Позитронният човек

— Ако сте бил, щяхте да знаете. Е, сега ще бъдете. Ако упорствате в тази кампания да ви обявят за човек, ще бъдете очернен така, че и аз, и вие бихме сметнали това за недостойно, но милиони хора ще повярват на всяка дума. Мистър Мартин, приемете един съвет от мен. Примирете се със сегашните си условия на живот. Да направите каквото искате би било твърде голяма глупост.

— Така ли мислите?

— Да. Така мисля.

Чи Ли-Синг стана от креслото зад бюрото, отиде до прозореца и застана с гръб към Ендрю. В кабинета нахлуваше ослепителна светлина и ясно очертаваше силуета й. От мястото, където седеше Ендрю, голото тяло под блещукащата пластмасова обвивка приличаше почти на детско. Или на кукла.

Погледа мълчаливо Ли-Синг, после я попита:

— Ако реша да се боря за положението си на човек, въпреки всичко казано от вас, ще бъдете ли на моя страна?

Тя продължи да гледа през прозореца. Ендрю се взираше в лъскавата, дълга черна коса, крехките рамене, изящните ръце. Тя наистина прилича на кукла, каза си той. Но ясно съзнаваше, че нямаше нищо кукленско в председателката на Комитета по наука и технология в Световното законодателно събрание. Под привидно уязвимата външност се криеше сила.

След малко тя проговори:

— Да, ще бъда.

— Благодаря.

— … докогато е възможно — гладко продължи Ли-Синг. — Но сте длъжен да разберете — ако в който и да е момент позицията във ваша полза застраши политическата ми кариера достатъчно сериозно, може и да ви изоставя по принуда, тъй като това не е въпрос засягащ основите на моите схващания. Опитвам се да ви кажа, мистър Мартин, че ви съчувствам, че ме натъжава положението, в което се намирате, но не смятам да провалям политическото си бъдеще заради вас. Старая се да бъда максимално откровена.

— Благодарен съм ви за това и не мога да искам повече.

— Имате ли намерение да се борите?

— Да. Да, имам. Ще се боря докрай, каквито и да са последствията. И ще разчитам на помощта ви, но само доколкото можете да ми я дадете.

20

Борбата не тръгна към пряк сблъсък. Ендрю бе подсказал на Саймън де Лонг стратегията и се съгласи с избраната за осъществяването й тактика. Обмисленото професионално мнение на де Лонг беше, че кампанията се очертава като обиколна и бавна. Де Лонг го посъветва да прояви търпение.

— Като си помисля, сигурно имам безкрайни резерви от това качество — мрачно промърмори Ендрю.

„Файнголд и Чарни“ се впуснаха в действия за стесняване и ограничаване на бойното поле.

Някой си Роджър Хенеси от Сан Франциско, с присадено преди седем години протезиращо сърце, осигуряваше на „Файнголд и Чарни“ роботи за почистването и поддръжката съгласно договор, сключен още по времето на Пол Чарни. Внезапно „Файнголд и Чарни“ спряха изплащането на сметките, получени от Хенеси. Отношенията им бяха добри и продължаваха твърде много години, затова известно време Хенеси не каза нищо. Но когато се натрупаха неплатени сметки за пет месеца, Хенеси вече намери повод да мине през офиса на „Файнголд и Чарни“, за да си поприказва със Саймън де Лонг.

— Саймън, сигурен съм, че ти нищо не знаеш за случая, но напоследък нещо се е объркало в счетоводните ви операции. Искам да кажа, моите платежни си стоят открити тук още от декември, а пък вече наближава юни и…

— Знам.

— … не прилича на „Файнголд и Чарни“ да зарязват така сметки… — Хенеси се запъна и примига. — Какво каза? Ти си знаел, Саймън?

— Да. Всъщност сметките останаха неплатени по мои преки указания.

Хенеси още примигваше изумено:

— Май слухът ми вече не е наред. Или ти си изкуфял, Саймън. Наистина ли ми казваш, че съзнателно задържаш плащането?

— Да.

— Но защо, за Бога?

— Защото не искаме да ти платим.

— Какво означава това — не сте искали да ми платите? Саймън, ти знаеш ли от колко години моите роботи чистят този офис? И през цялото време имал ли си и най-дребния повод да се оплачеш от качеството на работата?

— Никога. Възнамеряваме да ползваме услугите ти както преди. Но вече няма да ти плащаме, Роджър.

Хенеси се почеса по темето и зяпна Де Лонг.

— Съвсем си се побъркал, а? Седиш си тук спокойно и ми дрънкаш врели-некипели! Хем знаеш, че това са празни приказки, защо се напъваш да ми ги разправяш? Какво ти става бе, човече? В името на Бога и зелената Земя, как можеш да плещиш такива побъркани истории?

Де Лонг се усмихна.

— Има основателна причина.

— И каква ли ще е тя, ако смея да попитам?

— Няма да ти плащаме, защото не сме длъжни. Решихме, че договорът ти с нас е невалиден и отсега твоите роботи ще работят тук безплатно, ако въобще работят при нас. Това е, Роджър. Ако не ти харесва, подай иск в съда срещу нас.

— Какво? Какво? — От устата на Хенеси пръснаха слюнки. — Ама тази работа става още по-сбъркана. Щели да работят безплатно, а? И ще спирате плащането? Ей, хора, вие тук сте адвокати! Как си позволявате да дрънкате такива щуротии? Договорът бил невалиден, значи? О небеса, че защо?

— Защото ти си робот, Роджър. Само един робот в света има право да сключва взаимно обвързващи договори и това е Ендрю Мартин. Вие останалите не сте свободни роботи и нямате никакво законно право да налагате…

Хенеси стана яркочервен и се надигна от креслото.

— Я спри за малко, проклет слабоумнико! Спри ти казвам! Какво каза? Робот ли? Аз? Е, сега вече знам, че си изкукал! — Хенеси яростно раздърпа украсения си пояс и откри обраслия си с косми гръден кош. — Такъв ли е един робот в гърдите, човече? Такъв ли е? Такъв ли е, а? — Хенеси стисна с пръсти изобилната си плът. — Саймън, това месо на робот ли е? По дяволите, хич не разбирам какво става, но ти казвам — ако си мислиш, че ще си седиш тук и ще ме правиш за смях заради някакво сбъркано удоволствие, ще ви съдя, хора, така да бъде, ще ви съдя до посиняване оттук до Марс и обратно, Господ ми е свидетел, и ще се погрижа да ви…

Де Лонг се смееше гръмко.

Хенеси спря, сякаш се блъсна в стена и попита с леден глас:

— От какво ти е толкова дяволски смешно, Саймън?

— Съжалявам. Не биваше да се смея. Дължа ти огромно извинение, защото позволих да стигнем твърде далеч.

— И аз така си мисля. Не съм и подозирал, че адвокатите имат много чувство за хумор, ама такава тъпа шега…

— Обаче не е шега. Наистина няма да ти платим сметките, Роджър. И наистина искаме да ни завлечеш в съда. И нашият довод наистина ще бъде, че ти си робот и следователно е съвсем законно да плюем на договора си с тебе. И ще защитаваме тази позиция с всичко, на което сме способни.

— Значи така?

— Но нашата най-голяма надежда и наше намерение — продължи Де Лонг, — е да загубим делото. Щом