това стане, ти не само ще получиш всички изостанали плащания, но ще платим и натрупалите се лихви и дори съдебните разноски. И мога да ти кажа, но между нас да си остане, че за тебе ще има и значителни допълнителни обезщетения, за да ти компенсираме всякакви неприятности, причинени от това дело.
Хенеси си нагласи пояса и седна отново. Пак примига и поклати глава. Вгледа се мълчаливо в Де Лонг и съчувствено прошепна:
— Най-искрено съжалявам за проблемите ти, Саймън. Значи си полудял окончателно. Колко жалко.
— Ни най-малко. С ума си съм както винаги.
— Аха. Така ли мислиш?
— Абсолютно.
— В такъв случай, имаш ли нещо против да ми кажеш за какво е всичко това?
— Боя се, че не е редно да ти разкривам това преди делото. Но ще ти кажа, Роджър, че имаме основателна причина. Ще ти стане ясно след време и аз се надявам да ни помогнеш, макар и на тъмно, така да се каже, заради нашето отдавнашно познанство. Искаме да участваш заедно с нас в пиесата, Роджър, а после ще ти се отблагодарим както се полага.
Хенеси кимна. Като че му поолекна малко.
— Значи е някакъв трик, а?
— Може и така да се нарече.
— Но няма да ми кажеш какво става?
— Не. Не сега. Ще замирише, че те включваме в заговор.
— Но ти
Де Лонг се ухили.
— Нима? Ние само отказваме да платим твоите сметки. Играй с нас, Роджър. Няма да съжаляваш. Обещавам ти.
— Добре… — намусено промърмори Хенеси.
И сметките му все така си стояха неплатени. След още три месеца Хенеси по подходящ начин уведоми „Файнголд и Чарни“, че вече не е в състояние да извършва услуги за тях. Той прекрати договора и подаде иск за неплатени суми. „Файнголд и Чарни“ уредиха временно с други почистването на офиса и уведомиха съда, че са готови да защитават позицията си.
Когато се гледаше делото „Хенеси“ срещу „Файнголд и Чарни“, един от младшите партньори се яви да пледира в съда. Той просто обясни, че понеже може да се докаже определението на Роджър Хенеси като робот, а не като човешко същество, „Файнголд и Чарни“ не се смятат за задължени да продължат спазването на договора и едностранно са го анулирали.
Роботът Хенеси, продължи адвокатът, пращал своите почистващи роботи още няколко месеца. При новосъздалото се положение, въпреки че „Файнголд и Чарни“ не са искали от него да го прави, не смятали, че му дължат пари, а Хенеси като робот нямал юридическо право да ги принуди да платят. Младшият партньор изтъкна, че роботите нямат нито една от конституционните гаранции, на които се радват човешките същества. В спорове по договори, включващи и роботи, само собствениците им могат да подават искове в съда, не и самите роботи.
— Но моят клиент
— Вашият клиент — отвърна адвокатът от „Файнголд и Чарни“, — преди няколко години е бил снабден с роботизирано протезиращо сърце. Не е ли точен този факт?
— Защо пък, може и така да е. Ще трябва да го попитам. Но възможно ли е да има връзка с…
— Връзката е пряка, уверявам ви. И аз най-почтително моля съда да поиска потвърждение в тази точка.
Съдията погледна към Хенеси.
— Е, мистър Хенеси?
— Вярно, тук вътре тиктака протеза, ама какво?…
Човекът от „Файнголд и Чарни“ обясни:
— Ваша чест, позицията, която защитаваме е следната — присъствието на изкуствен механизъм от този вид в тялото на мистър Хенеси за поддържане на живота му напълно променя неговото юридическо положение. Имаме основания да твърдим, че без този роботизиран компонент в тялото си той вече нямаше да е между живите. Следователно според нас частично протезираният мистър Хенеси е всъщност робот, при това от няколко години, а от това произтича, че всякакви договори, които може да е сключвал като човешко същество, са нищожни от момента на превръщането му в робот.
— Това било значи! — измърмори под носа си Хенеси. — Бре, да ме удавят дано! Казват, че заради сърцето съм станал робот, а? Значи така, а? — Той отметна глава назад и шумно се разсмя.
В съдебната зала се вдигна оглушителен ропот. Съдията тропаше с чукчето си и крещеше, но минути наред никой не го слушаше. Накрая през врявата се чу какво казва. Прекратяваше делото с директна присъда в полза на ищеца. Мистър Роджър Хенеси, който според съда беше несъмнено човек, трябваше да получи изостаналите си плащания, плюс натрупаните лихви, плюс обезщетение.
„Файнголд и Чарни“ обжалваха.
Пред по-високата инстанция дебатите по делото бяха от по-усложнено естество, викаха като свидетели различни експерти, за да обсъдят определенията за човек. Разгледаха проблема от всички страни — научна, теологична, семантична, философска.
Присъдата в полза на Хенеси беше потвърдена.
„Файнголд и Чарни“ обжалваха отново.
Водеха борбата умело и упорито, губеха на всяка крачка, но винаги по такъв начин, че проблемът се разширяваше непрекъснато, от простото
Това отне години и милиони долари. Постепенно делото се изкачи до юрисдикцията на Световния съд.
Съдът потвърди първоначалното решение в полза на Хенеси и подкрепи всички натрупали се допълнителни определения за валидния човешки статус на всички индивиди, в чиито тела са вградени роботизирани протезиращи устройства. Световният съд заяви, че именно мозъкът е най-висшият определител на човешката същност. Използването на помощни устройства за поддържане живота на мозъка по никакъв начин не премахва фундаменталната и неотменима човечност на този мозък. Неприемливо е, постанови съдът, да се твърди, че присъствието на роботизирани протези в тялото на човешко същество превръща съответния индивид в робот.
Когато бе публикувано окончателното съдебно решение, Саймън де Лонг устрои нещо като вечеринка в чест на победата — празнуваха окончателното поражение от юридическа гледна точка. Разбира се, и Ендрю присъстваше в офиса по случай знаменателното събитие.
— Е добре, Ендрю, можем да се чувстваме напълно удовлетворени. Постигнахме двете цели, които си поставихме. Първо, предизвикахме съдебно определение, че какъвто и да е броят на изкуствените протези в човешкото тяло, то не престава да бъде човешко тяло. И второ, ангажирахме общественото мнение в обсъждането по такъв начин, че то безусловно застана в подкрепа на най-широкото и свободно определение на въпроса „що е човек“. Защото няма човешко същество на тази планета или другаде, което да не се надява на много по-дълъг живот чрез многообразието от протезиращи устройства.
— А смятате ли, че сега Законодателното събрание ще ми присъди положението на човешко същество?
Де Лонг го погледна неловко.
— Може би. А може би не.
— Това ли е най-доброто, което можете да ми кажете след толкова години юридически битки?
— Бих искал да съм толкова оптимистично настроен, колкото вие желаете. Но още не сме спечелили истинското сражение. Остава органът, който според Световния съд е критерий за човека.
— Умът.
— Мозъкът, Ендрю. Него използва съдът, а не ума. Умът е абстрактна идея, а мозъкът е телесен орган.
