ Героят на Мандаджиев с всичките разбираеми отклонения ни се стори далеч от действителността, та спонтанно реагирахме: „Не, това не е Гунди!“ Струва ни се, че писателят до голяма степен се вслуша в направените по-нататък от нас критични бележки и поправи доста неща. И най-важното, никъде не спомена в книгата, кой е прототип на неговия герой.
Комсомолец, комунист, верен син на родината
Завеждащият отдел „Пропаганда и агитация“ при ЦС на БСФС Алекси Младенов си спомня:
„През пролетта на 1966 г. бях с отбора на «Левски» в Турция. С нас непрестанно беше и Зоглу бей, един от най-богатите хора на страната и меценат на един от местните футболни отбори. Той непрестанно сипеше комплименти към Аспарухов, обграждаше го с особено внимание и току подхвърляше отначало уж на шега: «Ех, да го имам в моя отбор!» След няколко дни неговата настойчивост започна да взема по-конкретни проявления. Официално предложи на ръководството, а и лично на Аспарухов доста кръгличка сума, която увеличаваше от ден на ден, за да остане Аспарухов да играе в Турция. Гунди в началото се шегуваше: «Ниско ме оценявате, качвай, качвай цената още!» Но накрая всичко това му омръзна. «Слушай, Зоглу бей,
